Има ли нещо, което да накара Гърция, Македония и Албания да загърбят разногласията и противопоставянията си? Отговорът е да и това е екологията. Македонски медии съобщиха, че тези дни Европейската Комисия е дала зелена светлина за общия проект на трите страни за опазване на Преспанските езера. През ноември 2009-та година премиерите на трите държави Георгиос Папандреу (Гърция), Никола Груевски (Македония) и Сали Бериша (Албания) се договориха да си сътрудничат за опазването и устойчивото развитие на парка. Те обещаха да работят за съхраняване на биоразнобразието и екосистемите в него, както и за намаляване на замърсяването на водите и почвата.

На 10 февруари 2010 година, на десетата годишнина от провъзгласяването на зоната, трите страни сключиха споразумение за защитата и устойчивото развитие на района на парк Преспа. Четвърта страна по споразумението е ЕС. Сега, близо година по-късно, споразумението чака одобрението и на европейските депутати.

Македонският министър на околната среда Неджати Якупи коментира, че това тристранното споразумение е успешен пример за международно сътрудничество, който ще насърчи и инвестициите в района. Македонската телевизия Сител съобщава, че гърците вече мислят как да привлекат повече туристи в тяхната част от резервата, като рекламират редките флора и фауна, дори и рибарско селище. В македонската част, обаче, все още има проблеми с канализацията, посочва медиата и добавя, че министър Якупи е обещал да бъде пусната в действие нова пречиствателна станция, както и да се инвестира в инфраструктурата и туризма.

Паркът Преспа е първата трансгранична защитена зона на Балканите, създадена през февруари 2000 година. Паркът обхваща система от две езера и околностите. В парка могат да се срещнат повече от 260 вида птици, 1,500 вида растения, 60 вида бозайници. Някои от обитаващите парка видове са застрашени и са защитени по силата на редица национални и европейски конвенции. Други са уникални и могат да се срещнат само тук.

Проектът за опазване на биологичното разнообразие в района на Преспа показва как три страни - едната членка на ЕС, другата кандидатка за членство, а третата все още чакаща такъв статут - могат да загърбят двустранните си проблеми и да мислят в перспектива - за това каква природа ще оставят на поколенията.