euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Колкото и да звучи невероятно, тоягата на Европейската комисия (ЕК) все пак свърши работа и за първи път от много години насам, можем да говорим за конкретен и разбираем доклад, както и за смяна на тона от страна на Брюксел. Това обаче не бива да се тълкува като добър или лош доклад, а само като една голяма победа за експертите в ЕК, които успяха най-сетне да намерят верния подход към България. Този подход се състои, най-общо, в изпращането до българските институции на конкретни въпросници, на които освен конкретни отговори, други не могат да бъдат дадени. Именно в това се състои и усещането, че тонът на Комисията е по-благ.

В текста на документа, който е сравнително кратък (9 страници), това постижение е формулирано така: "Докладът по механизма за наблюдение и верификация от юли 2008 г., както и докладът за управлението на средствата на Европейската общност в България, доведе до промяна в отношението и в по-открит и честен диалог на всички нива с българските власти. Широко разпространеното съществуване на организирана престъпност и корупция, вече не се отричат и се полагат известни усилия от прокуратурата и съдебната система за борба с тях".

Според досегашния министър по европейските въпроси в отиващото си правителство Гергана Паси, документът говори за по-обща оценка, че има промяна в диалога. "Става дума за решението на кабинета координацията с Комисията да се осъществява от европейския министър, а не, както преди това, от министъра на външните работи. Непризнаването на 1 проблем те блокира при неговото решаване. Имаше такова объркване в превода преди години, когато непрекъснато се загубваха в комуникацията по проблеми, под които ние сме се подписали през 2006 г., когато България се съгласява, че в областта на съдебната система все още има несъвършенства, които ще се преодоляват в условията на членство", припомни още госпожа Паси.

Впрочем, промяната на метода, по който ЕК получава информация за свършеното от българските власти, наистина е изключително подробен, ако се зачетем в текста. Така например, в него са описани изключително точно пропуските на иначе добрите намерения: "първите ефективни присъди срещу известни членове на престъпни групи са произнесени след сключване на споразумение с прокуратурата или по съкратената процедура, което често води до наказание под минимума, предвиден в закона". Впрочем, тази констатация на ЕК не е нова и я имаше и в междинния доклад на европейските експерти, което означава, че за почти цели 7 месеца, не е направено нищо в тази посока.

Освен това, на Комисията е направило впечатление и още нещо: "Тези първи присъди трябва да бъдат оценявани на фона на факта, че убийствата, свързани с организираната престъпност продължават, а известни престъпници са все още на свобода. Има нужда от ясни доказателства, че властите и политическата класа са недвусмислено решени да изкоренят причините за проблема. .. Трябва да се избягват усилията на определени хора в администрацията да не бъдат излагани на заплахи или сплашване".

Тъжното в доклада е, че отново се срещат едни и същи критики като например протакане и затлачване на дела и разследвания. Отново се напомня и това, че Наказателният кодекс е остарял, а са нужни поправки и в Наказателно-процесуалният кодекс. Тези препоръки госпожа Паси коментира така: "Досега нямаше политическа воля за съществена промяна в НПК и това е отчетено в пореден доклад. Колко пъти трябва да променим законите, които правят процедурата бавна и тромава? "

В края на документа ЕК отправя твърде конкретни препоръки:

- Създаване на постоянна специална структура за съвместни разследващи организираната престъпност екипи;

- Създаване на специализирани структури, занимаващи се само с корупция по високите етажи на властта и организираната престъпност, със съответната функционална и политическа независимост;

- Ефективно прилагане на приетия наскоро Закон за конфликт на интереси чрез разработката на инструкции и създаването на централизирана система за отчет. В доклада не се споменава и дума за силно осакатения закон, който преди Нова година беше приет във вида, в който беше препоръчала ЕК още миналата година, но след зимната ваканция на парламента, законопроектът беше значително орязан;

- Да се обърне внимание на противоречивите практики във Висшия съдебен съвет по дисциплинарни производства.

Това не са всички препоръки. Общият им брой е 21, като Румъния има 16. Добра новина е, че все пак ЕК е преценила да не налага предпазна клауза в областта на правосъдието, тъй като това щеше да хвърли сериозна сянка върху усилията на следващото правителство, ако то демонстрира воля да се справи с твърде дълго повтаряните критики. За сметка на това обаче, мониторингът върху България остава дотогава, докато се прецени, че вече няма нужда от него. Госпожа Гергана Паси предположи, че не би било невъзможно още догодина да се помисли за отмяната му. Не стана ясно какво основание има тя за това. Малко преди представянето на доклада от ЕК, което журналистите и самата госпожа Паси проследихме в пряка връзка от Брюксел в Министерството на външните работи, тя обясни, че едно от нещата, които са тревожили ЕК, но не е записано по този начин в доклада, е било липсата на политическа воля за реформи.

И, ако в началото на членството, а и доста преди него докладите постоянно говореха за наличието на политическа воля, но за липсата на резултати. Явно евроекспертите вече са осъзнали, че "наличието на политически натиск", по думите на говорителя на ЕК Йоханес Лайтенбергер, всъщност означава точно обратното - понеже няма политическа воля, затова няма и резултати.

В заключение, новините от Брюксел днес са добри, защото стана ясно, че ако ние не можем, те ще ни принудят и, на второ място, че няма да се откажат да го правят, независимо кой идва на власт. А, от това можем да спечелим всички, като граждани, защото, може би, ще има шанс някога системата да се промени, което е изцяло в наша полза.