English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Тука има Тройка, тука нема

Published on , , Twitter: @euinside

Когато шефът на Еврогрупата и министър на финансите на Холандия Йерун Дайселблум каза миналия месец, че изпълнението на постигнатото на 20 февруари споразумение с Гърция няма да е никак лесно, той беше изключително прав. Трудно, защото Гърция се фокусира основно върху опаковката (за пред електората си), докато Еврогрупата очаква конкретни действия и резултати. И този път, както и при предишни срещи, сблъсъкът беше основно за това как да бъдат наричани нещата - с истинските им имена или с названия, които да бъдат максимално близки до нереалистичните предизборни обещания. Г-н Дайселблум обаче, както и други членове на Еврогрупата, вече губят търпение. "Губим твърде много време", каза холандският финансов министър, като уточни, че се обсъжда кое как да се нарича и от кого вместо да се премине към конкретни действия. От миналата среща досега е направено изключително малко, а часовникът тиктака. Все пак удължението на спасителната програма е от само четири месеца, припомни той преди и след края на иначе кратката среща на 9 март.

Липсата на търпение си пролича най-силно преди началото на срещата, когато мнозина от министрите, които се спряха пред очакващите ги журналисти пред входа на сградата на Съвета в Брюксел, използваха често думата "Тройка". Един от "фундаментите" на споразумението от 20 февруари не беше официално записан, но се забеляза незабавно - консенсус повече никога да не се използва омразната дума "тройка". Това е прякорът на трите институции, натоварени с наблюдението на изпълнението на спасителната програма - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. Това са и институциите, които отпускат нисколихвените заеми, за да поддържат живота на Гърция, която все още не е в състояние да се върне на капиталовите пазари заради непосилните цени на задлъжняването й, формирани от пълната липса на доверие в способността на правителството да възстанови стабилността и устойчивостта. 

Изгубени в превода

Еврокомисарят на икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси обаче настоя да използва "тройка". Като цяло онези, които пуснаха отново в употреба забранената дума, бяха и тези, които очакваха повече от Гърция, само че отново се получи разминаване в очакванията. Еврогрупата очаква институциите/тройката да започнат незабавно работа, за да може да се върви към завършване на прегледа на изпълнението на обещаните реформи, което от своя страна да доведе до отпускането на последните траншове от договорените заеми - общо малко над 7 милиарда евро. И то в ситуация, при която Гърция съвсем скоро ще остане без пари и няма да може да плаща нито дълговете си, нито задълженията си по бюджета. Гръцкото правителство от своя страна настояваше Еврогрупата да се произнесе по предлаганите от него реформи. Нещо, което е работа на трите институции. 

Преди началото на срещата финансовият министър Варуфакис изпрати писмо [на английски език] до шефа на Еврогрупата Дайселблум, в което описва седем реформи, сред които в областта на данъчната политика, публичната администрация, хуманитарната криза. С писмото си г-н Варуфакис поиска още техническите разговори да не се провеждат в Атина, а другаде. Йерун Дайселблум обаче не беше съгласен, тъй като мнозина министри искат представителите на Тройката да имат достъп до документите на гръцкото правителство, за да са сигурни, че няма да има разминаване между това, което то казва и това, което прави. В края на срещата беше договорено, че преговорите ще започнат в сряда сутринта в Брюксел, но представителите на институциите ще бъдат допускани и в Атина. Всички бяха единодушни, че това, което се очаква от Гърция е изпълнение на поетите ангажименти. 

Министърът на финансите на Малта Едуард Шиклуна заяви, че очаква по-силен ангажимент, а не толкова конкретни реформи. Еврокомисар Московиси също подчерта, че основното е да се спазват поетите на 20 февруари ангажименти. "Колкото повече спекулират, толкова по-лошо ще е за нас и за тях", каза словашкият финансов министър Петер Кажимир. Единственото, което има значение, е практическото изпълнение на поетите ангажименти, каза и заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис. Трябва да бъдем отговорни и конструктивни не само пред нашите държави, но и спрямо колегите ни в еврозоната и ЕС като цяло, добави литовският финансов министър Римантас Саджиус.

