euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Впечатляващ пазарен дебют на спасителния фонд за еврозоната

Ралица Ковачева, January 25, 2011

Спасителният фонд за еврозоната (Европейският инструмент за финансова стабилност, EFSF) дебютира силно на финансовите пазари. Първата му емисия ценни книжа пожъна бурен инвеститорски интерес, става ясно от данните, изнесени от Financial Times. На фона на планираната емисия на стойност 5 милиарда евро, поръчките за участие в аукциона са достигнали 40 милиарда евро. Участници в търга коментираха пред изданието, че толкова голямо търсене не е регистрирано никога досега за нито една облигационна емисия, било то правителствена или корпоративна. Акциите на фонда имат кредитен рейтинг ААА и са гарантирани от страните от еврозоната, което ги прави доходна и сигурна инвестиция.

Това е мощен сигнал за доверие в еврозоната от страна на инвеститорите, в момент, когато тя е далеч от съвършеното равновесие заради проблемите на някои страни-членки. Но макар доверието в Гърция и Ирландия да е силно разклатено, очевидно това не се отразява на емисиите на спасителния фонд, гарантирани от страните от еврозоната и най-вече от Германия, която продължава да е единица мярка за стабилност. Вероятно успехът на първата емисия на EFSF ще бъде използван от поддръжниците на идеята за създаването на еврооблигации като аргумент, че предложението е печелившо и ще бъде добре прието от пазарите.

От финансовите пазари дойде и добра новина за Испания - Мадрид изтъргува съкровищни бонове на стойност 2,2 милиарда евро със значително по-ниска доходност, отколкото на търга през декември 2010 година, което според изданието показва подобреното отношение на инвеститорите. Европейски представители вече неколкократно обявиха, че имат пълно доверие в действията на испанските власти за справяне с финансовите проблеми на страната, включително по отношение на заплашените от фалит спестовни банки.

В същото време в Брюксел се обсъждат промените в размера и функциите на европейския спасителен фонд. EurActiv съобщава, че по въпроса е създадена работна група, съставена от експерти и юристи от финансовите министерства на страните-членки. Според изданието работата й е толкова дълбоко законспирирана, че официално тя не съществува. Медиата цитира неофициален източник, според когото дневният ред на групата се определя от Германия.

Една от идеите, обсъждани под натиска на Берлин, е обвързването на спасителния фонд с по-строги правила по отношение на данъците и задлъжнялостта на страните. Според европейски дипломат, Германия ще поиска като условие за увеличаване на спасителния фонд всички страни-членки да имат конституционно определена дългова спирачка по примера на Германия.

По време на дебатите по вота на недоверие към българското правителство на 20 януари финансовият министър Симеон Дянков съобщи, че кабинетът обмисля да въведе законова граница на бюджетния дефицит. От изявленията му става ясно, че се работи по пакет от закони и законови промени, които да гарантират ненарушимост на финансовата дисциплина и като следствие - на икономическата стабилност в дългосрочен план, за строги и ясни принципи, които отиват по-далеч от наричаното на професионален жаргон „фискален борд".

Друга обща идея на Франция, Германия и Европейската комисия, е обвързването на заемите от спасителния фонд с по-строги фискални правила по-специално по отношение на корпоративния данък. Това е особено болезнена тема за Ирландия, чийто корпоративен данък от 12,5% беше трън в очите на останалите страни от еврозоната. По време на преговорите за заема от ЕС и МВФ Дъблин беше подложен на силен натиск да увеличи корпоративния данък, но ирландското правителство не отстъпи и дори записа в 4-годишната си бюджетна стратегия, че корпоративният данък няма да бъде увеличаван при никакви обстоятелства.

Докъде са стигнали преговорите между страните-членки по спорните въпроси ще стане ясно още на 4 февруари, когато лидерите на ЕС се събират на първия си за годината Европейски съвет. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу недвусмислено заяви, че очаква тогава лидерите да вземат решение както за увеличаване на финансовия капацитет на спасителния фонд, така и за разширяването обхвата на дейностите му.