euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Скъпо здраве - жива болест

Ралица ковачева, March 10, 2010

С нетипична бързина и последователност правителството изпълни заявката си да увеличи здравната вноска с 2 % (от 8 на 10%) от 1 април. Увеличението ще се поделя в съотношение 60:40 между осигурител и осигурен. Кабинетът аргументира увеличението с необходимостта да се „инжектират” спешно 300 милиона лева в бюджета на Здравната каса.

Министърът на финансите Симеон Дянков коментира решението като трудно и непопулярно, но единственото възможно. И предизвикано от голямото нетърпение от страна на пациенти и работещи в здравеопазването заради недостатъчно средства и стремежът за увеличаване на качеството. „Не си струва да си играем със здравето на хората, с чувствата на хората и да чакаме да дойдат по-добрите приходи в края на годината. Всяка друга крачка води до Гърция и до Румъния”, заяви Дянков.

За euinside Зорница Славова от Института за пазарна икономика коментира:

"Повишаването на здравната вноска с 2% е икономически необосновано като начин за компенсация на неефективността на системата на здравеопазване в България. То е необяснимо и за хората, които няма да получат нищо в замяна на увеличените вноски. Повишаването на осигурителната тежест ще има няколко сериозни ефекта: по-голям отлив от плащането на здравни вноски, свиване на стопанската активност, намаляване на разполагаемия доход, увеличаване на безработицата в страната.

Дупката в бюджета на НЗОК би могла да се запълни чрез намаляване на разходите на държавата (съкращаване на ненужни разходи, оттегляне на държавата от несвойствени дейности, приватизация), а не чрез допълнителна осигурителна тежест за гражданите и бизнеса. При всички положения пари в нереформираната система не трябва да се наливат, а да се започнат бързи действия за демонополизация на НЗОК, равноправно участие на частния сектор при осигуряване на услугата на здравеопазване, въвеждане на лични здравни сметки, приватизация на болници".

Тук трябва да напомним, че правителството обеща бързи реформи в здравеопазването (навлизане на частни здравни фондове, закриване на болници), които обаче досега не са се случили.

Увеличението на здравните вноски ще доведе до общо нарастване на данъчно-осигурителната тежест (делът на данъците и осигуровките в разходите за труд на работодателите), смята Георги Стоев от Industry Watch. При 8 процента здравни вноски тази тежест е 32.3% за заплати до 2000 лв., но с увеличението ще скочи на 33.6%. По повод слуховете че се обмисля и увеличаване на плоския данък от 10 на 12 процента, Георги Стоев изчислява, че тогава данъчно-осигурителната тежест ще скочи до 35.1%. Или просто казано, за да може работникът да занесе вкъщи 500 лв., работодателят трябва да направи общо 770 лв. разходи за труд.

Лидерът на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров също се обяви против увеличаването на здравните осигуровки по време на криза, защото това няма да доведе до повече приходи в бюджета. В предаването "Денят започва"по БНТ Димитров коментира, че за здравеопазване има от къде да бъдат взети пари и няма смисъл да се вдига осигуровката. Той припомни, че ГЕРБ не изпълнява предизборната си програма, в която е записано намаляване на осигурителната тежест. "Нашият аналитичен отдел казва, че вероятно бюджетният дефицит в края на февруари ще бъде над 1 млрд. лв.”, каза Димитров и призова за бързи мерки, при това не на парче.

Ако управляващите спешно не направят своя програма за действие срещу кризата, тръгваме по пътя на Гърция, предупреди в парламента съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов.

Според НДСВ вдигането на сигуровки и данъци по време на кризата би унищожило част от бизнеса и ще доведе до още по-големи затруднения на бюджета и на социалните фондове. НДСВ припомня на правителството и на Народното събрание, че здравноосигурителната вноска беше увеличена с 2% прeди по-малко от година, без обаче да бъде последвано от обещаните демонополизация и реформа на здравната система.

Предстои промените да бъдат приети и от Народното събрание.

*На снимката виждате премиерът Бойко Борисов и министърът на здравеопазването Божидар Нанев, въпреки че нито единият от двамата днес не застана пред медиите, за да защити решението на правителството.