English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Корупцията спъва махането на визите за Канада за българи и румънци

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

ЕС много иска да го третират като едно цяло, но все не се получава. Отвън Съюзът продължава да изглежда като съвкупност от държави с различно развитие и съответно с различен подход към тях. Визовата политика не прави изключение. По тази тема ЕС е на път да падне в собствения си капан на желанието си хем да осигури безвизов режим за всички свои граждани, хем да избегне влошаване на отношенията с ключови партньори. През 2013-а година страните-членки се договориха за промени на регламента за визовата политика спрямо трети страни, с които се въвежда механизъм за реципрочност. Целта беше да се окаже натиск върху държави като САЩ, Канада, Япония, Бруней и Австралия да вдигнат визовите си ограничения за страни-членки на ЕС като България и Румъния. Регламентът предлага няколко стъпки в случай, че някоя от тези трети страни откаже да вдигне визовите ограничения.

Първата стъпка е "дискриминираните" страни-членки да подадат заявления в случай, че визовият режим с трети страни продължава да е в сила. Пет страни-членки подадоха такива заявления за нереципрочност на 12 април 2014-а година. Това са България, Хърватия, Кипър, Полша и Румъния. Техните оплаквания са от Австралия, Бруней, Канада, Япония и САЩ. Ако те не вдигнат визовите си изисквания до 24 месеца, тогава ЕК се задължава да приеме делегиран акт, с който да прекрати безвизовия режим за 12 месеца с тези страни. Срокът изтече миналата седмица. Вместо да излезе с делегиран акт обаче, ЕК представи на 12 април съобщение [на английски език], което взриви депутатите от всички политически групи в ресорната комисия по граждански свободи и правосъдие по време на дебат по темата тази седмица (сряда). 

Евродепутатите бяха единодушни, че ЕК няма право да заобикаля европейското законодателство, че регламентът е пределно ясен и че трябва да бъдат наложени визи на американски и канадски граждани. Но ЕК не е съгласна с тази позиция, както става ясно от съобщението й и от презентацията на Белинда Пайк от ЕК. Самият регламент също съдържа вратички, с които най-тежката санкция може да бъде избегната. 

Защо?

Ако трета страна не вдигне визовите ограничения, ЕК може най-късно в рамките на 6 месеца да предприеме действия за прекратяване на безвизовия режим за определени категории граждани или да прецени ситуацията и да докладва причините, поради които е отказала да прекратява режима. Освен това ЕК може да участва в тристранни срещи между третата страна и страната-членка с визови ограничения за намиране на решение, което ЕК и прави. Последният етап е, ако третата страна продължи да не вдига ограниченията, да бъдат наложени визи за всички граждани на тази трета страна. За да влезе в сила, делегираният акт на ЕК трябва да бъде одобрен от Съвета и от Европейския парламент.

При приемането на измененията в регламента през 2013-а година обаче 21 страни-членки заявиха, че институциите на ЕС са длъжни преди да направят предложение или да вземат решение да огледат внимателно ситуацията и да вземат предвид всички възможни отрицателни политически последици, които може да възникнат от подобно предложение или решение. И ЕК направи точно това със съобщението си от 12-и април, което беше остро критикувано в гражданската комисия на Европарламента. 

Ситуацията с визовия режим на трети страни към момента е следната: В случая с Бруней ограниченията бяха само за Хърватия, но на 13 април ЕК е получила официално уведомление от брунейските власти, че са въвели изключение за хърватски граждани и са започнали да издават 90-дневен безвизов престой за Лихтенщайн, която не е член на ЕС, но е част от Европейската икономическа общност. На 17 декември миналата година Япония официално уведоми румънското външно министерство, че удължава безвизовия режим за румънските граждани до 31 декември 2018-а година, което означава, че дотогава с Япония има пълно премахване на визите за граждани на ЕС.

 Положението с Канада и САЩ е най-тежко и сложно. Канада налага визови ограничения само за гражданите на България и Румъния, докато САЩ блокира пет държави - България, Румъния, Хърватия, Кипър и Полша. Критериите на двете трети страни са различни, но се влияят взаимно. Причината Канада да поддържа визов режим за двете страни, които се присъединиха на 1 януари 2007-а година към ЕС, са, че броят на отказаните визи продължава да е много по-висок от прага от 4%. През последните три години (2013-2015) средното и за двете страни отхвърляне е 16%. По отношение на нарушенията на имиграционните закони, където допустимият праг е 3% средно за три години, двете страни се справят доста по-добре - България е с 4.3%, а Румъния с 2.5%. 

В канадския случай обаче има и друг проблем. По време на тристранните срещи канадските представители са обявили, че имат нужда от повече информация в определени сфери като издаването на пътни документи, интеграцията на ромите, управлението на границите и борбата с корупцията. Голяма част от тези проблеми (без интеграцията на ромите) всъщност спира двете страни да влязат във второто по значение (след еврозоната) ядро на ЕС - шенгенската зона за сигурност. Канада се е ангажирала да проведе технически и експертни посещения през следващите месеци, за да се увери на място каква е ситуацията. Целта на посещенията е да се изгради доверие и да се даде възможност на канадските експерти да определят какви са конкретните рискове, свързани с премахването на визите за гражданите на Румъния и България и съответно как тези рискове да бъдат смекчени. 

Канада е поела ангажимент да разшири системата си за електронна пътническа ауторизация за българи и румънци, но не се е ангажирала с конкретни срокове. Ако това стане, то ще улесни пътуванията до Канада на български и румънски граждани, които са пътували до Канада в последните 10 години или които са притежатели на валидни американски визи. 

