English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

България има полза от европейските средства, но трябва да покаже реални резултати

публикувано на , , София

Ползите за българската икономика от усвояването на европейските средства са безспорни, а вече и конкретно измерими. С помощта на иконометричния симулационен модел SIBILA* може да бъде измерен ефектът от използването на от европейските структурни и кохезионен фондове върху БВП, заетостта и доходите на населението. Моделът съпоставя два основни сценария - базисен, без европейски средства и алтернативен, който включва структурните инструменти на ЕС. Разликата между двата сценария показва ефекта на европейските пари върху икономиката.

Моделът може да оцени както реалното въздействие на вече усвоени средства, така и потенциалното въздействие на планираните средства за целия програмен период. SIBILA позволява оценка на въздействието дори на отделен проект, процедура или програма и комбинации от такива. Моделът проследява ефектите върху основни фактори за конкурентоспособността на българската икономика – човешки капитал, научно-изследователска дейност, иновации, информационни и комуникационни технологии, инфраструктура и производствени мощности. SIBILA дава възможност за оценка на ефектите от различни икономически политики, както и на въздействието на публичните инвестиции, заложени в програмата "България 2020".

Според изчисленията на SIBILA, доколкото през миналата година има икономически растеж, той се дължи основно на използването на парите по кохезионната политика: 65% от растежа на БВП за 2011 е резултат от средствата от ЕС. Благодарение на тях БВП за 2011 г. е с 1.5% по-висок, отколкото би бил, ако България не получаваше пари от ЕС. Очакваният ефект върху БВП за 2012 г. е увеличение с близо 3% спрямо сценарий без европейско финансиране. При пълно усвояване на средствата от ЕС през 2015 г. реалният БВП би бил с 9.3% повече, отколкото без европейските средства.

Ефектът върху заетостта също е благоприятен - към края на 2011 г. заетите лица в икономиката са се увеличили с 2.6% спрямо сценария без средства от ЕС, а през 2015 г. увеличението ще бъде с 4.8%. Към 2015 г. се очаква безработицата да е с 1.5 процентни пункта по-ниска спрямо базовия сценарий без средства от ЕС. При условие, че имаме сто процента усвояемост на европейските фондове, към 2015 г. средната работна заплата би била с близо 35% повече, отколкото без еврофондовете.

Когато говорим за данни на база 100% усвояемост обаче, трябва да имаме предвид, че в момента България изпълнява проекти за 14 милиарда лева, което е 90% от цялата финансова рамка (15.7 милиарда лева) за настоящия програмен период. Реално изплатени са 4.2 милиарда лева или 27%. В рамките на настоящия програмен период България може да договаря финансов ресурс по оперативните програми до края на 2013 г. и да разплаща средства до края на 2015 г.

Решаваща ще бъде 2013-а година, когато ще се натрупа по-голям обем плащания, които трябва да бъдат обслужени, а същевременно България ще води преговори с ЕК за парите и програмите в следващия седемгодишен европейски бюджет, при това в условията на избори. "Три или четири месеца, когато голяма част от общественото внимание ще е ангажирано с изборите със сигурност няма да има добър ефект върху процесите, надявам се да не бъде пагубен," коментира министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.

Той подчерта, че за България системата за измерване на икономическите ползи от европейските средства е много важна, не само за да знае какъв е реалният ефект от инвестициите, а и за да го използва като аргумент в преговорите за бъдещето на кохезионната политика в следващата многогодишна финансова рамка 2014-2020 (МФР). Както знаете, в момента част от страните-членки, обединени в т.нар. група "Приятели на по-доброто харчене" настояват за намаляване на тавана на МФР като цяло и на парите за кохезионна политика в частност. Групата страни "Приятели на кохезионната политика" обаче настояват парите за сближаване да не бъдат намалявани спрямо сегашните им нива. Освен за размера на средствата, между двете групи има редица противоречия свързани с условията за използване на парите по кохезионната политика.

В тези условия е важно България да участва активно в преговорите не само в режим съгласие-несъгласие с новите регламенти, а да прави конкретни предложения, което на базата на нашия опит вече е възможно и се приема много добре от останалите страни, обясни министър Томислав Дончев. И нещо повече: "Просто казано има формирана алергия у част от държавите-членки към консумативния нюанс в използването на европейските пари. Инвестиция обаче, която в по-голяма степен е донесла по-добри икономически резултати за съответната държава-членка или за Европа - това работи и може да бъде ползвано като аргумент." Затова България има амбиция да докаже ефекта на тези инвестиции не само по отношение на собствената си икономика, но и върху икономиките на останалите страни членки.

Че от кохезионната политика печелят както бедните така и богатите региони и страни, отдавна е доказано. Според третия Доклад за икономическата и социална кохезия от 2004 г. "средно около една четвърт от структурните разходи се връща в останалата част от Съюза под формата на увеличен внос, особено на машини и оборудване." Изследване на полското министерство на регионалното развитие показва, че в периода 2004-2009 г. около 27% от фондовете, получени от Полша са се върнали обратно директно или индиректно към 15-те стари членки (ЕС15). Това прави 70 милиарда евро за седем години, показва изследването.

Въпреки това, последните преговори по МФР показаха, че неизбежно ще се стигне до намаляване на разходите спрямо актуализираното предложение на ЕК от 6 юли (включва и Хърватия). Европейският парламент обаче е готов да блокира бюджета, ако страните-членки орежат разходите. "Сумата от 367 милиарда евро за политиката на сближаване, предложена от Комисията в нейния проекторегламент за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014-2020, следва да бъде разглеждана като минимално разумно равнище на финансиране и следователно в бъдещите преговорни позиции на Парламента тя следва да бъде зачитана като долна граница, която не бива да бъде прекрачвана." Това се казва в становище на българския евродепутат Андрей Ковачев, подкрепено с голямо мнозинство от Комисията по регионално развитие на Европейския парламент. Българският евродепутат е докладчик на комисията по МФР 2014-2020 г.

* Simulation of Bulgaria's Investment in Long-term Advance.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.