euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Съвсем в духа на стратегически определящата реплика на новия председател на Европейския съвет Доналд Туск, че Русия от стратегически партньор се е превърнала в стратегически проблем, ЕС все по-уверено върви към осъзнаване на реалностите и към предприемане на конкретни мерки. През март това ще е една от водещите теми в дневния ред на пролетната среща на върха. Крайната цел е да се изработи цялостна стратегия на ЕС спрямо Русия. Темата беше засегната за кратко по време на декемврийската среща на върха, колкото да стане ясно, че страните-членки имат различно схващане за Русия. За някои Русия не е стратегически проблем, като България например, за други тя продължава да е ключов бизнес-партньор като Франция, Италия, Унгария, донякъде и Германия, а за трети е сериозна заплаха като Балтийските републики, Полша, някои скандинавски страни. 

До края на миналата година в ЕС се работеше по документ, който допълнително раздели Съюза, тъй като в него се призоваваше за разделяне на санкциите срещу Русия на две - отделни за Крим и за Източна Украйна. Това моментално създаде усещане, че ЕС се готви да преглътне анексирането на полуострова, което беше категорично отречено от всички изказали се публично министри на външните работи по време на срещата им на 19 януари в Брюксел. Беше отречено и от върховния представител за външната политика на ЕС Федерика Могерини, която подчерта, че няма промяна в досегашните възгледи на Съюза. По думите й, основната тема на Съвета по външни отношения е била не какво да се промени, а какво да се добави в дискусията за Русия. 

Постигнато е съгласие да се добавят повече дипломатически усилия във всякакъв формат, за да се намери решение на Украинската криза. На второ място ще се търси диалог по глобалните и регионални въпроси, което включва Сирия, преговорите с Иран, Близкоизточния мирен процес, Афганистан, Либия и др. Диалог ще се търси и по големи глобални предизвикателства като промените в климата и борбата срещу тероризма. Според българския външен министър Даниел Митов, ЕС си дава сметка, че трябва да преформатира и преформулира изцяло виждането си как да продължи диалогът с Русия. Той добави, че бъдещата руска стратегия няма да се върти само около ситуацията в Украйна, тъй като отношенията с Русия имат дълга история на различни конфликти, което включва и замразените конфликти в постсъветското пространство и другаде. Той беше категоричен, че ЕС остава единен и дори заяви, че това е било едно от най-силните послания на всеки от външните министри. "Единство и ясно заставане зад ценностите на ЕС като общност и на трансатлантическата общност. Няма друг път", заключи българският министър в края на срещата.

Много важен елемент от отношенията с Русия се очертава, най-сетне, търсенето на адекватни мерки срещу руската пропаганда. Федерика Могерини съобщи, че е постигнато съгласие в Съвета по външни отношения да се разработи стратегическа комуникация с Русия. Според източник на euinside, тази стратегическа комуникация се очертава да бъде глобална, а не само насочена към Русия, което стана ясно и от изявлението на г-жа Могерини в края на срещата в понеделник. Тогава тя каза, че ЕС осъзнава нуждата от подобряване на комуникацията си с говорещите арабски език хора както в ЕС, така и по целия свят. "Мисля, че трябва да подобрим капацитета си да говорим арабски, да четем арабски, да обясняваме на арабскиговорещото население нашите политики, но и да слушаме посланията, които идват от Арабския свят. И мисля, че това е базисна комуникационна стратегия, която трябва да приложим от самото начало".

"Замърсяването на океаните е голям проблем, разбираем за всички, но замърсяването на съзнанията е не по-малко болезнено".

Това са думи на литовския външен министър Линас Линкевичус, които често казва. Той не направи изключение и на 19 януари, когато съобщи, че идеята за мерки срещу руската пропаганда е била добре приета от колегите му в Съвета. Става дума за писмото на четири страни-членки (Дания, Естония, Литва, Великобритания), изпратено в началото на януари до г-жа Могерини, еврокомисаря, отговарящ за политиката на съседство Йоханес Хан, до първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс и до еврокомисаря за цифровата икономика и обществото Гюнтер Йотингер. Писмото, с което euinside разполага, дава конкретни насоки за борба с руската пропаганда, което е било подробно обсъдено от външните министри на 28-те в понеделник. 

В текста се посочва, че Русия бързо увеличава кампанията си на дезинформация и пропаганда "като асиметричен отговор на западната икономическа мощ". Целта е да се разпространява невярна и подвеждаща информация чрез различни средства, като контролирани от държавата телевизии, интернет тролове, съмнителни трети страни. Целите са да се дискредитират гледните точки на ЕС, да се ерозира подкрепата за легитимни правителства в региона, да се деморализира местното население, да се дезориентират западните стратези и да се подкопае концепцията за свободни, независими и плуралистични медии. Освен това цел е руската общественост да бъде убедена, че Русия е жертва на организирана от Запада конспирация да се съсипе Русия. Всичкото това на фона на факта, че в Русия свободните медии са потиснати от правителството, сплашвани и избутвани извън обществената сфера и където чуждестранните медии са дискриминирани или принуждавани да затворят. 

