English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Основно ли е правото на еднополов брак?

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Правото на еднополов брак фундаментално ли е? Трябва ли да бъде гарантирано от Конституцията? Да има ли референдум за това? Докъде се простира демокрацията и тя съвкупност от минали практики ли е или допуска промяна към нещо непознато? Това са само част от въпросите, към които наведе първата в Хърватия публична дискусия на тема "Нарушава ли референдумът за брака правата на хомосексуалистите", организирана от един от най-тиражните всекидневници в страната Vecernji list. Темата набира скорост вече няколко месеца, откакто започна гражданската инициатива "В името на семейството", която успя в рамките на по-малко от два месеца чрез десетки доброволци из цялата страна да събере над 700 хиляди подписа с искане за референдум, на който гражданите да решат дали да се запише изрично в Конституцията, че бракът е съюз само между мъж и жена.

Почти ежедневно в хърватското публично пространство се водят дискусии на тази тема, но първата кръгла маса беше организирана тази седмица и събра на едно място както противници и симпатизанти на инициативата за референдум, така и депутати. В рамките на един час дискусията се разпали и извади на показ чисто философски въпроси за бъдещето, за хората, за правата, за държавата, а дори и за комунизма. 

Фактите

В момента Хърватия разполага с два закона, които ясно регламентират семейните отношения. Единият е семейния закон, в член пети на който изрично е записано, че бракът е съюз между мъж и жена. В този смисъл някои от участниците в кръглата маса попитаха защо изобщо е необходима инициативата с референдума, след като дефиницията е дадена достатъчно членоразделно в семейния закон. Отделно от това има и закон за еднополовите съюзи, който урежда личните и имуществените отношения между хомосексуални граждани. При това законът е от 2003-а година. Според организатора на Загреб Прайд обаче, както и представители на организации, защитаващи правата на хомосексуалистите, този закон не се прилага на практика, а в него липсват и права, които са предоставени на хетеросексуалните съюзи. 

Друг въпрос, който дискусията повдигна е защо изобщо трябва да се води този разговор, след като правителството няма никакво намерение да внася предложение за промени в Конституцията по този въпрос, нито пък да променя законодателството. Промени в законодателството не се предвиждат, но се планира есента да бъде внесен в хърватския парламент законопроект за еднополовите партньорства. Министърът на администрацията Арсен Баук съобщи в интервю наскоро, че планираният законопроект ще гарантира имуществените права на еднополовите съюзи. Г-н Баук обаче изрично посочва, че партньорството между хомосексуални граждани няма да се нарича брак и няма да разрешава осиновяването на деца. 

Тогава защо е тази дискусия?

Всъщност битката е за принципи и нагласи. Марко Юришич от Загреб Прайд смята, че въпросът е концептуален. Трябва да изберем дали искаме да сме прогресивно общество или ще следваме примера на Беларус и ... Унгария. Да, г-н Юришич приведе Унгария като пример на несвободно и авторитарно общество. Юришич е противник на инициативата "В името на семейството", въпреки че е на мнение, че наличното законодателство не покрива нуждите на LGBT обществото. Саня Юрас от лесбийската група "Контра" допълва, че много от правата, които имат хетеросексуалните двойки, не са предоставени на хомосексуалните. Тя се възмути от самата инициатива за референдум като предупреди, че днес може да е с искане да се запише в Конституцията, че бракът е съюз между мъж и жена, но утре може да има инициатива за смъртното наказание, правата на малцинствата и други подобни.

Ладислав Илчич, председател на партия HRAST и един от основателите на сдружението "Глас на родителите за децата", контрира, че следващата стъпка може да бъде позволяването на педофилите да основават брачен съюз с жертвите си. Тази реплика беше посрещната с възмущение и освирквания от залата и с предупреждение от модератора на дискусията, която заяви, че подобно сравнение е нелепо. Илчич, който беше кандидат за кмет на хърватския град Вараждин, настоя обаче, че вместо да се обсъжда това, много по-важно е да се дискутира кой управлява държавата. 

Преподавателят по право в Загребския университет Робърт Подольняк посочи обаче, че същественото в тази дискусия е, че за първи път гражданска инициатива може да промени Конституцията. За него е тревожно, че парламентът отказва да отправи запитване до Конституционния съд дали инициативата е в нарушение на основния закон. Гордан Босанац от Центъра за мирни изследвания заяви, че инициативата търси единствено да провери как работи демокрацията, само че демокрацията не е просто процедура. Няма да настъпи конституционна криза, ако парламентът не отправи питане до Конституционния съд, а ако въпросът се постави на референдум, убеден е г-н Босанац. 

