Британска застраховка срещу ЕС с пожелание еврозоната да оцелее
Аделина Марини, January 17, 2011
Помните ли в началото на кризата колко много се изписа и изговори за това как Великобритания най-сетне ще клекне и ще поиска да се присъедини към еврозоната? Между другото, Исландия кандидатства за членство в ЕС именно с този мотив - да се спаси от кризата на завет в еврозоната. Сега обаче ситуацията изглежда обърната на 180 градуса - Великобритания се чувства щастлива, че не е взела съдбоносното катастрофално решение преди две години и сега смело раздава акъл на европейските си партньори. И не само това, ами и се застрахова срещу изпадането в глупост и в бъдеще.
В самото начало на годината, във вестник "Файненшъл таймс", финансовият министър на Великобритания г-н Джордж Осбърн написа много интересен текст, който може да се възприеме двояко. От една страна това е текст, изцяло в защита на ЕС и дори звучи като оказване на подкрепа, което би било парадокс за консерваторите, които са анти-ЕС по принцип. От друга, обаче, това е една лекция, която г-н Осбърн изнася на своите европейски партньори с единствената цел да си "сложат къщата в ред", тъй като еврозоната е важна. Независимо коя от двете трактовки ще предпочетете, еврозоната, в частност, е изключително важна икономически за Великобритания, тъй като близо 40% от износа й е именно към тази икономическа зона.
Според Осбърн, потвърждаването на отличния кредитен рейтинг на Обединеното кралство ААА наскоро, както и спадът на лихвените нива на пазара показва, че е възможно да се възстанови доверието с убедителен план за намаление на дефицита. Финансовият министър подчертава обаче, че е необходимо действията на европейско равнище да се синхронизират с трудни домашни решения. Макар да е още твърде рано да се оценява резултата от новите мерки, които консервативно-либералната коалиция във Великобритания въведе в края на 2010, Джордж Осбърн пише във "Фйненшъл таймс", че плановете на Даунинг Стрийт 10 вече дават ефект с трудното, но необходимо увеличение на ДДС на 20% от началото на годината.
Той отново подчертава, че европейските икономики се нуждаят от мерки както на ниво ЕС, така и вътрешни за отварянето на пазарите на стоки, за либерализиране на пазарите на труда, за подкрепа на предприятията и за реформа на социалната система. "Тези мерки сами по себе си няма да са достатъчни, за да възстановят устойчивия растеж без заслужаващ доверие план за реформи и за засилване на европейските банки, вторият труден въпрос, който трябва да бъде решен. Слабите банки действат като спирачка на възстановяването. Неспособността на много европейски банки да абсорбират загубите си е в основата на кризата и допринася до голяма степен за настоящата пазарна несигурност", пише още Джордж Осбърн.
Той препоръчва на ЕС, за да не повтаря същата грешка отново, да проведе по-сериозни стрес-тестове, като този път тества ликвидността и покрие тригодишен период. В по-дългосрочен план е необходимо засилването на европейските банки, така че данъкоплатците да не плащат сметките на бъдещи кризи, което, впрочем, Европейската комисия се опитва да направи с новото си предложение за банките.
Духът на статията на британския министър на финансите е в рязко противоречие с този в текста на външния министър Уилям Хейг за вестник "Телеграф". В него г-н Хейг обяснява защо правителството веднага след захващането със спешните неща, се залавя и с още едно предизборно обещание - прокарването на закон, наречен "ЕС", който всъщност може да се интепретира и като анти-ЕС. Целта на законопроекта е да попречи на всяко бъдещо правителство на Великобритания да предостави повече правомощия на ЕС, без преди това да се допита до гражданите чрез референдум.
"Разочарованието на британските гласоподаватели от политиците си има много причини: скандалите с разходите, икономическият натиск и провалите на предишното лейбъристко правителство. Но високо в списъка с тези причини е острата недемократична арогантност, с която европейски договор с огромно значение - Лисабонският - беше приет като 
закон преди две години без мандат от народа на тази държава", пише в статията си Уилям Хейг.
Нещо повече, Хейг дори защитава Европейския съюз като посочва, че циничното поведение на лейбъристите около Договора, отричането на всякаква форма на глас на гласоподавателите и абсурдната претенция, че това не е нещо, с което обикновените хора да се занимават, е нанесло тежък удар върху демократичните устои на ЕС във Великобритания и дори е предизвикало гняв срещу него.
"ЕС-законът, който ние предлагаме, ще постави в ръцете на британския народ референдум-ключалка за всякакви бъдещи промени в договорите на ЕС, които прехвърлят повече правомощия от Великобритания на Европейския съюз, ключалка, за която само те ще държат ключа", обяснява първият дипломат на Обединеното кралство. Освен това, парламентът също ще получи възможност да се произнася по всякакви видове промени в договора. Ако някой министър не се съобрази с новите изисквания, той ще подлежи на съдебно преследване, предвижда още законопроектът. Всеки британски гражданин ще може да обжалва в съда, ако са били прескочени избирателните му права.
Ако ви се струва, че има някакво противоречие в подходите на двама ключови министри в кабинета на Дейвид Камерън, ето и още едно обяснение на Уилям Хейг за ЕС-законопроекта: "Подобна защита на демокрацията в нашата страна е необходимо допълнение към дейното ни и активно общуване с ЕС, общуване, което вече дава сериозни резултати по отношение на националния ни интерес: строги, целенасочени санкции на ЕС срещу Иран, споразумение за свободна търговия с Южна Корея и полагане на основите на някакъв вид финансова реалност в европейския бюджет".
Всъщност виждането на Великобритания за Европейския съюз от самото начало е за добре функциониращ единен пазар. Проблемът обаче е, че той не може да бъде осъществен без няколко важни атрибута, които политическият съюз пренебрегна - координирана икономическа политика, общи интереси, общи ценности и висока конкурентоспособност. Допускането в съюза на държави, неизпълняващи дори и един от тези атрибути, виждаме до какво води.
Освен това, от национална гледна точка позицията на Великобритания е не просто похвална, но и възхитителна. От гледна точка на ЕС, неговото бъдеще и влияние в света, обаче, това е пагубно, защото в крайна сметка ЕС като цяло се води най-големият пазар на света. Нещо повече - бива наричан най-голямата икономика. Именно това е начинът, по който се мери и глобалното влияние. Британците също са наясно, че сами биха се справили трудно в света на "големите" (Китай, Индия, САЩ, Бразилия, Русия и т.н.). Нещо подобно показва и изключително подробния анализ на известния икономист и колумнист на вестник "Ню Йорк Таймс" Пол Кругман във връзка с кризата в еврозоната:
"Изминаха 60 години, откакто декларацията на Шуман задвижи Европа по пътя към по-голямо единство. Досега пътуването по пътя, макар и бавно, винаги е било в правилната посока. Но това няма да бъде повече така, ако проектът с еврото се провали. Едно провалено евро няма да върне Европа обратно в дните на минните полета и телените огради, но вероятно ще нанесе непоправим удар върху надеждите за истинска европейска федерация. Така че, силните нации на Европа ще позволят ли това да се случи? Или ще поемат отговорността, а вероятно и цената, на това да са пазители на съседите си? Целият свят чака отговорът".
Европейска федерация - това е пътят, който все повече се очертава като единствен изход от създалата се ситуация с еврото. И такава федерация със сигурност ще има, въпросът обаче е кои страни ще участват в нея, както и какво ще бъде нейното управление. Великобритания може да успява засега да се опази както от външни въздействия чрез силна вътрешна политика, така и от европейските провали. Докога обаче ще може да бъде крепен този баланс?