English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Какво е Европа?

Published on , , София

Организатор на конференцията е институтът "Нексус" в Холандия и неговият директор Рон Римън. Основната цел на събитието е да се придаде повече сериозност на въпроса "Какво е Европа?" и "Какво ще правим оттук нататък?" Затова и за първи път, откакто институтът "Нексус" провежда дебати за бъдещето на Европа, на подобен форум участват всички, от които зависи политиката на съюза - премиери, външни министри, канцлери, журналисти, хора на изкуството, политолози, социолози и изобщо всякакви. И така, Рон Римън:

Вие сте модератор на първия панел, чиято основна тема беше "Европейската криза - тъжен звук" и сте автор на документа "Европа - прекрасна мечта", затова първият ми въпрос към Вас е какво става в Европа в момента?

Р.Р. Основната идея е, че Европейският съюз с 25 страни-членки, а скоро с 27, 28 и така нататък, трябва да има единна солидна основа, която според мен не може да бъде нищо друго, освен европейско общество. Ако хората в Европа нямат доверие в Европейския съюз, нямат чувството, че освен всичко друго са европейци, тогава този проект ще се провали, защото откъде иначе би дошла солидарността. Не е нужно да имате висше образование, за да разберете, че Европейският съюз може да се основава само на европейско общество, а то трябва да вирее в европейска общност. Същевременно обаче, нещата се развиват в точно обратната посока - вижда се, че хората не знаят какво означава да си европеец, забелязваме, че Брюксел се възприема единствено като гигантска технократска, икономическа, бюрократична машина, която не може да бъде идентифицирана и виждаме също така навсякъде из Европа подновени форми на национализъм и, нещо повече, сепаратизъм - има го в Белгия, в Испания, Италия. И сякаш, за да потвърди всичко казано дотук се яви и отрицателният резултат от референдумите във Франция и Холандия, сложили прът в колелата на евроконституцията или по-нататъшната интеграция. Ако оставим нещата така, без да вземем нужните мерки, рано или късно ще се появят доста сериозни проблеми. Това е и причината, поради която през 2004-та година, когато Холандия председателстваше Европейския съюз, Нексус Институт организира, по молба на холандския премиер, серия конференции, на които бе лансиран за първи път политико-философският дебат за това какво е европейската идентичност.

Една от много интересните дискусии преди началото на конференцията беше вчера с участието на еврокомисаря по външните въпроси Бенита Фереро-Валднер на тема "Quo Vadis Europa - предизвикателствата пред Европа в глобализиращия се свят". Какви, според вас, са предизвикателствата пред Европа в момента?

Р.Р. Чуйте, историята не може да бъде спряна. Глобализацията съществува, ислямът също и то доста често по наше желание, особено в Холандия, където ние каним хора от Турция и Мароко да дойдат в нашата страна. Същото се отнася и до Франция, Германия и така нататък. Върховенството на финансовите пазари също съществува. Сега, независимо от избора, едно единно, сплотено общество, каквото уж казваме, че искаме да създадем, трябва да има интелектуален компас. Това, което виждаме в момента е, че политиците ни отиват на срещи в Брюксел, за да отстояват собствените си национални интереси. Ако Европейският съюз е само това - отстояване на националните интереси - тогава той е изпълнен като политически проект. Като икономически проект също е завършен. Но, също така е ясно, че се появиха конкретни заплахи пред обществото, с което сме свикнали досега. Затова ние трябва да знаем, политиците трябва да решат каква Европа искаме. Що се отнася до един от най-големите проблеми пред нас, много хора, идващи от страни извън Европа, не са интегрирани в нашето общество, което създава голямо социално напрежение. Фактът обаче е, че те също трябва да отговорят на въпроса какво е това, в което искате да ви интегрираме. Защото има и нещо друго, глобалната неолиберална търговия се е превърнала в идеология, която принизява хората до прости консуматори. Говорим за пазари, за консуматори, но не говорим за граждани, а всяко човешко същество е, надявам се, много повече от прост консуматор. Всяко човешко същество, независимо откъде идва, независимо какви са му способностите, иска да бъде гражданин. Тук, разговорът ни с Рон Римен навлезе в доста философски размисли за това дали хората непременно искат да се идентифицират с конкретна група, например на религиозен принцип, на социално-икономически или езиков. Каква идентичност тогава предлага Европейският съюз. Стигаме до извода, че идентифицирането само с една група, например на религиозен принцип, води до изолация, а оттам до проблеми, на каквито бяхме свидетели миналата година във Франция.

Питам организаторът на конференцията, какво да направим, дебатите достатъчни ли са сами по себе си да постигнат промяна?

Р.Р. Не, не, чуйте. Първо, това, което искаме да изясним е, че нещото, което в момента възприемаме като криза на Европейския съюз, е по своята същност криза на европейските общества. И това е криза на повече от сто години - световните войни, проблемите на Балканите и нека не си въобразяваме, че може много лесно да махнем с ръка и да забравим враждите. Проблемите са прекалено големи. Но, къде е ключът на проблема - според мен това е, че ние изгубихме нещо и то е идеята за Европа. Европейският съюз не е предприятие, което изразява европейския дух. Много малко са хората, които биха казали, да, искам да бъда европеец, защото да си европеец е нещо като духовно-културна идентичност. Тази идентичност обаче не зависи от Европейския съюз, който не е нищо друго освен икономически проект, защото едва ли някой може да се идентифицира с еврото или паспорта си. Точно това е липсващата брънка, установена още преди половин век от основателите на Европейския съюз, които са били наясно, че трябва да се започне с икономиката, но етапът на духовната интеграция все още не е дошъл. Може да се каже, че Европейският съюз изгуби душата си, идентичността си. И така тази конференция ще търси отговори. Най-новото нещо обаче е, че от самото си създаване през 2004-та година, за съвсем първи път на нея ще присъстват важни хора, от които зависи вземането на решения, сред които френският премиер, външни министри, еврокомисари и така нататък. Красивото на този проект е, че те осъзнават, че трябва да проведем тези дебати преди да продължим с вземането на каквито и да било решения. Защото на какво ще бъдат базирани тези решения, ако липсва интелектуалният компас и визията за вида общество, към който да се стремим.

Един вид да върнем Европа обратно на хората, така ли?

Р.Р. Ами какво е семейството? Семейството са хора, които се чувстват семейство. Какво е компания приятели? Това е група хора, които се чувстват привързани едни към други. Какво е нацията? Група хора, които живеят с идеята, че имат нещо общо. Ако не работим усилено върху осъзнаването на факта, че всички близо 500 милиона души са европейци и се чувстват като европейци, идентифицират се като европейци, тогава няма да изградим европейско общество. Според мен основният проблем сега е, че всичко е фокусирано върху икономиката, непрекъснато се говори за икономика - какво е добро за икономиката. И в един момент хората започнаха да си задават въпроса - добре ли е за нашата икономика да идват хора от Чехия, България или Турция и да ни взимат работата, не, не е добре и ние сме против. Това може да се промени единствено, когато променим основата - от икономическа, към духовна. Ние трябва да създадем европейско общество.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required