euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Първоначално тази игра много приличаше на руската рулетка, но е малко по-различна. В същността си играта се състои в заблуда на противника дали изстрелът е истински или е достигнал целта си. През последните седмици играта се ожесточи като и двете страни - Гърция и кредиторите й - представяха коренно различни информации за преговорите, които провеждат. Европейската комисия вчера реши да сложи край на тази игра, като публикува позициите по най-спорните точки. Това стана, след като говорителят на ЕК Маргаритис Шинас обяви неколкократно, че ЕК е само посредник в преговорите, тъй като не е кредитор. Решението на ЕК да публикува позициите беше изненадващо, но мнозина журналисти и анализатори отдавна настояваха за прозрачност, тъй като разногласието вместо да вкара повече яснота в проблема, всъщност сгъстяваше мъглата. Кореспондентът на британския консервативен всекидневник The Times в Брюксел Бруно Уотърфийлд написа по този повод в Twitter вчера, че ЕК се страхува, че губи пропагандната война с Гърция. 

Петте стълба

Според икономическата говорителка на ЕК Аника Брайтхарт, пакетът от предложения на институциите е балансиран и има икономически смисъл. Нещо повече, каза тя, институциите са направили значителни отстъпки. Тя очерта пет спорни точки. Първата е фискалната корекция. От Гърция се очаква да постигне първична фискална цел от 2% от БВП догодина и от 3.5% от БВП през 2018-а година. Второто искане е подобряване на данъчната администрация чрез създаването на независима данъчна и митническа администрация, което включва и борба с данъчните измами. Координирани усилия за засилване на стабилността на финансовата система чрез справяне с проблема с необслужваните кредити е третият стълб. На четвърто място е провеждането на структурни реформи, които стимулират растежа. Като пример Аника Брайтхарт посочи запазване на напредъка на пазара на труда и отваряне на пазарите на стоки, което се очаква да доведе до по-ниски цени.

Петата спорна точка е модернизиране на публичния сектор основно чрез борба с корупцията. Повечето от тези препоръки може да бъдат открити в конкретните национални препоръки за страните от процеса на разширяване на ЕС от Западните Балкани. Тези пет стълба обаче съдържат няколко силно спорни въпроси. По отношение на фискалните цели ЕК твърди, че те са значително занижени. Така например вече не се настоява за 3% първичен фискален излишък, какъвто беше заложен в спасителната програма, а само за 1% от БВП. Средносрочната фискална цел също е свалена от 4.5% от БВП на 3.5%. Според говорителката, това е много голяма отстъпка. Тя върви с бонус от изтегляне с две години напред на срока за постигане на целта (2018 г.). 

По отношение на може би най-спорната точка - съкращенията в пенсионната система - ЕК се оплака от сериозно изкривяване на фактите. Институциите не са искали намаляване на отделни пенсии, заяви г-жа Брайтхарт. Тя обаче посочи, че пенсионната система е най-скъпата от всички останали в Гърция. Нещо повече, тя е най-скъпата в цяла Европа. Според икономическия съветник на МВФ Оливие Бланшар, пенсиите и заплатите имат дял от 75% в първичните разходи. Само разходите за пенсии струват 16% от брутния вътрешен продукт на Гърция, като трансферите от бюджета към пенсионната система са близо 10% от БВП. Институциите настояват за намаление на разходите за пенсии от 1%, като г-н Бланшар припомня [на английски език] в блога си на страницата на МВФ, че става дума за 1% от общо 16%. 

Аника Брайтхарт обяви, че ангажиментът, който гръцкото правителство поема, е за съкращения на разходите за пенсионната система с 0.04% от БВП до 2016 г. ЕК описа като силно заблуждаващи и твърденията относно преговорите по заплатите. Никой не иска ново намаление на заплатите в Гърция. Настоява се за модернизация на системата за определяне на заплатите в публичния сектор по фискално неутрален начин и като се използват най-добрите международни практики. Това, добави говорителката, не означава непременно рязане на заплати, но означава съобразяване на заплатите с ръста на производителността. 

Третата силно спорна точка е ДДС. Според оценката на кредиторите, гръцката ДДС-система е силно фрагментирана. Налице е пълно единодушие, че трябва да се подобри събирането на данъка. Тройката настоява за разширяване на данъчната основа на 23%, като гръцките власти предлагат някои стоки да бъдат облагани с по-нисък данък. Институциите са склонни на преговори, при условие обаче, че сметката излезе. По всички тези три точки гръцката страна пред медиите излиза с категорични откази за рязане на пенсии, заплати и увеличаване на ДДС. Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис почти ежеседмично публикува статии в международната преса с основно теоретични и идеологични призиви Гърция да не бъде "убивана". Често статиите му са философски и с исторически препратки. Фрустрацията от липсата на напредък в преговорите вече е безпрецедентно висока. До степен, че съвсем свободно се обсъждат сценарии за Гризход. 

