Циничната благотворителност
Ралица Ковачева, Аделина Марини, September 24, 2010
Стартът на двете "благотворителни" продукции на bTV и Нова телевизия - "Великолепната шесторка" и "Байландо" - провокира силно критични реакции, предимно в интернет пространството. И макар много хора да се възмутиха от цинизма и пошлостта на подобни кампании, най-силните думи дойдоха от една майка на дете с увреждания (както и на още две деца). Г-жа Красимира Обретенова е описала ужасяващата картина на ежедневната битка на родителите на деца с увреждания (неизоставени в специализирани домове) - битка с природата, но повече битка с държавата и с нейната псевдо социална политика.
Всяка майка, родила дете с някакво увреждане, ще ви каже, че още в родилния дом е била посъветвана да "остави" детето си и да си роди здраво. Ще ви каже, че няма друг избор, освен да се превърне в роб на грижите за него, защото няма никаква организация на социалните грижи за такива деца, няма дневни центрове, няма рехабилитационни процедури (или, ако случайно има, някой трябва да води детето и да го прибира). Ще ви каже, че няма никакъв шанс това дете са се социализира, защото нито училищата, нито децата, нито родителите им са способни да съдействат за това.
Ще ви каже, че оцеляването има други измерения, когато става дума за семейство с един работещ родител (ако не за самотна майка), за отглеждането на поне още едно дете, за мизерни социални помощи и скъпи медицински консумативи и процедури. Много могат да разкажат тези семейства, ако ги попитаме. Ако държавата, медиите, обществото изобщо се интересуват от тях.
Екипът на euinside подкрепя справедливия гняв на г-жа Обретенова не само защото писмото й е пълно с неудобни истини, които и медиите, и гражданите често премълчаваме заради криворазбрана толерантност и опасения да не събудим дискриминационни и расистки настроения. Подкрепяме го и защото, финансовата и икономическа криза показа особено ясно колко трудно се пълни бюджет от приноса на затиснати от всякакви задължения и нулева бизнес среда малки и големи бизнеси. А там някъде из домовете за сираци, из ромските квартали, дори в домовете за деца с увреждания, е пълно с потенциални работещи данъкоплатци. Хора, които не може да бъдат интегрирани с смс-и и сълзи пред телевизора, а с последователна и целенасочена държавна политика, която едновременно стимулира и търси отговорност.
Със съгласието на г-жа Обретенова публикуваме най-силните моменти от откритото писмо, което тя разпространи в интернет, адресирано до всички големи национални медии:
Отворено писмо срещу цинизма на "Великолепната шесеторка" и "Байландо”:
Уважаема, Ани Салич,
В качеството Ви на журналист, рекаламно лице и водеща на шоуто „Великолепната шесторка”, към Вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които НЕизоставено дете с увреждания - много увреждания, след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към Вас както като инициатор и участник в нищожни, мънички, благотворителни кампании за изоставени и неизоставени деца, така и като бивш журналист, който е БИВШ, защото се превърна в болногледач на детето си и в лаеща вълчица срещу убийствената, некадърна и безотговорна управленска и административна социална система на България.
Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка” и „Байландо” да НЕ успят, въпреки, че няма такъв шанс. Не искаме да успеят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие на българските граждани и скъпа медийна акция, наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани, благотворителни PR-акции, измъкващи и последното бедняшко левче от джоба й с лигави, инфантилни призиви за илюзорна помощ. Защото провалът на Вашето шоу, както и на „Байландо”, е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата.
Уважаема Ани Салич,
Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако Вие и цялата медийна гилдия си бяхте направили журналистическия труд да обясните на обществото и на властта, ЗАЩО България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н. А Вие не го направихте, защото проблемите на изоставените деца са лесносмилаеми като редакционна материя и е по-лесно тези деца да се използват в комерсиален медиен продукт за обществен имидж, отколкото да се разрови цялата бюрократична, институционална, нормативна и управленска система, която пълни домовете за изоставени деца и не прави живота на „семейните” деца по-добър, независимо дали са с увреждания или не. И за това да се говори ежедневно, а не ежесутрешно да се лъска егото на стари и нови управленски люде.
Самият факт, че на пресконференцията за „Великолепната шесторка 2” заместник-министър Валентина Симеонова каза, цитирам по памет, че ”предимно бедни семейства си изоставят децата”, означава, че тя изобщо не е наясно с генезиса на проблема , както и всички, които споделят становището й. Основната част от изоставените здрави деца, са „произведени”в многолюдни непрекъснато размножаващи се ромски семейства, а децата с увреждания - от семейства, КОИТО НЕ ИСКАТ ДА ОБЕДНЯВАТ и ОСКОТЯВАТ, грижейки се за детето си.
Та, между двете издания на „Великолепната шесторка”, съвместно с УНИЦЕФ бТВ трябваше да установи, че:
Основната причина за многото изоставени ромски деца е „помощ”-ната социална политика, която стимулира „излишната” раждаемост сред най-бедното ромско население. Стимулира я и липсата на законодателно криминализиране на малолетната раждаемост като сексуален тормоз и злоупотреба с малолетни и непълнолетни деца сред най-бедните роми. Стимулира я липсата на управленски капацитет и ВОЛЯ за ефективна /а не предизборна/ интеграционна стратегия и ефективни проекти за реалната интеграция, паралелно с нужните рестриктивни мерки срещу гражданската, обществена и родителска безотговорност, замаскирана с уж традиционните и манталитетни особености на ромския етнос.
