English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Георги Ангелов: Добри са мерките за намаляване на разходите

публикувано на , , София

Добри са мерките, насочени към намаление на разходите, финансова дисциплина, спиране на източването, приватизация, реформи и подобрение на публичните услуги. Увеличаването на капитала на Българската банка за развитие е безсмислена и вредна мярка. Това коментира старши икономистът на институт "Отворено общество" Георги Ангелов по темата за антикризисните мерки на правителството. Ето пълните отговори на Георги Ангелов на въпросите на euinside:

1. Какво се разбира под: „Набавяне на допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв.” - как и откъде?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Това намеква за увеличение на държавния дълг, от което обаче няма нужда* – ако правителството наистина сериозно е решило да ограничи разходите и дефицита в бюджета. Не е добър знак да вземаш кредити, ако твърдиш, че нямаш нужда от финансиране, защото си затворил дупката в бюджета. Това би намалило доверието към политиката на правителството и би предизвикало съмнения.

2. Много от мерките нямат срокове и оценка на финансовия ефект (както и на това колко ще струват), може ли да дадете Вашата оценка на това до колко ще са ефективни и кога може да се очаква ефектът? Например търговията с парникови газове, приватизацията, мерките за ограничаване на публичните разходи или изграждането на електронното правителство и др.

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Ефектът ще се усети, когато мерките започнат да се изпълняват. Със сигурност, би трябвало да се започне приоритетно с мерките за намаление на разходите. Те би трябвало да се допълват и от цялостна реформа в публичния сектор. Когато започнат да се прилагат тези мерки, веднага ще се види ефектът от тях. Също бързо трябва да се движат и мерките, свързани с продажба на активи и приватизация.

Някои мерки въобще не бива да се прилагат или прилагането им трябва да бъде отложено във времето. Например, има мерки, които предвиждат увеличаване на държавните разходи – което не бива да става докато не е сигурно, че бюджетът може да си го позволи.

За структурните мерки – като електронното правителство – задължително трябва да има твърд срок и отговорник, защото в противен случай ще стане същото като досега – а именно, нищо.

3. Доколко е възможно постигането на целта от събиране на милиард и 600 млн. лв. в хазната тази година от тези мерки? И тези пари, всъщност, какъв проблем решават?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Напълно е възможно ефектът да достигне 1.6 милиарда и би било добре това да стане. В противен случай рискуваме проблеми с дефицита и забавяне на възстановяването (а и гръцки тип сценарий). Проблемът е свързан с промяна в структурата на икономиката (по-малко внос и инвестиции – т.е. по-малко приходи от ДДС), както и с неправилна прогноза на приходите в бюджет 2010.

4. Кои от мерките смятате за добри и работещи? (Например мерките за въстановяване на финансовата дисциплина в държавата такива ли са?)

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Добри са мерките, насочени към намаление на разходите, финансова дисциплина, спиране на източването, приватизация, реформи и подобрение на публичните услуги. Това са и мерките, които трябва да бъдат изпълнени на всяка цена.

5. Какво мислите за увеличаването на капитала на Българската банка за развитие с цел насочване на ресурс към малките и средните препдприятия?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Безсмислена и вредна мярка. Правителството не може да си позволи да налива пари в държавни предприятия и банки, защото ресурсите му са ограничени и не бива да се прахосват (а и ще бъде много лош знак ако резервите паднат значително, което ще стане при наливане на пари в ББР). Опитът от дейността на ББР показва, че тя няма никакъв значим ефект върху икономиката, кредита и малките предприятия. За да има значим ефект, трябва да се подобряват общите условия в икономиката – т.е. да се стабилизира бюджетът, да се премахват бюрократични и други пречки, да се създават добри условия за бизнес, да се приближим към Еврозоната. Това са конкретните мерки, които биха могли да осигурят повече и по-евтин ресурс за МСП – а не банката за развитие.