Съорганизаторката на инициативата "В името на семейството" Желька Маркич подкрепи тезата, че всъщност става дума за проверка на демокрацията като заяви, че всеки може да предприеме каквато иска инициатива за промяна в Конституцията. Тя трудно успя да спечели симпатиите на публиката, тъй като се възмущаваше от това, че твърде късно е получила думата, а при всеки звук, издаден от аудиторията, призоваваше за уважение и зачитане правото на мнение. Тя изрази раздразнение и от факта, че поканеният за участие в дискусията министър Баук не е присъствал, а вместо него е участвал председателят на конституционната комисия в парламента Педжа Гърбин. Два дена след края на дискусията "В името на семейството" изпрати и официално писмо до Vecernji list, в което отново се изразява възмущение от това, че 10 минути преди началото на кръглата маса е станало ясно, че министър Баук няма да присъства, а от него е трябвало да се разбере най-новата информация за това дали са събрани достатъчен брой подписи за инициирането на референдум.

Темата за подписите е също една от спорните в Хърватия през последните месеци, тъй като според някои е необходимо те да бъдат определен процент от броя на гласувалите на последните избори, а според други трябва да са съотношение спрямо общия брой гласоподаватели. Критики към организатора на кръглата маса бяха отправени и за това, че обещаното пряко предаване по интернет не се е състояло. 

Културна революция в Хърватия?

През май хърватският премиер Зоран Миланович заяви, че "изключително агресивна група в Хърватия провежда културна война". Той каза това по повод решението на Конституционния съд да отхвърли въведеното от Министерството на образованието сексуално възпитание в училищата с аргумента, че не е проведена широка обществена дискусия по новия учебен материал, който също предизвика разгорещени дебати в хърватското общество. Въпросите за това дали и кой трябва да се занимава със сексуалното възпитание на подрастващите, от което реално зависи отношението им по-късно в живота към различните от тях; дали хомосексуалистите може да сключват брак и какви права и задължения произтичат от това; дали това е диктатура на малцинството или демокрацията е управление на мнозинството, разкриват поредния етап, до който достигат развиващите се общества.

В крайна сметка не толкова отдавна е било времето, когато в Европа жените не са имали право да гласуват, а в Ирландия дори да работят, ако са семейни. До сравнително скоро разговори за хомосексуалистите изобщо бяха табу, да не говорим за това имат ли те право да живеят по същия начин, както и "мнозинството". Както заяви Гордан Босанац, демокрацията не е процедура. Това е съзнание за всички членове на обществото и техните нужди, права и задължения. Безспорно демокрацията има нужда от референдумите, от гражданските инициативи и гражданската активност. Тя има нужда от неправителствените организации, от протестите и изобщо от всяка форма на заявка за нарушени или незастъпени лични права и свободи. Въпрос на зрялост е как обществото ще откликне на тези нужди и дали ще се скрие зад демократичните "процедури", създадени във времето, когато да признаеш публично, че си гей е било равносилно на публично самоубийство.

Засега не е ясно кое ще надделее в ситуацията, създадена от "В името на семейството" - дали нуждата да се провери как работят демократичните процедури или зрелостта да се признае, че Конституцията не е документ, върху който да се правят упражнения по демокрация.  Особено като се има предвид, че промени в Конституцията така или иначе ще бъдат обсъждани по искане на социалдемократите в управляващата "Кукурику" коалиция на премиера Зоран Миланович, за да бъде премахната давността за политическите убийства. Инициатива, подхваната, след като управляващите успяха светкавично да прокарат промени в закона за съдебното сътрудничество със страните-членки от ЕС, които не позволиха бивш агент на югославската тайна полиция UDBA да бъде екстрадиран в Германия, където е търсен по подозрение в убийството на хърватски имигрант.

Тази есен предстои с нова сила да се разгори и дискусията за сексуалното възпитание в училище, а също и по новата образователна стратегия, която кабинетът ще представи в средата на септември. И това също е част от демокрацията и то най-съществената й част - обсъждането на важни за обществото въпроси. Цивилизовано, с аплодисменти или освиркване, без обиди, заклеймяване или агресия. С уважение към различния и към закона. В този смисъл хърватското общество демонстрира зрялост, достойна за уважение. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required