Ситуацията със САЩ е доста по-сложна. По време на последната тристранна среща на 23 февруари тази година американските делегати са представили най-новите статистики за отказ на виза през миналата година. 17.26% са отхвърлените молби за визи на българи; 5.29% за Хърватия; кипърските откази са с най-нисък процент - 3.53%; полските са 6.37%; Румъния има 11.16% откази. Допустимият праг на САЩ е 3%. Към него най-близо са в момента Кипър и Хърватия. 

Какви рискове крие налагането на визи за САЩ и Канада?

ЕК предупреждава в своето съобщение за няколко много сериозни риска, в случай че се стигне до реципрочен отговор на САЩ и Канада, а именно възстановяване на режима за канадски и американски граждани за 12 месеца. Ако ЕС направи това, САЩ вече заплашиха, че ще въведат визов режим за всичките 28 членки на ЕС. "В резултат на това ситуацията на засегнатите пет страни-членки едва ли ще се подобри, но ще се влоши за всички страни-членки, които в момента се радват на безвизово пътуване до САЩ", пише в съобщението. Това не е пренебрежим проблем, тъй като ЕК очаква, че може да се стигне до издаването на най-малко осем милиона визи за пътуване за САЩ. Като се има предвид, че цената на виза е 160 долара, това прави около 2.5 млрд. евро допълнителни разходи за европейските граждани и компании. 

Канада засега не е заплашила с ответни мерки, но според ЕК ситуацията е непредсказуема. Не може да се изключи Отава да реагира с реципрочни мерки, което би означавало най-малко 1.5 милиона визи за европейски граждани или 375 милиона евро допълнителни разходи за визи. Обратната ситуация е още по-страшна, ако се съди по оценките на ЕК. Очаква се, че ЕС ще започне да издава по минимум 10 милиона визи за американски граждани на година. ЕК смята, че е малко вероятно страните-членки да са в състояние да обработват такова количество съобразно с визовия кодекс и предвид ограниченията на времето за издаване на визи. В случая на Канада става дума за около два милиона визи. Това ще доведе до задръствания и удължаване на времето за обработка, което ще доведе до отказ на гражданите на тези две държави от пътувания в ЕС, а това ще има преки загуби за туризма и авиационната индустрия, както и за бюджетите на страните-членки, които ще трябва да инвестират в допълнително оборудване, нови консулски отдели, увеличен брой гранична полиция и системи за проверка на издадените визи. 

Според изчисленията на ЕК, от това най-силно ще пострадат Франция, Германия, Италия, Испания, Гърция и Холандия. Въвеждането на визи за американци и канадци може да има и сериозни политически последици, тъй като в момента ЕС е във финалната фаза на одобрението на споразумението за стратегическо партньорство с Канада и на всеобхватното икономическо и търговско споразумение, които се очаква да бъдат подписани по време на срещата на върха ЕС-Канада тази есен. ЕК се притеснява, че временното възстановяване на визовия режим може да окаже отрицателен ефект върху довършването на двете споразумения. Под риск е и договарянето на специалното търговско споразумение със САЩ, което и без друго е натоварено с тежки политически проблеми в самия ЕС. 

Въпреки рисковете и ситуацията, евродепутатите бяха непреклонни. Те обвиниха ЕК за изключително лошото законотворчество и дори отказ от спазване на закона. Либералната евродепутатка Софи инт Велд (Холандия) дори заяви, че ако ЕС не уважава собствените си граждани, как очакваме другите да ни уважават. Всички бяха единодушни, че сега не е моментът да се дебатира дали да се въведат визи за САЩ и Канада или не. Въпросът е дали сме съгласни да продължи дискриминацията на европейски граждани, дали сме съгласни българите и румънците да бъдат третирани като втора ръка хора, каза словенската евродепутатка Таня Файон (Социалисти и демократи). Някои депутати попитаха дали ако не ставаше дума за страни като България и Румъния, отношението щеше да е същото. 

ЕК настоя, че е в пълното си право да излезе със съобщение, вместо с делегиран акт и призова да се намери разумно решение. Ако Канада включи България и Румъния в електронната си система за ауторизация, това ще означава на практика 30% премахване на визите за българи и румънци. На САЩ се предлага същото като на Канада, включително и улеснено издаване на визи за онези граждани, които досега не са имали визови или миграционни нарушения през последните 10 години. Как ще протекат преговорите специално със САЩ много зависи и от това как ще се промени ситуацията след президентските избори там тази есен. Не бива да се забравя обаче, че самият ЕС се пази от България и Румъния, които са в режим на наблюдение на реформата в съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност вече близо 10 години. 

Допреди 2 години двете страни нямаха достъп до пазара на труда на няколко страни-членки. Делът на отхвърлените визи за САЩ и Канада на граждани от двете страни са добра илюстрация на проблема. Ако паднат визите за САЩ и Канада, много е възможно това да бъде облекчение за по-богатите страни-членки на ЕС, тъй като най-бедните граждани на Съюза ще се насочат към новите земи. Фактор за наплив към отсрещната страна на океана може да се окажат и очакваните нови сътресения в ЕС с референдума във Великобритания за членството в ЕС, продължаващата бежанска ситуация и трусовете в еврозоната.

Паралелно с преговорите за премахване на визите и изпълнение на шенгенските критерии (включително и допълнително наложените от отделни страни-членки), ЕК трябва да работи и със страните-членки, към които доверието е най-ниско. В този смисъл посочените от Канада критерии са достатъчно ясни. Те се припокриват и с препоръките, които се съдържат в докладите на ЕК както по Механизма за сътрудничество и проверка, така и онези по Европейския семестър (интеграцията на ромите, борба с безработицата и особено младежката, повишаване на качеството на образованието). 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required