6. Болничните - НОИ влиза от 4-я ден, първите два поема работодателят, третият си е за сметка на работника. При положение, че работникът и работодателят вече са внесли осигуровките за този риск в НОИ, това реално не е ли скрито увеличаване на осигурителната тежест?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Масово се злоупотребява с болнични – както от работодател, така и от работник. Затова е добре да се въведат стимули, които да намалят злоупотребите. Най-добре, обаче, е първият ден да е за сметка на работника, следващите няколко за сметка на работодателя. Това е форма на “доплащане” или “кофинансиране” (deductible), която често се прилага при осигурителни или застрахователни договори, за да се избягват подобни изкривявания. В други страни дори е по-затегната процедурата – в Естония държавата плаща след 10-тия ден болнични.

7. По отношение на мерките за подкрепа на доходите на домакинствата, одобрявате ли ангажимента за увеличаване на минималната работна заплата и смятате ли, че като цяло мерките са насочени към социално слабите и безработните, за сметка на работещите хора?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: В никакъв случай минималната заплата не подкрепя нито икономиката, нито доходите. Тази мярка само би създала повече безработица. В голяма степен, бюджетният проблем е създаден от предизборни мерки (увеличението на пенсиите и увеличението на заплатите в армията през 2009 година). Ясно е, че за да се финансират тези по-щедри разходи в криза, някой трябва да плати.

За съжаление, наистина изглежда, че в антикризисните мерки има такива мерки, които просто пазят статуквото, вместо да насърчават икономиката. Една мярка, например, отлага обещанието на ГЕРБ да намали осигуровките, за да насърчи пазара на труда, заетостта и икономиката. Това наистина е за сметка на работещите и на икономиката.

8. Каква е реалната възможност да се стигне до увеличение на ДДС до 22 (или повече) процента и какви биха били последиците от това?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Ако правителството не успее да съкрати държавните разходи, ще трябва да увеличи ДДС, което ще прехвърли проблема от държавния върху частния сектор и домакинствата. Това не е добра политика – не само защото е криза, а и защото увеличението на данъчното облагане влияе негативно върху икономическото развитие в дългосрочен план, а България отчаяно се нуждае от бързо икономическо развитие, тъй като все още е най-бедната страна в ЕС.

9. Споделяте ли задоволството на правителството от работата на Тристранката и че именно така трябва да се работи?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: По принцип, правителството не бива да се опитва да прехвърля отговорността си върху тристранката, защото тя не може да я носи. Избирателите са гласували за политици, а не за тристранка и от политиците ще търсят отговорност на изборите. Разбира се, добре е, че тристранката осъзна колко е важна бюджетната стабилност и започна да мисли мерки за бюджетна стабилност – само до преди няколко седмици синдикалисти и други представители на тристранката ни убеждаваха да разпуснем бюджета като антикризисна мярка. Ефектът от гръцката криза повлия положително като намали безумните и популистките предложения.

10. Адекватни ли са мерките на фона на развитието на кризата у нас и прогнозите, че ще е по-продължителна?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Някои – да, други – не. Но що се отнася до фискалните мерки, които адресират бюджетния проблем, те са напълно задължителни и трябва да са дори по-дълбоки. Важно е, обаче, изпълнението. Не просто трябва да се напишат на един списък, а и да се изпълнят някои от мерките на практика.

11. Доколко са основателни твърденията на кабинета, че в държавата няма пари заради сключени неизгодни договори от предишното правителство?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Сегашните мерки адресираха бюджетен проблем, който не включваше тези договори. Би било много неприятно и притеснително, ако наистина има договори за над 2 милиарда лева, тъй като това означава автоматично, че България е нарушила изискванията за дефицит през 2009 година и отделно ще трябва да търси пари през 2010 година, за да плати по договорите. Истината ще разберем в края на април когато Евростат ще публикува данните за дефицита през 2009 година.

*Подчертаванията са на euinside

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.