Като медиа трябваше да знаете, че няма страна в света, която да може да осигури ресурс да интегрира такъв огромен брой хора, които само и единствено се размножават, за което плаща 2 милиона работещо население от 7 милиона граждани. За богата държава с 30 милиона население 2% неефективно население е поносим социален казус. Но за бедна държава със 7 милона население, с 10 % интензивно размножаваща се примитивна общност с нулев обществен потенциал - няма социално спасение.
В крайна сметка, в България едно семейство на работещи родители с 
НЕизоставено дете с увреждане издържа с данъците си толерираното от медиите, от социалната система и държавата като институция „размножаване” на неефективно, неработещо, неграмотно, неквалифицирано население, както и изоставените от него деца, които допълнително се обгрижват и от благотворителни кампании. Когато родител като нас се опита да получи енергийна помощ, няма шанс, защото надвишава минималния доход от 130 лв. на член от семейството - колкото струват два пакета памперси и няколко пакета мокри кърпички. Но неграмотната малолетна майка, която е започнала да ражда от 12-годишна, оставила е три деца на държавата, „грижи се” за две и е заченала поредно, получава всичко, което поиска.
Никой не се интересува дали работещите родители получават редовно заплатите си, с какво издържат децата си, когато им ги забавят с няколко месеца (каквато е масовата икономическа ситуация в момента), с какво си плащат лекарствата, тока през зимата, рехабилитацията, лечението, ремонтите в къщи, лечението на другите членове на семейството, с какви средства се отглеждат здравите деца в семейството ... Ако няма баба или дядо - пенсионер или готов да си зареже работата и да остане като болногледач в къщи, най-често майката остава за болногледач, зарязвайки кариера, бъдеще - срещу 200 лв. обезщетение от държавата.
Като журналист би трябвало да знаете, че преобладаващата част от семействата с деца с увреждания са семейства без бащи, защото те бързо се спасяват от родителската безнадеждност ... Трябва да знаете и че една от причините да не можем да работим е, че почти ежедневно обслужваме социалната и здравна бюрокрация, за да получим поне малкото облекчения, предвидени от системата.
Една водеща медиа със социални претенции, трябва да знае и да каже ясно, че идиотската политика на геноцид спрямо изоставените деца и спрямо семействата с деца с увреждания се „произвежда” основно от Агенцията за социално подпомагане, а тя е една социална жандармерия - некомпетентна, паразитна структура, заедно с още десетина институции с дублиращи се функции, отдели, дирекции и т.н. В основата на паразитното съществуване на тези структури стои базисната липса на статистика и анализи за броя на децата с увреждания по основни и съпътстващи диагнози, за интензитета на увеличаването на броя на тези деца и най-важното - ПРИЧИНИТЕ!!! за него, както и за РЕГЛАМЕНТИРАНОТО ОБЕДНЯВАНЕ на тези семейства чрез Закона за социално подпомагане, Правилника за прилагането му, други закони, подзаконовите нормативни актове, заповеди, указания и пр., дело все на бюрократи-малоумници.
Липсата на такава информация води до грешно осведомяване на съответните европейски финансови структури, откъдето идват грешни параметри и условия за реализиране на проекти. С такива грешни проекти от властта и голям брой НПО се крадат и прахосват милиони евро за дневни центрове за рехабилитация, които по същността си са изолатори за семейни деца - има ограничен брой специалисти, некомпетентни и нископлатени, а грижите за децата там са почти като в дом за изоставени.
Уважаема Ани Салич,
За да се затвори входът към институциите, каквито претенции имате във „Великолепната шесторка”, е нужно ЯРОСТНО да се притисне политическата система и властта да регламентира реална подкрепяща политика за "семейното" отглеждане на децата с увреждания, а не политици и залязващи шоу звезди да се превземат в естрадни кампании, които заедно с останалите подобни мащабни или спорадични събития не решават дори частично проблемите в системата. И поради това са манипулативни и омерзяващи, а децата, участващи в тях – цинично използвани като марионетки.
В момента деинституционализацията се извършва механично и под натиск от ЕС, а не защото държавата ни иска и знае как да го направи - децата с увреждания се връщат при бизките им и там те живеят малко по-дълго, но също толкова бедно и ги погребват в семеен, а не в домски гроб. Колкото и да пълним страната със защитени жилища и да търсим приемна и осиновителска грижа, от едната страна ще се налива, а от другата ще изтича.
За българските медии ние, обречените на децата си родители, сме само герои от „планьорки” - ревем и хленчим. И няма кой да покаже цената на битките ни да сме отговорни родители и граждани - ПРИМИТИВИ с убити мечти, с мизерен живот, в скапани жилища, във вечно безпаричие, с изтормозени здрави деца, заради решаването на проблемите на братчето или сестричето с увреждания ... А децата ни с увреждания умират почти като в дом на ужасите – много обичани, но някои недохранени, други нелекувани, нерехабилитирани, доосакатени ... Но на никого не му пука - докато не постъпят в дом, където са по-забележими.
Уважаема Ани Салич,
Като социално отговорна медиа, каквито претенции има бТВ във Ваше лице, трябваше да знаете, че не обществото, а първо институциите трябва да си свършат работата, а после тази работа да се подпомогне с медийни и благотворителни кампании. А една от важните журналистически задачи, които не изпълнихте, е да обясните, че случващото се в Могилино преди филма на БиБиСи, както и за сегашната чудовищна ситуация в социалните домове и семействата ни, има конкретни виновници. Част от тях са бившата шефка на Държавната агенция за закрила на детето Ширин Местан и екссоциалната министърка Емилия Масларова. Вместо да са подсъдими за престъпна безотговорност, причинила смърт и телесни повреди на повече от едно деца, едната е участник в подобно цинично благотворително шоу, а другата е преподавател в български университет.
Красимира Обретенова