English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Обучение по гражданство и лесен вход в образователната система искат от Синята коалиция

публикувано на , , София

През последните над 10 години проблемите в образованието - както на училищно ниво, така и на университетско и научно - започнаха да се натрупват лавинообразно и резултатите от първите зачатъци на реформи - матурите - доказват това. В момент около избори, очакванията за радикални промени, поне в този сектор, винаги се засилват, тъй като образованието и здравеопазването са основните стълбове в осъществяването на дългосрочната икономическа и социална политика на всяка развита държава. Демографските проблеми в цяла Европа, икономическата и финансова криза, която ще има траен ефект върху световните икономики, правят задължително мисленето за това как да се осъществи реформата в образованието така, че да гарантира бъдещата икономическа и социална стабилност на страната като произведе сръчни, знаещи, можещи и отговорни хора, които да искат да останат тук да работят и да създават семейства. Именно затова euinside реши да потърси вижданията на някои от претендиращите за участие в следващото управление партии. Предлагаме ви разговор с бившия министър на образованието в правителството на Иван Костов и един от авторите на предизборната програма, поне в тази сфера, на Синята коалиция - Веселин Методиев:

- Как разглеждате новия закон за училищното образование?

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че решението на правителството да приеме промени в правилника за приложение на закона за народната просвета, в четвъртък, е достатъчно доказателство, че няма нужда от нов закон. Т.е. действащите закони са добри, могат да се поправят във времето и, същевременно, правилниците за тяхното приложение дават възможности за онези необходими, продиктувани от практиката, промени. Така че, законодателно, нямаме необходимост от нови неща, от една страна. От друга страна, законопроект, който премахва системата от държавни образователни изисквания - това са, фактически, стандартите какво учат децата, как го учат, колко време го учат и пр. - е много голяма грешка, тъй като тези държавни образователни изисквания са от 1991-ва г., да се демонтират от образователната система подобни неща е опасно и те са спазвани, тези законови изисквания, много стриктно в периода 1997-2000 г., в резултат на което днес има матура, външно оценяване и пр. Тези неща не се правят за ден за два, те са, общо взето, продължителен етап на промени и, като във всяка духовна дейност, радикалните промени са невъзможни. Така че, когато човек се откаже от нещо, което е натрупано във времето като инструменти, е опасно, трябва да ги използва и да ги поправя тези инструменти.

- Тоест вие се застъпвате за поправките на настоящото законодателство, а не на изцяло нов закон?

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Точно така, защото според мен, актуализацията на всеки 4 години на норми, свързани с образователната дейност е много добър вариант. Нашето образование е построено на 3 четворки: първи-четвърти, пети-осми, девети-дванайсети клас и в рамките на 4 години може да се направи много точен анализ и оценка какво да се промени, какво да остане. Ако се приеме този стил на работа, самата система започва да се стабилизира, да се чувства сигурна, учителите не са поставени в ситуация да не знаят какво ще се случи следващата учебна година и кой ще дойде на власт и ще смени нещо и, в крайна сметка, у родителите ще настъпи също една стабилност, защото те ще знаят, че не само за това дете - голямото, ами и малкото ще има тези правила, когато учи. Това е много важно нещо. Нека да ви кажа, че тази система функционира в България много отдавна, ние сме модерна държава на 130 г., ние не сме на 15 години, нито сме на 60 г. посткомунистическа или комунистическа държава. Ние, българите, имаме модерна, европейска държава от 19 в. Модерното европейско образование във висока степен е построено на принципи, които са от доста време и, заедно с това, веднага да добавя - има много нови, технологични неща, които българското образование трябва да поеме в себе си.

- Например?

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Например, не да се плашим, че децата не ходят на училище - това е голям проблем - и не да сме сигурни, че ще ги накажем и те заради това ще се уплашат и ще отидат в час, което господин Вълчев е възприел като политика, а да направим самия час интерактивен, както го наричат на модерен език, по-интересен и като технология, и като съдържание, за да може на децата да им стане по-интересно. Не може в къщи да си в Google, да разглеждаш от Google Earth как изглежда твоята кооперация или къща и да отидеш на училище и да ти преподават география на картата и да не можеш да разбереш Рила в южна България ли е или в северна, което се видя от матурите.

