English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

АЕЦ "Белене" е скъпа? А слънцето да не е безплатно?

публикувано на , , София

Правителството трябва да има ясна, предвидима и прозрачна политика на подкрепа за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), за да може да привлече инвеститори и същевременно - да създаде условия за устойчив растеж на сектора, вместо за „зелен балон”. Това послание отправиха участниците в бизнес форума "Соларни Балкани 2011", организиран от Българската фотоволтаична асоциация (БФА).

Себастиян Зидлер от Canadian Solar призова България да се поучи от грешките на Испания и Чехия, където фотоволтаичният пазар бележи бум до 2010 година и впоследствие - рязък срив. Основната причина за прегряването са негъвкавите и прекалено високи преференциални цени, на които се изкупува произведената енергия и честите смени на правителствената политика.

Добрият пример как се постига устойчив дългосрочен растеж в сектора е Германия. (Каква изненада!) Страната е най-големият соларен пазар в света със 7,4 гигавата новоинсталиран капацитет през 2010 година, между 40 и 50% дял от световния соларен пазар, 10 хиляди компании и над 130 хиляди души, заети в сектора. А доказателството, че индустрията наистина се развива устойчиво е, че от 2017 година тя няма да се нуждае от финансова подкрепа.

Франк Ниендорф от BP Solar Германия изброи ключовите фактори за успешно и устойчиво развитие на соларния пазар: държавната подкрепа да е ограничена във времето, докато фотоволтаичният сектор стане конкурентен; преференциалната тарифа да е гъвкава, като отразява развитието на технологиите и намаляването на производствената цена, да е диференцирана в зависимост от вида възобновяема енергия, технологиите, региона, размера на инсталациятна и т.н., а измененията да се правят с прозрачен и предвидим ритъм.

От думите на г-н Ниендорф стана ясна още една причина за германския успех - страната развива целия цикъл от разработването на технологии и иновациите до производството на цялото необходимо оборудване, така че осигурява много по-широко присъствие на сектора в икономиката, голяма заетост и условия за устойчив растеж.

България може да се поучи и от френския опит, като не прибягва до излишни стимули за фотоволтаичния сектор, които след това да се наложи да премахне рязко, както направи френското правителство, сподели пред форума Фабрис Жукоа от френската компания Photeist. Прекалено високите преференциални цени водят до твърде голяма рентабилност, което привлича твърде много инвеститори от среди, външни за бизнеса и пазарът става твърде голям. Проблемът със спекулата се отчита и в Италия, която е вторият по големина соларен пазар в света след Германия.

Спекулантите са проблем и за българското соларно общество. Големият процент спекулативни соларни проекти се обяснява с малката инвестиция в подготвителната фаза, лесното им изготвяне и бързата очаквана реализация, се казва в препоръките на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България) за развитието на ВЕИ сектора в България. Според бизнес организацията, повечето проекти за фотоволтаични инсталации се разработват до етап "виза за проектиране" и се предлагат за продажба, а само малка част продължава с етапа на проектиране и изпълнение. Затова са необходими мерки за отсяване на качествените проекти, които целят дългосрочно развитие.

Председателят на Българската фотоволтаична асоциация (БФА) Никола Газдов изрази притесненията на сектора по повод новия закон за ВЕИ, който в момента се обсъжда в парламентарната икономическа комисия. Секторът е недоволен от намаляването на сроковете на договорите за задължително изкупуване на енергията от фотоволтаици от 25 на 20 години. Също така е против предложението преференциалните цени да се определят след като изградените съоръжения получат акт 15, с аргумента, че никоя банка няма да даде финансиране на проект, след като не е ясно на каква цена ще продава енергията. Необходима е също яснота и предвидимост как точно ще се променя тарифата във времето, защото това ще даде сигурност на инвеститорите.

На хартия България има политика в подкрепа на ВЕИ сектора, изразена и в проектозакона. Страната трябва да се съобрази и с европейската цел до 2020 година енергията от възобновяеми източници да е 20% от общото потребление, за България целта е 16%. Според министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, „за да се постигне този процент, трябва да има около 2 хил. мегавата инсталирана енергия от възобновяеми източници. В момента имаме около 300 мегавата вятър и около 30 фотоволтаици.”

