euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Гръцката зараза се разраства, но лечението още не е сигурно

Аделина Марини, April 28, 2010

Ситуацията в еврозоната е на път да излезе извън контрол, след като през последните дни станаха ясни няколко неща: първо, че кредитният статус на Гърция достигна абсолютното дъно и второ, че и рейтингът на Португалия беше понижен, с което е на път да се отприщи повторение на гръцкия сценарий. Има и трето и то е, че все още не е ясно доколко постигнатото съгласие за отпускане на помощ на Гърция все още е единодушно.

В момента текат преговори по уреждането на спасителния заем за Гърция, като се очаква лидерите на еврозоната да се съберат на 10 май, за да гласуват пакета. Дотогава гръцкият парламент трябва да е гласувал активирането му. Не е ясно обаче в колко страни-членки на еврозоната ще се наложи заемът също да мине през парламента и това допълнително да забави отпускането на близо 40 млрд. евро съвместен кредит от страните от валутния съюз на ЕС и от МВФ (Международния валутен фонд).

Според финансови анализатори, цитирани от EurActiv положението на Португалия се е влошило основно заради опасенията на инвеститорите за това дали Гърция наистина ще получи заема. Страната има падеж по кредит с краен срок 19 май. С други думи, финансовите пазари не са убедени, че на правителствата от Икономическия и валутния съюз ще им стигне волята да спазят ангажиментите си, особено в Германия, където общественото мнение е твърдо против на Гърция да се помага, а партията на канцлера Ангела Меркел рискува загуба на местните избори на 9 май.

След понижаването на рейтинга на Португалия от кредитната агенция Стандард енд Пуърс, двугодишните португалски облигации поскъпнаха до рекордните 5.35%, превишавайки 5-те процента лихвена стойност, на която еврозоната планира да отпусне заем на Гърция. Цените по застраховането на пет-годишния дълг на Гърция и Португалия също удариха рекордни нива.

Не по-малко неприятна новина е, че от повишението на лихвите по португалския дълг поскъпнаха лихвите и на задълженията на Испания, която също е в тежко финансово положение. Неизвестността се засилва още повече, особено след като "Файненшъл таймс" съобщи на водещата си страница, че Гърция всъщност се нуждае от двойно по-голяма помощ, отколкото се смяташе досега - 120 млрд. евро през следващите три години. Вестникът се позовава на германски депутати, които са имали среща с директора на Международния валутен фонд Доминик Щрос-Кан и с шефа на Европейската централна банка Жан-Клод Трише.

Още при договарянето на заема от 30 млрд. евро обаче, който да бъде отпуснат от всички 15 партньори на Гърция в еврозоната, беше изрично заявено, че тези пари, заедно с 10-те милиарда дял на МВФ ще стигнат само за първата година от тригодишен спасителен план. В този смисъл е малко неясно защо уважаван вестник като "Файненшъл таймс" твърди, че става дума за увеличение на сумата, от която Гърция ще има нужда. В крайна сметка тази сума е просто общата за трите години от спасителния план, договорен между еврозоната и МВФ.