Решението на гръцкия проблем е политическо

Няколко часа след обнародването на преговорните позиции от ЕК пред икономическата комисия на Европарламента се яви шефът на ЕЦБ Марио Драги, който отправи две послания. Първото е, че решението на проблема зависи от Еврогрупата, тоест от страните-членки на еврозоната, и другото е, че проблемът с Гърция само подчерртава колко недовършен е Икономическият и паричен съюз (ИПС). Тема, която ще бъде една от основните в дневния ред на срещата на върха на ЕС на 25 и 26 юни в Брюксел, когато ще бъде представен вторият доклад на четиримата президенти. "Трябва да е абсолютно ясно, че решението дали да приключи прегледът на сегашната програма и отпускането на остатъчната финансова подкрепа за Гърция се намира изцяло в Еврогрупата, тоест евространите. С други думи, това е политическо решение, което трябва да бъде взето от избраните политици, а не от централните банкери", подчерта г-н Драги.

Това изявление предизвика вдигане на вежди в ЕС. Еврогрупата ще се събере в четвъртък, когато ще обсъди ситуацията в Гърция. До момента обаче страните споделящи общата валута са категорични, че прегледът на програмата ще приключи тогава, когато с Гърция бъдат договорени мерките, срещу които да бъдат отпуснати оставащите по програмата пари. Удължената програма изтича на 30 юни и ЕК потвърди в понеделник, че това е единственият краен срок до момента. Комисията припомни обаче в отговор на постоянно натрапваните твърдения на гръцкото правителство, че то има отговорности пред своите избиратели, че предложението на институциите е съобразено с нуждите на гръцкия народ и с останалите 18 членки на еврозоната, "които също са демократично подотчетни". 

Марио Драги припомни пред евродепутатите в отговор на критиките, че ЕС е отговорен за растящата бедност и неравенство, че до момента Гърция е получила значителна сума пари. По спасителната програма, състояща се от двустранни и многостранни заеми от еврозоната, страната е получила 223 млрд. евро. Разширената помощ за гръцките банки възлиза на около 118 млрд. евро, което е повече от двойно в сравнение с 2014-а. Ликвидността, предоставена от ЕЦБ възлиза на 66% от гръцкия БВП, което е най-високото равнище в еврозоната. Към това трябва да се добавят, продължи Марио Драги, парите от МВФ, както и еднократното опрощаване на гръцкия дълг преди 4 години. Това са много пари, припомни италианският шеф на ЕЦБ. 

Той подчерта също, че основната причина за неравенството е безработицата и призова фокуса на вниманието да бъде върху важните неща, а не върху техническите подробности. А важните неща, според него, са две. Първото е да се постигне съгласие по политиката, която Гърция трябва да поведе, а второто е страните-членки на еврозоната да могат да отговорят на очакванията за гаранции от страна на МВФ, който се оттегли от преговорите в края на миналата седмица заради липсата на напредък. От Атина обаче дойдоха друг тип изявления. Говорителят на гръцкото правителство обяви, че премиерът Алексис Ципрас очаква покана за възобновяване на преговорите от институциите, докато Марио Драги заяви в Брюксел, че топката е в полето на Гърция. 

Междувременно, докато министрите на финансите от еврозоната се срещат в Люксембург в четвъртък, за да прегледат състоянието на преговорите, г-н Ципрас ще бъде в Русия до събота. Той ще участва в икономически форум в Санкт Петербург и ще се срещне с президента Путин, съобщи Reuters. Агенцията цитира официален представител от еврозоната, според когото повече нови предложения няма да бъдат правени. Вече е време за "взимай или бягай", е казал представителят. Германският еврокомисар, който отговаря за цифровия пазар, Гюнтер Йотингер призова в понеделник за изработването на спешен план, който да осигури енергийни доставки, заплати за полицията и болниците в Гърция предвид приближаващия се с бърза скорост гръцки фалит. Европейската комисия нито потвърди, нито отрече това. Говорителят Шинас каза само, че в момента ЕК е изцяло заета с преговорите. 

"Ние ще почакаме търпеливо, докато институциите отстъпят пред реализма", заяви гръцкият премиер пред вестник Efimerida ton Syntakton. "Ние нямаме право да погребваме европейската демокрация там, където тя е родена", добави той. Играта на гръцка рулетка е към своя край, в която има и елемент на състезание чия демокрация е по-демокрация. Много е възможно да няма победители в нея, но със сигурност някои ще са по-големи губещи от други.