- Но съгласете се, че това, за което говорите засяга децата в големите градове, които имат достъп до интернет. В по-малките населени места не е така.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Първо искам да ви кажа, че демографски България е сменена много, да кажем, от моето действо. За зло или добро говорим за реалности. Днес в 5-6 големи града в България живеят повече от половината българи. Така че от една страна този въпрос изисква своята специфичност, своя анализ. Да, има и трябва да се погрижим за всички училищни мрежи в малките общини или, да кажем, в по-средните градове на България. Снабдяването с интернет не е никакъв проблем технологично, дори не е и финансов въпрос, защото тези услуги станаха доста евтини. Казвам доста евтини, не за джоба на 1 човек, но за възможностите на 1 делегиран бюджет на 1 училище. Тези неща са постижима цел - може да бъде поставена и постигната в рамките на следващия мандат. Така че, нямаме такава пречка, такъв проблем.

- Добре, но как ще накарате учителите, които, знаете, че са изключително демотивирани, заради ниското си заплащане, да направят часовете по-интересни? Защото това не е само до технологии.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Права сте - като увеличим заплащането така, че да ги мотивираме.

- Как ще стане това?

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, да, ще ви отговоря. Очаквах този въпрос, аз съм изцяло подготвен за него, по една проста причина - когато аз станах министър, преди доста време, преди 12 години, заплатата на българския учител беше 54,000 лв. (преди деноминацията). Станах в навечерието на 24 май министър. На следващия 24 май учителската заплата беше 150,000 лв. - близо 3 пъти по-голяма. Знам как става. Освен това, искам да добавя, знам как с опит, с воля, с решителност се управлява при криза. Защото, за съжаление, България не беше имала учебна година в периода 96-97 г. Беше се разпаднала самата учебна година и трябваше от май до септември да се гарантира, че ще има учебна година. И ще ви дам веднага пример: в рамките на делегираните бюджети, с които сега работи системата, които имат дефекти, трябва да бъдат поправени, но като цяло са нещо много добро и бяха постигнати благодарение на учителската стачка, а не волята на сега управляващите, защото учителската стачка натисна правителството да започне да ги въвежда. Та, в рамките на делегираните бюджети има 2 приоритета по време на криза: първият приоритет това са заплатите с всичките осигуровки около тях - това е сума, число голямо - и, вторият приоритет е отоплението на училището, за да може децата да посрещнат спокойно зимата, заедно със своите учители, и родителите също да са спокойни. Останалото, в кризисна ситуация, изчаква, за да се преодолее кризата, за да може да влезе обратно като разход във всеки един делегиран бюджет. Давам го като пример как трябва да се води политика. Това нещо може да се направи, при условие, че сега в българското училище има много въведена материална база, поради това че държавата стана много по-богата. Например, покупката на компютри, които бяха останали 40 млн. само от правителството на ОДС на правителството на НДСВ и ДПС и тези компютри бяха закупени с голямо забавяне, но все пак бяха закупени. След това беше закупена в годините една голяма автобусна база - всички шофьори виждат по шосетата на България автобусите на МОН, така че има неща, които от материална гледна точка са направени. Сега, по време на кризата, трябва да се обърне погледът в другата посока, за да се мотивират учителите.