Янис Варуфакис обаче беше на друго мнение. На пресконференцията си след края на срещата на Еврогрупата в понеделник вечерта, която мина почти изцяло на английски език, той обяви, че в сряда сутринта ще започнат техническите дискусии между гръцкия екип и представителите на институциите. "Много се радвам, че някои колеги в Еврогрупата по инерция използват думата 'тройка'. Ако те искат тройката и тя толкова много им липсва, можем да им я пратим, но тя няма да се върне в Гърция", обяви той в самото начало на брифинга. Обясни, че Гърция също е част от тези институции и затова Атина ще продължи да поддържа с тях много близки отношения. Това, което Гърция не приема обаче, е поведението на тройката - "клика от технократи от трите институции, които под строй влизат в нашите министерства и се опитват да изпълняват програма, която се провали най-малкото по оценката на нашето правителство, но мисля и че по оценката на нашия народ. Това вече е част от миналото", заяви Янис Варуфакис.

Той обеща обаче, че на представителите на институциите ще бъде предоставяна всяка необходима им документация. "Гърция е изключително гостоприемна държава", добави Варуфакис в типичния си словоизлиятелен и леко арогантен стил като подчерта, че е сложен край на силовото поведение на тройката. 

Поредното разминаване в схващанията на Еврогрупата и Гърция ескалира и в обвинения срещу медиите. Гръцкият финансов министър многократно обвини в лоши журналистически стандарти не една или две западни медии за това, че изкривявали факти. Най-голямото обвинение отнесе италианският всекидневник "Кориере дела сера" Corriere della Sera, който според Варуфакис е поставил подвеждащо заглавие на интервю [на италиански език] с него, че Гърция смята да проведе референдум за одобрение на реформаторската програма. Той призна обаче, че е казал точно това в отговор на хипотетичния въпрос какво ще стане, ако бъдат отхвърлени всички реформи, предлагани от Гърция, а именно, че тогава ще трябва да се проведат предсрочни избори или програмата да се гласува на референдум. 

Той обвини журналистите и за това, че са писали, че Гърция е представила списък със само седем реформи, докато всъщност са представени само част от планираните от Атина мерки. Гръцкият финансов министър не беше особено щастлив да отговаря на въпросите, свързани с изчерпването на финансовите ресурси на правителството. На въпроса на колегата от The Financial Times Питър Спигел по темата, Варуфакис отговори: "Дълбоко съм разчувстван от вашата загриженост за ликвидната позиция на правителството", с което изчерпа отговора си. Шефът на Еврогрупата от своя страна заяви, че докато не приключи прегледът на програмата, няма да бъде отпуснат остатъкът от заемите. 

Дали гръцкото правителство се състои от лингвисти или от политици, попитаха и колегите от германското политическо списание "Шпигел" Der Spiegel наскоро в интервю [на английски език] с гръцкия премиер Алексис Ципрас. Според него, не става дума за терминология. "Всяка страна в Европа трябва да работи заедно с тези институции. Но това е нещо съвсем различно от тройка, която не отговаря пред никого. Нейните представители идват в Гърция строго да ни наблюдават. Сега ние отново говорим директно с институциите. Европа стана по-демократична заради тази промяна", каза г-н Ципрас, без да каже обаче какво е спирало и досега гръцките правителства да обсъждат с тройката реформите и техните последици. От своя страна Йерун Дайселблум напомни отново, че промени в програмата са възможни, но не и във философията й. 

Междувременно, от Атина стигнаха и нови заплахи. Министърът на отбраната Панос Каменос заплаши, че Гърция ще отвори границите си за бежанци, включително и джихадисти, ако еврозоната не се откаже от исканията си за затягане на коланите. Той заплаши по-конкретно Германия като посочи, че ако Европа изостави Гърция в кризата, милиони икономически емигранти и дори джихадисти от "Ислямска държава" ще получат документи за Берлин. Всичко това предвещава още по-трудни преговори не само в рамките на трите институции, но и по искания от Атина договор за растеж, който да замени досегашните спасителни програми. Най-големият проблем обаче не произтича от заплахите, а от това, че двете страни говорят на съвършено различен език. Едните на езика на популизма, а другите на езика на реализма. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required