Не е ясно колко обаче са договорените и дали има възможност всички да бъдат включени в енергийната мрежа, макар че по закон имат право на гарантиран достъп. Това също е част от проблема с отсяването на спекулативните проекти, за да не се стигне до мораториум върху всички.

В определянето на българската позиция по темата има и още едно голямо неизвестно - АЕЦ „Белене”. Защото, в крайна сметка, страната трябва да избере да плаща скъпо за ядрен ток или скъпо за зелен ток, но не и двете. По данни на министъра на икономиката и енергетиката най-ниска е цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ „Козлодуй” - 42 лева за мегаватчас. Цената за мегаватчас на „Марица Изток” е 55 лв., на останалите въглищни централи – 80-90 лв., на „Марица Изток” 1 и 3 – около 130 лв., на вятъра 160 лв., биомасата 220 лв., на фотоволтаиците е 760 лв. за мегаватчас.

Въпреки очакванията цената на зелената енергия да пада, тя ще продължи да бъде висока в сравнение с конвенционалните източници. Затова в случая трябва да се направи стратегически избор не просто да се плаща тази цена, а и как да се гарантира устойчиво развитие на сектора, за да не се превърне България в поредния пример за зелен балон. И докато секторът обсъжда предизвикателствата, а законодателят прекроява новия закон в последния момент, какво мисли всъщност държавата по въпроса става ясно от стенограмата от заседанието на правителството на 6 април. Какво е зелената енергия и струва ли си да инвестираме в нея обяснява премиерът Бойко Борисов:

Колеги, не ви ли прави впечатление, че всички искат да инвестират в зелени енергии, всички големи компании в света милиарди евро? Защо е този голям интерес, да ви питам? Защо не искат да инвестират в инфраструктура, във второ, трето и четвърто, а всички са се вкопчили в зелената енергия? Да ви кажа ли защо? Защото изкупната цена е от 300 до 800 лева. Кой ще я плати тази цена? Или населението, или с дотации от държавата. А държавата може да ги вземе само от населението.

С една дума да ви го обясня. На пръв поглед за обикновения зрител, читател, слушател, като чуе – правим енергия от вятър, безплатно. Когато духне и ние започваме да печелим. Или правим от слънце – изгрява слънцето, започваме да печелим. Или взимаме биомасата – падналите клони и листа от гората, и започваме да правим енергия. За какво ни е АЕЦ, за какво са ни ВЕЦ, за какво са ни ТЕЦ и всички останали? Нали така звучи? Да, ама не. Защото ние сме задължени да изкупим тази енергия по 300, по 200, по хикс лева, в пъти по-скъпа отколкото е 42 лева на АЕЦ „Козлодуй”.

Сиреч, когато чуете някой, че ви приказва, а всички искат да инвестират в слънчеви батерии, които ги правят в Китай, докарват ги и ги слагат върху плодородната земя и Трайков е задължен да им я изкупи по 800 лв. Безплатно ли ви е слънцето?! Виждате ли, това е популизъм. ... Безплатно ли е слънцето, като питат, че АЕЦ „Белене” е скъпа? Скъпа е, но това е много пъти по-скъпо.”

Да ви звучи като избор? Според мен изборът вече е направен. В момента единствената цел е протакане, за да остане сит вълка на интереса и агнето на общественото мнение. В крайна сметка, данъкоплатците ще платят за избора, направен от техните избраници от тяхно име и за тяхна сметка. Това са рисковете на демокрацията.

коментари
Минко
15 април 2011 07:29
"Защото, в крайна сметка, страната трябва да избере да плаща скъпо за ядрен ток или скъпо за зелен ток, но не и двете."

Е, излиза, че "зеленият" ток не е конкурентноспособен по същество (и трябва да бъде вечно субсидиран). В началото на статията пък се казва, че зеленият ток в Германия ще стане конкурентноспособен след около 6 години. Няма ли някакво противоречие? Или Германия предвижда цената на тока до 2017 да се вдигне толкова, че и слънчевите панели да продават пазарно, а не субсидирано? :)