- Добре, друг, много сериозен проблем - съдържанието, учебното съдържание и, най-вече, въпросът с учебниците.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Едно от държавните образователни изисквания, за които говорих в началото, в чл. 16 на Закона за народната просвета, е държавни образователни изисквания за учебно съдържание. В периода от 97-98 година са провеждани множество проекти, разработки, в резултат на които имаше натрупана сериозна методическа помощ как да се направи това учебно съдържание така, че да се реши от една страна претоварването на децата, от друга страна да не звучат академично тези учебници, от трета страна да се знае какво точно се иска да научат децата, за да се проверява то на матурата. Виждате, че е доста семпло всичко, нали? 2000-та година в Държавен вестник излезе наредба, с която бяха определени държавните образователни изисквания за учебно съдържание по всеки учебен предмет. На тяхна база трябваше да се правят учебниците и на тяхна база трябваше да се правят тестовете, за да се изпитват децата на финала, при матурите или при външното оценяване след 4-ти клас, след 8-ми клас. Какво се случи? Сложиха ги под миндера в 2001, защото тогавашният министър реши, че ще направи търговия със собствените си учебници (Владимир Атанасов, б.р.), блокира всичко това, парализира го. Следващият министър забрави, че има такова нещо, матурите започнаха да се отлагат, по-следващият министър не ги вкара в кондиция тези неща, т.е. в динамика, в работа и сега те стоят ей така, като ръждясал инструмент. А в закона за учебния план е записано, че държавните образователни изисквания за учебно съдържание трябва да се актуализират на всяка 4-та година от тяхното създаване, за да се прецени дали има нещо излишно или нещо пропуснато. Защото има и динамика в развитието на съответните науки - примерно, историографията е малко по-бавна динамиката, литературата, да кажем, но в природоматематическите науки има решения на някои големи задачи било в химията, биологията, които рязко променят възгледа за даден проблем, въпрос и затова трябва той да намери място. Като казвам всичко това, той трябва да намира място по един доста лесен за разбиране начин. Факта на затварянето на тези изисквания, неизползването им, неспазването на закона, води до вашият много верен въпрос защо децата сега са с това объркано учебно съдържание пред себе си?

- Не само, резултатите от матурите показват, че те отказват да мислят - не отговарят, избягват отворените въпроси.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще ви дам пример: моята специализация в историографията е Историята на държавните институции в следосвобожденска България до времето на комунизма. В държавните образователни изисквания по история е записано понятието “парламентаризъм” и “парламентарна демокрация”. България е имала парламентарна демокрация по времето на Търновската конституция, както днес, с всичките й несгоди, трудности и кризи. Въпросите в тестовете, които аз съм виждал е “На коя дата е приета Търновската конституция?”, което е важно, но надали толкова и липсва въпросът “Какво е парламентарната демокрация?”, което е същински въпрос, в който трябва да има 3 отговора, ако въпросът е затворен. Т.е. неспазването на това какво трябва да знаят децата от държавните образователни изисквания, води до онова да се търси някаква фактология, сама по себе си, в тестовете, което не е хубаво. Не казвам, че всички са така, давам пример за крайни варианти. Защото, пак казвам, основата, ядрото, върху което се подпират тези инструменти за оценяване не работи и се принуждават хората и учители, и външни експерти да правят нещо в крачка, а не нещо, което е систематично и те търсят, примерно, в края на тази систематичност един инструмент за оценяване, какъвто е тестът.

- Има и нещо друго, във връзка с учебниците, много учители се оплакват, като разбира се неискат да застанат с името си зад това, че има издателства, които налагат своите учебници в някои училища.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Проблемът с отношението министерство-издателства е голям, защото има опасност да бъдат протежирани издателства. Този проблем има в себе си и корупционна опасност, защото с намаляването на четящите хора, това не е български проблем, издръжката на 1 издателство е в голяма степен в зависимост от някакъв тип държавни поръчки, а учебниците са такъв тип държавни поръчки, защото родителите трябва да ги купуват. Така че, въпросът е много тежък, не е лесен отговорът на този казус сега веднага, но отново ще ви върна - ако в един учебник за историята на България за периода след Втората световна война понятието “тоталитарна държава” е заместено с понятието “държавен социализъм”, каквото и да значи това, то тогава този втория учебник, с “държавния социализъм” трябва да падне, ако има държавни образователни изисквания по какви понятия се работи. Затова сега има силен субективизъм кои учебници влизат в училище. И този силен субективизъм трябва да бъде, аз мисля, че това е работа за около 1 календарна година, силно намален именно, когато поставите тези изисквания към издателите - те ще се съобразят, самите авторски колективи, които правят учебниците, също ще се съобразят. И тук ще отворя 1 друга скоба - забавянето на процеса с квалификацията на българските учители, изгубените пари от Световната банка в 2003, 4, 5-та, ставаше дума за стотици милиони долари, които бяха предназначени за реформата и голяма част от тях за квалификацията, всичко това днес рефлектира тежко, защото учителите са прави, казват, ние сме изостанали спрямо университетските преподаватели или от учените от БАН, а ние трябва да се движим заедно в процеса на интерпретация на въвеждане на нови неща и да бъдем, от тази гледна точка, равнопоставени автори в учебния материал. Затова много учебници звучат тежко и академично, защото се пишат само от колегия, която е от тези кръгове.

