На течение в интернет
Ралица Ковачева , August 2, 2010
Докъде ще се простира регулацията на бъдещия медиен закон в интернет е един от най-неясните моменти в работата по проекта досега. Както казва председателят на работната група по закона Георги Лозанов: „Всичко е много сложно, много е ветровито. Прозорците са отворени и отвсякъде има течение.” (вж. Стенограмата от заседанието на 17 юни 2010).
euinside се обърна за коментар към професор Нели Огнянова. Тя преподава европейско медийно право и информационна политика на ЕС в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, била е и член на Националния съвет за радио и телевизия.
На въпроса „докъде ще влезем в интернет” (поставен от Георги Лозанов на заседанието на работната група на 17 юни 2010), Нели Огнянова отговаря така:
Нели Огнянова: Медийният закон регламентира съдържание. Той не се се интересува от интернет, а от определено аудио - и аудиовизуално съдържание, „където го намери”. Това „където го намери” е същност на принцип, наречен технологично-неутрално регулиране. Една телевизионна програма може да се разпространява чрез спектър, кабел, сателит или интернет, но идеята е изискванията към съдържанието да са еднакви без оглед на средата на разпространение. Така прилагането на правилата на ЕС постепенно се обръща към съдържанието онлайн.
Към момента работната група по ЗРТ е избрала като отправна точка Директива 2010/13/EU на Европейския съюз от март тази година, в която се говори за доставчици на аудиовизуална медийна услуга. Кои не могат да се приемат за такива, според документа:
Нели Огнянова: Директивата не обхваща електронни версии на печатни издания. Тя не обхваща и дейности, които не са конкурентни на традиционната телевизия, като частни интернет страници и услуги, състоящи се в осигуряването или разпространението на аудиовизуално съдържание, произведено от частни ползватели с цел неговото споделяне и обмен в рамките на общности по интереси.
Накрая, директивата не обхваща случаи, когато аудиовизуалното съдържание е включено случайно в услугата и не е нейна основна цел. За пример могат да бъдат посочени интернет сайтове, които съдържат аудиовизуални елементи само като помощно средство, например анимирани графични елементи, кратки рекламни спотове или информация, свързана с продукт или услуга извън аудиовизуалната област. Дали видеото е помощно или не, е въпрос на експертна оценка.
Когато става дума за регулацията в интернет и това до къде стига тя, неизменно стигаме до въпроса медии ли са блоговете, по какви критерии трябва да се прави разликата и какво показва световната практика по отношение на регулацията:
Нели Огнянова: Въпросът за дефинициите е едно, въпросът за обхвата на законите – друго. Затова моето предложение беше да се разделят двете дискусии. Научното понятие е в развитие, аз лично подкрепям, че блоговете са медии. Има теоретични източници, които подкрепят такова виждане. Има и различни актове на институции в ЕС, в които те (за конкретни цели и без дефиниции) отнасят блоговете към новите медии.
Практически по-важно е как се определя обхватът на законите, които регламентират съдържание онлайн. В последно време у нас се подготвят проекти на медиен закон и избирателен кодекс. Двата проекта използват различни понятия и в различна степен ще се отнасят до съдържанието онлайн. При медийния закон е по-лесно, защото има директива на ЕС, с която България се съобразява. При избирателния кодекс решението е на нашия законодател. Ако прецени, той може да не включва онлайн съдържанието в обхвата на закона, но тенденцията е обратната – все повече държави регламентират предизборната кампания и в мрежата, колкото и да е трудно това.
euinside ще продължи да следи темата и да търси мненията на експерти и на колеги. Доколко новият закон ще е наистина нов и отворен към бъдещето, ще се познае още от името му. Защото работната група тепърва трябва да реши, по думите на председателя й Георги Лозанов, „дали това ще е закон за медиите въобще, какво наричаме медии и дали ще престанем да ги наричаме медии, както аз ви предлагам, да се откажем въобще от радио и телевизия”. Условието тези въпроси да получат отговори, от които всички имаме полза, е участието и на журналистите - както от „традиционните”, така и от „новите” медии (или блогове). Това е единствената гаранция, че законът ще работи за обществото, а не просто да обслужва лобистки интереси.