А пропо, колко е средният живот на един фотоволтаичен панел, колко ресурси отиват за изработването му, как се справят с натрупването на прах, как би се отразила една мощна градушка на фотоволтаичен парк? Такива въпроси дискутираха ли се на конференцията?
бат Жоро
15 април 2011 11:44
Ей така се решават нещата в БГ, излиза прилепа и казва аз решавам, добре се е научил от тато едно време..., смешници
Аделина
15 април 2011 13:24
На конференцията не стана дума за устойчивостта на слънчевите панели - проблем, който е донякъде решен с постоянното еволюиране на технологиите в тази посока. За сметка на това имаме доста интервюта, които подготвяме в момента и от които може доста от въпросите ви да получат отговори.
Минко, противоречие няма дотолкова доколкото става дума за отделни национални решения и различна конюнктура. В Германия зеленият ток е конкурентоспособен, защото (както е посочено и в статията) там се произвеждат всички компоненти за соларни паркове. У нас това не е така. Освен това, субсидиите постепенно намаляват, след като инвестицията започне да се връща. У нас това също не е така, както е било и в Чехия, и Испания
Бат'Киро
15 април 2011 16:40
Добре де всичко е повече от популизъм. Кой е казал, че фотоволтаичните паркове трябва задължително да са в полето? Защо например да не са по покривите на сградите, над платната на магистралите, над железопътните линии? Отговорът е защото няма далавера за големите акули. Да видим сега:
1. Ако държавата ни направи това, което прави Германия с безлихвените кредити за фотоволтаични инсталации върху покривите на сградите, ще спечелят обикновените хора, а не познатите няколко мутри.
2. Ако не се разрешават строежите на фотоволтаични паркове в защитени територии или върху обработваеми земи, далавераджиите няма да могат да променят статута на земята.
3. Ако се поощрява строежа на фотоволтаични паркове над магистрали, паркинги и железопътни линии, ще има по-малко износване на пътните съоръжения (по-малки температурни разлики, по-малко директни валежи), с което ще стане по-евтина поддръжката им, а от там - парите за крадене от перо "инфраструктура" рязко ще намалеят.
Прав ли съм?
еЛ Американо
15 април 2011 17:24
Бате Киро определено си прав.
В Германия основно са по покривите на плевните и къщите.
Или поне аз там ги виждам всеки път като ходя.
арх.Караиванов
17 април 2011 16:39
В Германия има закон против засенчването на съседната сграда,къща и прочие.Предстои гласуването на нов закон в който всеки покрив на каща,жил.блок,стопанска и промишлена сграда да се изгражда като енергиен покрив,който според финансовите възможности на инвеститора се изгражда веднага или се проектира подготнвен,удобен за последващо монтиране.Защото,ако се пресметне площта на всички покриви на сгради в една страна изградени като фотоволтаици,те се явяват с мощност на няколко ядрени централи и в пъти по-евтини от тях.Така,че не е нужно да се засенчват незастроени  територии от земната повърхност.Тука става въпрос не само за фотоволтаици,но и за слънчеви колектори за топла вода,слънчеви въздушни колектори /за топъл въздух/ и т.н.т.Единственото уязвимо нещо във фотоволтаичните системи са акумулаторите и техната дълготрайност.Иначе,всички предимства са за слънчевата енергетика.В България всяко хубаво нещо се опорочава,заради интересите на политиците ни хищници.Защо трябва да се развива слънчева енергетика,когато там няма никакъв келепир от стотици милиони комисионни,както в ядрената?!...
Боби Х
19 април 2011 22:16
Защо дава за пример цената от Козлодуй, а не реалната, която ще е от БелеНе? Според мен тя няма да е под 100лв, като с времето ще се повишава?
нели
7 май 2011 12:39
Затварянето на 17 АЕЦ в Германия ще струва 3 млрд.евро годишно на страната. Това е записано в доклад на правителството. Смятате ли, че е евтино? И как смятате, че Германия ще ги набави тези пари? Естествено, че ще търси пазар на своите технологии и то зелени, за да може да удовлетвори вътрешната си необходимост и желание за отказ от АЕЦ. А колкото до България трябва нуждата от ВЕИ да се съобрази с възможностите на мрежата, а тя е ограничена до 1800 МВт. Когато мрежата има по-голям капацитет - да заповядат да строят ВЕИ. Проблемът е друг, това че монополистите не са заинтересовани от присъединяването на т.нар. домашни ВЕИ. Проблемът е, че ЕРП-та искат да са собствениците на ВЕИ, ако са примерно собствениците а един блок ха опитайте се да се присъедините - друг път. Ще трябва да станете ортак с дявола, за да ви присъедини ЕРП-то.  
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.