ЕК: Европейските железници са в неумолим спад
Жанета Куюм джиева, February 6, 2013
"Европейските железници наближават много важен разклон", каза на 30 януари заместник-председателят на ЕК Сийм Калас, отговарящ за транспорта. Те са изправени пред перспективата от застой и спад или пред вземане на ефективни решения за преструктуриране на пазарите с цел насърчаване на иновациите и повишаване качеството на услугите. Вероятно поредният "пакет" [на английски език] (четвърти) на ЕК не е кой знае колко обнадеждаваща новина за страни като България, Испания и Португалия, които за съжаление вече се движат в посока надолу след разклона. Така да се каже - там, накъдето европейските железници са се запътили, нашите вече могат да ги посрещнат като домакини.
От години в редица страни-членки недостатъчните инвестиции създават порочен кръг - влошаване на инфраструктурата и подвижния състав (локомотиви, пътнически вагони и мотриси), което прави железопътния транспорт непривлекателен, а това води отново към загуба на интерес за капиталовложения. Той обаче е от съществено значение за функционирането на икономиката на ЕС с оборот от 73 млрд. евро, което се равнява на 65% от оборота на въздухоплаването, и осигурява заетост на около 800 000 служители. На железопътния транспорт се падат около 10% от общия товарен трафик в цяла Европа с приходи, възлизащи на 13 млрд. евро, а броят на пътническите пътувания за 12 месеца е повече от 8 милиарда.
В много страни обаче железопътните предприятия са задлъжнели и трябваше да бъдат спасявани, какъвто е случаят в Испания, Португалия и България. През 2004 г. белгийското жп дружество прехвърли на държавата дълг в размер на 7.4 милиарда евро, което съответстваше тогава на 2% от брутния вътрешен продукт на Белгия. Същевременно се очаква товарният транспорт да се увеличи с 40% до 2030 г. в сравнение с 2005 г. и с малко над 80 на сто до 2050 г.
Новите предложения на ЕК са съсредоточени върху няколко слаби места в досегашната практика: бюрокрацията, лошото управление на инфраструктурата, неконкурентния достъп до пазарите за пътнически транспорт и качеството на услугите.
"Обслужване на едно гише" в жп транспорта
Проблемът със сложността на процедурите е една от основните пречки за навлизането на нови участници на пазара. Според ЕК, ако Европейската железопътна агенция издава разрешения за вагоните, както и сертификати за безопасност (в сътрудничество със съответните национални органи по безопасността) на железопътни предприятия въз основа на подадени заявления и при засилване на нейната роля в наблюдението на националните органи за безопасност, железопътният сектор ще стане привлекателен за нови играчи и предлаганите услуги ще са с по-високо качество.
Според новото предложение, Европейската железопътна агенция ще издава валидни за целия ЕС разрешения за пускане на пазара на возила и сертификати за безопасност на операторите. Процедурата в момента често продължава до 2 години и може да струва до 6 млн.евро. Подобна промяна би спестила 20% от времето за навлизане на пазара на нови железопътни предприятия и 20% от разходите и сроковете за получаване на разрешение за подвижния състав. Очаква се, че тази нова практика би трябвало да доведе до икономии за дружествата от 500 млн. евро до 2025 г.
Прозрачно и ефективно управление на жп мрежите
С цел да се гарантира изграждането на мрежата в интерес на всички участници и ефективността на експлоатацията й, ЕК предлага да се засили ролята на управителите на инфраструктура. По данни на национални органи по конкуренцията в редица държави са установени некоректни практики на 
определяне на таксите за железопътните предприятия и прилагане на дискриминационни действия спрямо навлизащи компании. За да се избегнат подобни нелоялни политики на националните монополисти, ЕК предвижда изменения в директивата, с които управителите на инфраструктура да бъдат оперативно и финансово независими от транспортните оператори, заети с движението на влаковете, и да отчитат в по-голяма степен нуждите на пазара като създадат условия тяхната политика за разпределение, планирането на инфраструктурните инвестиции, всекидневната експлоатация, налагането на такси, обновяването, изготвянето на графици и т.н. да отговарят на потребностите на всички ползватели на железопътната инфраструктура.
Управителят на инфраструктура все пак ще може да се обръща към поддоставчици - железопътни предприятия - които под негов контрол да извършват определени дейности по обновяване или поддръжка. За допълнителна гаранция, че мрежите ще бъдат ефективно стопанисвани, ЕК предлага създаването на координационен комитет, към който управителите на инфраструктурата ще може да се обръщат за съдействие.
Отваряне на пазара за пътнически превози
Голяма част от националните вътрешни пътнически пазари остават затворени. Само Швеция и Великобритания са отворили напълно своите пазари, а тези на Германия, Австрия, Италия, Чешката република и Холандия са отворени в ограничена степен. Опитът от тези отворени пазари показва подобрения в качеството и достъпността на услугите, като удовлетвореността на пътниците нараства ежегодно, а в либерализираните пазари провеждането на обществени поръчки за услуги води до икономии от 20-30% при дадено ниво на услуги, които могат да бъдат реинвестирани за подобряването им.
Новостите тук, според предложението на ЕК, са свързани с възможността да се предлагат вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници в рамките на ЕС: чрез предлагане на конкурентни търговски услуги (свободен достъп) или чрез подаването на оферти по процедурите за договори за обществени поръчки в железопътния сектор, на които се падат около 90% от пътуванията с железопътен транспорт в ЕС и сега ще бъдат предмет на задължителна тръжна процедура.
Съгласно предложенията на Комисията конкурентна тръжна процедура ще се прилага само при поръчки, които надвишават определени прагове. Такива прагове ще се изчисляват на база километри на превоза или като процент от общия обем на услугите за железопътен превоз на пътници, предвидени в даден договор за обществена услуга за всяка държава-членка, за да се гарантира, че са налице подходящи участници на пазара, които са в състояние да подадат оферти. Предложението на ЕК ще изисква изменения на ключови законодателни актове и тяхното приемане тепърва ще стане ясно от становището на ЕП и националните правителства.