- Какво обаче може да се направи при положение, че вече държавата поема разходите за учебниците до 8-ми клас?

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това чисто финансово и стопански е укоримо, защото възможностите за корупция стават огромни. Аз разбирам какво значи за социално затруднените хора да се дадат учебници, с които те да работят - има такава наредба, тя е вече на 10 г. Нека да бъде така - училището да има библиотека и да дава на тези семейства, които имат социални трудности, но изцяло, за всички деца безплатни учебници - това означава, че министърът на образованието и неговите помощници ще разполагат с огромни пари. И възможността някой от тях да злоупотреби, е много голяма - над 50%. Не хвърлям съмнения върху действащия персонал.

- Т.е. вие бихте премахнали това нещо?

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Бих призовал да бъде премахнато, защото аз самия се надявам, че Господ ще бъде добър и няма да ставам повече никога министър, защото да се става министър не е много любимо нещо за 1 нормален човек. Това е една огромна тежест и отговорност, когато човек го е изпитал на гърба си, няма мечтата пред себе си да му се случва пак. Но, ако съм член на мнозинството, което управлява страната, бих се ангажирал с такъв тип политика. Това, което би трябвало да се коригира в сегашната практика за одобряване на учебниците е следното: МОН трябва да актуализира изискванията за всеки учебен предмет и учебно съдържание, да го направи в съгласие с учителските колегии, може да го направи в рамките на 6 месеца и след края на дадената учебна година да се обяви, чрез нормативните изисквания в Държавен вестник, онези основни изисквания за учебно съдържание, върху които да се построи учебният материал за следващата учебна година. Реално погледнато, ако го кажем като време, ако 15 септември е начало на учебна година, то 15 януари е краен срок за всякакви неща, които са свързани със следващата учебна година. Мисля, че това е постижимо.

- Приемате ли матурите да бъдат вход за следващ образователен етап?

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: За мене това е положително нещо. Матурата сега и тази година, доколкото успях да проследя, е на много ниска летва.

