Балканските страни-членки на ЕС са най-недоволни
euinside, February 5, 2010
Българите са най-недоволните граждани на ЕС, според изследване на Евробарометър. Те са следвани от унгарците, гърците и румънците. Най-удовлетворени от живота си са датчаните, следвани от северните народи - шведите, холандците и финландците. Въпреки че се усещат положително за живота си като цяло, европейците не са особено доволни от начина, по който се управляват държавите им. С изключение на Люксембург и Естония, във всяка страна европейците чувстват, че ситуацията се е влошила през последните 5 години и очакват още да се влошава.
В проучването са били отправени и въпроси за качеството на здравеопазването, предоставяно в 27-те страни-членки на Съюза. Като цяло оценката е положителна. Запитаните в Белгия, Холандия и Люксембург са показали изключително високи резултати, докато живеещите в България, Гърция и Румъния са най-неудовлетворени. Повечето европейци смятат обаче, че предоставянето на здравни услуги в страните им се е влошило през последните 5 години, а очакванията им са, че ще продължи да се влошава.
Анкетираните обаче са най-недоволни от начина, по който се решават проблемите с неравенството и бедността в страните им. Единствено Люксембург и Холандия са регистрирали положителен резултат, докато запитаните в Латвия и Унгария са се оказали най-неудовлетворени. Във всички страни-членки, с изключение на Малта, европейците чувстват, че политиките в тази област са се влошили.
По отношение на жилищата, резултатите също варират рязко от страна в страна. Според Евробарометър, във всички страни повечето хора са собственици на жилищата си. Това важи особено много в централна и източна Европа, където с прехода от социалистическа към пазарна икономика повечето граждани са придобили жилищата, в които са живели. С най-голям дял на собственици на жилища са трите балтийски държави - 85-90%, следвани от Унгария и Словакия с около 3/4. Повечето от тези, които са собственици на домовете си нямат ипотеки, показва още изследването.
Същевременно обаче, разликите в това каква част от дохода отделят домакинствата в Европа за обслужване на домовете си варира изключително много. Така например в централните и източни страни-членки хората отделят около 90% от целия си доход за плащане на сметки, за ремонти и за отопление. Този резултат важи само за онези, които са собственици на домовете си. За сравнение, в по-старите страни-членки гражданите отделят по 1/5 от приходите си за битови разходи по жилищата им.
България е с най-ниски резултати и по още един показател - позволяемост на ново жилище. Много от хората в Литва, Румъния, Испания, Унгария, Полша и Малта са недоволни от цените на имотите в страните им, докато в Швеция и Естония хората са отбелязали, че могат да си позволят покупката на имот. Те са следвани тясно от Дания, Латвия и Германия.