euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Такова усещане оставят пленарните заседания в Копенхаген, по време на които изказвания правят един след друг държавни и правителствени ръководители на над сто държави по света. Изказванията варират от спокойни призиви за постигане на сделка до взаимни обвинения, търсене на виновника за настоящото състояние на климата и за отговорност за запазване на човечеството изобщо. И, докато бедните и развиващи се държави призоваваха развитите да направят повече, обратно - богатите и индустриализирани страни призоваваха за реципрочни действия от страна на всички, тъй като състоянието на климата засяга цялото човечество и, затова, изисква общи действия.

Едно от силните изказвания на форума днес беше на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад. Той направи по-дълго от позволеното изявление, в което обясни, че промените в климата не са просто екологичен проблем, а резултат от културно поведение. Президентът на Ислямска република Иран обвини капитализма заради неговата постоянна нужда да увеличава потреблението, за да просперира и оцелява, и припомни световната финансова и икономическа криза, по време на която са били напечатани 30 млрд. нищо не струващи долари, и то, с единствената цел за увеличение на консумацията.

Според него, развитите държави, представлявайки само 20% от световното население, консумират 85% от природните ресурси, при това като се опитват да упражняват контрол върху държавите, които ги имат. Г-н Ахмадинеджад заяви, че единственото решение е връщане към хуманизма и божествените цели. Той предложи да се създаде работна група от доброволци от цял свят - учени и мъдри хора, които да изготвят критерии за щастие и благоденствие. Освен това, трябва да се създаде нова икономическа система, която да разпределя богатството и ресурсите справедливо според реалните нужди на хората. За да бъде постигнато това обаче, трябва да бъде създаден и механизъм за налагане на икономически санкции на държавите или компаниите, които не се съобразяват с новите критерии.

Ахмадинеджад отново постави под въпрос финансовата помощ, която развитите страни са готови да платят за подпомагане на бедните и развиващи се държави и попита дали ако всички развити държави намалят военните си бюджети наполовина и дадат тези пари за борба с промените в климата, резултатите няма да са по-добри. По думите на иранския лидер, жертвите на промените в климата са в пъти повече от загиналите при терористични атентати. Затова е необходимо общо разоръжаване, което ще освободи повече пари за борба с климата. В чл. 50 на конституцията на Ислямската република опазването на климата и природата е споменат като божествен дар. Затова Иран вече е започнал намаление на потреблението на енергия, стреми се да осигури за 90% от населението на страната природен газ. Освен това се проучват и вариантите за използване на ВЕИ, както и на ядрената енергия.

Махмуд Ахмадинеджад предложи още създаването на банка или технологичен център, базиран в Китай или друга развиваща се страна (така наречените Г77), който да се занимава с новите технологии за добиване на чиста енергия.

Изказването на иранския лидер показа за пореден път, че при решаването на непосредствен глобален проблем, нерешените с години външнополитически и икономически спорове винаги са по-голямата пречка.

Президентът на Бразилия Луиш Игнасио Лула да Силва също заяви, че развитите държави трябва да поемат по-амбициозни цели за намаляване на емисиите, равни на тяхната историческа отговорност, а това е между 25 и 40% до 2020 г. от нивата през 1990г. Той настоя Протоколът от Киото да бъде запазен. Според него, развиващите се държави полагат достатъчно усилия и без наличието на международни ангажименти. Бразилия е една от най-амбициозните в това отношение развиващи се страни. 85% от електричеството в страната се добива от водни ресурси, а като цяло енергията от ВЕИ е в размер на 45%, съобщи Лула да Силва.

И тъй като река Амазонка е най-голямото богатство на Бразилия, затова страната поема ангажимент да намали обезлесяването по крайбрежието на реката с 80% до 2020 г. Отделно от това, Бразилия ще преструктурира изцяло земеделието и стоманодобивната си индустрия, което ще доведе до намаление на парниковите емисии до 38.9% до 2020 г. Това обаче ще струва на бразилския данъкоплатец 160 млрд. долара. Според бразилския държавен глава, тези цели Бразилия поставя не като условие за получаване на финансова помощ, а като реален ангажимент. По думите му обаче, е неприемливо страни, които нямат почти никакъв принос към промените в климата да бъдат първите им жертви.

Южна Корея пък призна, че само за последното десетилетие е увеличила емисиите си два пъти, но заяви, че е склонна да поеме своя дял от усилията за намаляване на парниковите газове.

Напълно изненадващо, оживление в залата внесе френският президент Никола Саркози. В разпалена ненаписана реч той призова да се сложи край на безкрайните изявления и да се пристъпи към реални действия. За целта той предложи след официалната вечеря, лидерите от всички региони по света да се съберат на среща, за да започнат да работят по намирането на компромис. "Ако продължим по начина, по който се движим в момента вървим към провал. Имаме нужда от истинска работна среща на ниво взимане на решения - ниво лидери. Всички трябва да направим компромиси. Нашата отговорност към замърсяването е по-голяма, отколкото отговорността ни към другите".

Според него, САЩ трябва да поемат по-големи ангажименти от вече обявените, а Китай трябва да преосмисли възприемането на прозрачността като нарушение на националния й суверенитет. Силни аплодисменти предизвика обръщението му към африканските страни. "Кой ще се изправи тук до мен на подиума, за да каже, че бедните страни нямат нужда от парите, които се договаряме да им отпуснем? Кой ще каже, че няма нужда от иновационно финансиране - облагане с данъци на финансовите транзакции? Вие, африкански приятели, ще пострадате най-много от промените в климата - не оставяйте срещата да се провали!" допълни Саркози. За финал френският президент обяви, че Франция и Европа са готови за преговори.

Продължават множеството изказвания на световните лидери. Очакванията са преговорите да продължат до късно през нощта, тъй като утре е крайният срок за сключване на споразумение. Тогава в срещата ще се включи и американският президент Барак Обама, но според представители на американската делегация, на неговото участие не бива да се възлагат всички надежди за спасяване на преговорите. Засега не е ясно дали предложението на Никола Саркози за провеждане на допълнителен кръг преговори след официалната вечеря ще се приеме.