- Но и резултатите са ниски.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ето - колкото е по-ниска летвата, правилото е - по-ниски ще бъдат резултатите. Колкото я вдигнете по-нависоко, вие вдигате резултатите с вдигането на летвата, защото подготовката става малко по-завишена. Това е правило, от което незнам дали ние българите ще правим изключение, но е правило във всички случаи, в които матурата е изследвана като инструмент за външно оценяване. Вече тогава, въпросът с прехода от 1 етап било от 4-ти клас, било от 7-ми за езиковите училища да кажем, било на 12-ти за самия университет, ще бъде много много по-лесно решима задачата, не заради матурите и тяхното качество, а поради един друг въпрос - 1980-та година, това е набор, който вече излиза от образованието е 120,000. 1990 г., 10 г. по-късно е 90,000, 1996-7 - наборите са между 65 и 70,000. При такова рязко спадане на броя на децата, които са на училищна възраст или университетска възраст, младежите, при тези големи мрежи от езикови гимназии, от университети, влизането, преминаването от 1 етап в друг, самият вход ще бъде широко отворен. Въпросът е не да се слагат големи бариери на входа, както в цялото комунистическо време, а въпросът е да бъдат много строги изискванията вътре, в съответния етап. И не да се хвалим с това, че в българската гимназия е имало само 2% напуснали поради етнически, малцинствени въпроси и пр. и да казваме, вижте Холандия, там са 10%, един вид ние сме много по-напред от холандците, което звучи нелепо, а да кажем така: ще завърши онзи, който е положил труд, който има умения, който има знания. И в университета няма да е проблема аз да се запиша, пък един ден ще завърша, а да е проблема - аз как ще завърша и дали ще мога да завърша, не влизането. Трябва да се обърне цялата тази философия, защото сега се учи за дипломи, което е много лошо. И в онези времена беше модерно да се казва: “Учи, мама, да не работиш” - един вид, необходимостта от дипломи беше свързана с това да си намериш някаква синекурна длъжност - много лош посткомунистически стереотип вече, защото все още е жив. В условия на криза, един от важните принципни въпроси, записани в програмата на Синята коалиция е, че образованието трябва да се насочи към професионална квалификация и професионално образование. Ако рецесията е дълга, нали трябва да дадеш на младите хора възможност за занаят, от една страна и, от друга, да дадеш на по-възрастни хора шанс да се преквалифицират. Ние сме малко надменни, като обществена среда, към хубавия занаят. Какво като стане той добър дърводелец? И едва ли не е обидно да си дърводелец. А, когато професионалното училище ти даде възможност ти да вземеш за 1 година занаят в един дълъг период на криза, примерно, защото и най-големите макроикономисти в момента трудно се произнасят по въпроса за дължината на тази криза и тази рецесия, в която попадна и европейския, и американския свят, то тогава как помагаме на хората, ако не по този начин?

Синята коалиция обмисля и въвеждането на матура по гражданско общество, което Веселин Методиев обясни така: за да бъда гражданин на републиката трябва да имам грамотност, представа какво значи всичко онова, което ме заобикаля като гражданско общество, а не да се научавам само и единствено от медиите, защото е важно да имаш базисно основание, което да бъде оценявано.

коментари
anonymous
14 юни 2009 12:07
Да се въведе в начална училищна степен целодневното обучение !!!
natali
14 юни 2009 12:08
Г-н Методиев не може да не знае,защо днешните ученици "не обичат да мислят".Ами много просто.Когато потърсиш /ако си чак толкова ангажиран с учебния процес/ някакъв тест в интернет или когато учителите дават тестове, трябва само с мишката да избереш или с химикала да оградиш нещо от предложените 2,3 или 4 варианта.На принципа "тото 2" учениците заграждат юнашки и все нещо улучват.Това стана, защото добрите стари контролни работи ни се видяха демоде. Нали в САЩ не правят така,хайде и ние да вдигнем крак като жабата.Защо се чудим сега - учениците като видят въпрос за излагане на собствено мнение просто го прескачат.Те отвикнаха да знаят, но добре се научиха да заграждат предложените им отговори.
        Не съм против модернизацията на учебния процес.За учителите тези тестове са дори облекчение - проверяват автоматично.Преподаването на учебния материал с компютър също е лесно,макар подготовката да изисква доста ровене.Показваш и разказваш, учениците гледат екрана и кой чул, кой видял...Те престанаха и да си водят планове в тетрадките,мързи ги.Много здраво я побългарихме тази система на работа с мултимедия.Директорите си умират от кеф да посетят такива уроци.Да не говорим,че стана масова практика учениците в края на годината да представят "презентация" и така да бъдат оценени.Т.е., поровят се в нета, чопнат това-онова,малко текст, малко снимки и презентацията готова.Е, какво знание остава в главите им?
           Апатията на децата към училището е огледален образ на апатията в обществото ни към живота,който живеем.Инженери продават обувки, учители ровят по контейнерите,мутренските деца са най-добре във всяко отношение,семейството се разпада,насилие в и извън училище - какво да мотивира една детска душа да се потопи в света на книгата и знанието?
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.