Затова в писмото се предлага цял набор от мерки, сред които най-важните са да се удвоят усилията на ЕК в тази посока, тъй като в момента като институция ЕС действа много под възможностите си в дебатите в региона. Основно се разчита и то "прекалено много" на антични канали за доставка на информация като еднократни събития или физически информационни центрове. Посланието често е твърде техническо и затова не успява да се свърже емоционално с адресатите си. Призовава се за създаването на постоянни платформи за размяна на информация между ЕС и НАТО относно стратегически комуникационни дейности; финансиране на образователни програми за различни групи - медии, политици, обществени служби, академичните среди и училищата; провеждане на социологически проучвания за анализ на силата на обществения имунитет към информационни манипулации, медийни навици и др. 

Предлага се също да се обърне по-голямо внимание на нарушенията на правилата за излъчване и публично осведомяване като се вземат предвид критериите за обективно отразяване, прозрачност на интересите, слово на омразата и провокации към насилие и война. Това може да се постигне като се съберат заедно медийните регулатори в ЕС и обмислят как да подобрят сътрудничеството си при такива нарушения. Призовава се регулаторите на обществените комуникации да обърнат внимание на случаите на манипулация, измама, слово на омразата и призиви за насилие и война. 

Покрай дискусиите около писмото на четиримата външни министри се заговори и за създаването на специална рускоезична медия, която да противодейства на руската пропаганда като предоставя обективна информация и която да обяснява какви са европейските интереси и действия. Все още не е ясно дали това ще бъде телевизия или друго и не са взети конкретни решения. Подобен ход обаче вече изнерви сериозно Москва. Руското външно министерство остро разкритикува плановете на ЕС като ги нарече "нападение над свободата на словото". Заместник-външният министър Алексей Мешков беше цитиран от ИТАР-ТАСС да казва, че ЕС планира да създаде контрапропаганден канал, "което едва ли кореспондира с концепцията за свобода на словото". Линас Линкевичус категорично отрече като заяви, че не става дума за друга пропаганда, а за телевизионен канал, контролиран от страните-членки. Целта е да се предоставят алтернативни източници на информация. 

Въпрос за този проект беше зададен от руската информационна агенция "Новости" на българския външен министър Даниел Митов. Той отговори, че все още не е взето конкретно решение, но че външните министри са изключително разтревожени от лошата интерпретация на европейските политики или цели от конкретни медии. "Европейските страни са дълбоко ангажирани със свободата на словото, така че никой не предвижда никакъв тип пропаганда. Единственото нещо, което повдигнахме като въпрос, е как да се предоставя истината, как да се доставя информация по свободен и безпристрастен начин, така че руският народ да може да чуе и друга гледна точка", отговори г-н Митов на английски език. 

През ноември euinside предложи подобна идея, само че насочена не само към Русия и рускиговорящото население във и извън ЕС, но и към домашното население в страните-членки, което в някои страни също е подложено на директна или индиректна пропаганда. Идеята на euinside беше вдъхновена от появата в ефир на Балканите на свързана със CNN телевизия, която работи на принципа на Al Jazeera Balkans. Русия, но и някои страни от Близкия изток отдавна са ангажирани с разпространението на своята гледна точка по целия свят на разбираеми за местното население езици. ЕС изостана много сериозно в тази глобална битка, въпреки че има свой канал, който се финансира с пари от европейския бюджет - Euronews. Тепърва предстои да се обсъждат подробностите по новия европейски проект, но реакциите от страна на Русия показват, че се върви в правилната посока. Просто това не трябва да отнема твърде много време, защото в днешния свят борбата е не само за информация, но и за ценности. 

Много важно е също ЕС да работи и за утвърждаване на собствените си ценности в страните-членки, особено в тези, в които медийната среда през последните години отбелязва влошаване. Най-явните примери са Унгария и България. Съюзът вече напълно осъзна колко важна е медийната среда за осъществяване на реформи като превърна това в един от основните елементи в преговорите за членство със страните от Западните Балкани. Проблемът с липсата на ключови гледни точки по важни за ЕС като общност проблеми е много сериозен, особено в контекста на кризата в еврозоната. Често посланията на ЕС за мерките, предприемани например в Гърция, достигат изкривени и пречупени през теснопартийни интереси до ушите на гръцките избиратели. Това също ерозира подкрепата както за легитимни правителства, така и за ЕС като цяло.