English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Общата селскостопанска политика и бюджетът

публикувано на , , София

Един от основните проблеми при решаването на споровете около бюджета на ЕС за следващия седемгодишен период (2007-2013-та година) е Общата селскостопанска политика, която заема близо половината от бюджета. За това е ставало дума и в други статии тук, затова сега предлагам интервю с Джак Търстън, един от основателите на новия сайт за публикуване и разследване на реалните ползватели на земеделските субсидии www.farmsubsidy.org.

- Политика в търсене на своята причина, така Вие наричате Общата селскостопанска политика, но какво представлява тя всъщност, исторически, г-н Търстън?

ДЖАК ТЪРСТЪН: Исторически Общата селскостопанска политика е система за подпомагане на фермерството, която се базира на два процеса. Първият са такси върху вноса в Европейския съюз, които поддържат цените на определени земеделски продукти високи в Общността, а втората част са директни плащания за фермерите.

- Във вашата публикация казвате, че Общата селскостопанска политика се нуждае от радикални, а не от козметични промени. Каква трябва да е основата на тези реформи?

ДЖАК ТЪРСТЪН: Това трябва да бъде признанието, че нуждите на Европа от земеделие не са същите, както при създаването на Общата селскостопанска политика през 50-те и 60-те години на миналия век. Сега 40 години по-късно, нуждите, които трябва да бъдат посрещнати са различни. Вероятно най-важното нещо, което трябва да се вземе предвид е, че през 2007-ма година Европейският съюз ще се състои от 27 държави, включително и България, да се надяваме, което представлява огромно струпване на различия в земеделието. Така че е необходима по-гъвкава политика, способна да посрещне нуждите на селските райони в Европа. Като тук не става дума само за производство на хранителни продукти, а за всякакви въпроси, свързани с икономиката – околната среда, социални проблеми и др. Така, както е структурирана Общата селскостопанска политика, се набляга прекалено върху това само да се дават пари на земеделците.

- Изглежда обаче, че най-големият проблем е, че политиците не намират подходящи аргументи да обяснят на фермерите нуждата от реформи, защото, знаете, че съпротивата именно сред тях е най-ожесточена, особено във Франция?

ДЖАК ТЪРСТЪН: Да, има държави, в които фермерите се възползват твърде добре от Общата селскостопанска политика. При сегашната структура на този механизъм, земеделците във Франция получават 21 % от всички плащания по тази политика и не е изненада, че някои от тях, особено във Франция, се притесняват от промените. Важното обаче е, че има и много други земеделци, най-вече в новоприсъединилите се държави, които получават твърде малко по селскостопанската политика и не се очаква да получават повече в бъдеще. Затова мисля, че политиците трябва да достигнат до всички членове на обществото, за които Общата селскостопанска политика е бреме, както и за всички онези в селските райони, които не получават нищо по тази политика.

- Последните разправии около европейския бюджет показаха, че политиците не са готови да изпълнят тези изисквания и изглежда сякаш битката за Общата селскостопанска политика се оказва борба между Запада и Изтока, не мислите ли?

ДЖАК ТЪРСТЪН: Не съм сигурен, че е Запад срещу Изток. Държавите, които най-много са настоявали за реформи през последните няколко години са Великобритания, Швеция, Дания, Италия от време на време, Холандия, Германия и дори Португалия, така че има много страни в Европейския съюз, които по една или друга причина са отстоявали промените. Проблемът обаче е в това, че държавите, които искат промените изглежда не могат да се разберат помежду си какви точно да бъдат те. Докато за страните, които се съпротивляват е много лесно да кажат просто – ние не искаме реформи.

Това, което аз предлагам в моята публикация е Общата селскостопанска политика да се преструктурира така, че индивидуалните страни да могат в много по-голяма степен да прекрояват своите земеделски, селски и екологични политики и да ги нагаждат към собствените си нужди. С други думи Франция да проивежда нещо, което е подходящо за нея самата, а Полша – за поляците. Така финансовият ресурс по селскостопанската политика ще се поддържа само за държави, които са по-бедни от средното, защото по-богатите държави като Франция и дори Ирландия могат да поемат сами отговорността и бремето за поддръжката на нещо, което те смятат за важно.

- Понеже ви хващам в Хонг Конк, където се води поредната сесия разговори за премахване на субсидиите за продукция от държави от Третия свят искам да ви попитам трябва ли да правим връзка между Общата селскостопанска политика в Европа и така наречения кръг Доха?

ДЖАК ТЪРСТЪН: Да, тук в Хонг Конг настъпи голямо разочарование, защото не бе постигнат почти никакъв напредък да се помогне в много по-голяма степен на развиващите се страни, които са и най-бедните в света да продават продукцията си на по-богатите. Един от основните проблеми за застоя е, че Европа не е готова да предложи промени в земеделските си политики, които да удовлетворят развиващите се държави като Бразилия например и Индия, държавите от Африка и Латинска Америка, които са най-бедните в света. Така че определено има връзка и винаги е имало между начина, по който Европейският съюз управлява своите политики и начина на водене на външната търговска политика. За съжаление, търговската политика, която е насочена към повече търговия в света влиза в конфликт с настоящата селскостопанска политика, която води до сериозни ограничения на търговията със селскостопански стоки. И е крайно време хората и политиците в Европа да се замислят над въпроса наистина ли искаме свят на свободната търговия или пък ще затворим вратата за останалия свят. Според мен, повече търговия води до по-висок икономически растеж и благополучие за всички.

- Междудругото, разговорите за реформи в Европейския съюз винаги са се водили въз основа на противостоянието Великобритания и останалите, тоест че Великобритания сякаш не е установила напълно за себе си е ли е с Европейския съюз или е със Съединените щати, което ме подсеща за това, което вие пишете във Вашата публикация, че за 20 години дипломация Великобритания се опитва да изтъргува отмяна на рабата си срещу реформа в Общата селскостопанска политика. Защо е така?

ДЖАК ТЪРСТЪН: Мисля, че Великобритания винаги е имала трудната задача да представи вижданията си за Европа, донякъде защото много правителства досега не са били отдадени на европейската идея, особено правителството на госпожа Тачър, което не беше отдадено на Европейския съюз. Струва ми се също, че Великобритания среща трудности при създаването на съюзници с други страни и в правенето на съюзи за постигане на промените, които иска. Рабатът бе донякъде спазарен като разменна монета за постигане на реформи в селскостопанската политика. Освен това на Великобритания й е много трудно, тактически, всеки път, когато дойде време да се обсъжда бюджета на Европейския съюз, да бъде сама срещу всички, изолирана в защита на рабата си.

Според мен, Тони Блеър постъпи много мъдро като поиска да се отвлече вниманието от отстъпката, която я изолира и вместо това да се говори за по-устойчив бюджет, който ще направи така, че Великобритания да се нуждае от тази отстъпка. Трябва да се признае, че да се ползваш с такава отстъпка изобщо не е предимство, тъй като при всяко договаряне на бюджета, изпадаш в изолация. За жалост обаче, той не успя да прокара аргументите си този път, но след време ще се види, че е прав да иска реформи.

- Вие сте съосновател на интернет-сайта фармсъбсиди.орг, където мрежа европейски журналисти публикуват разследванията си за това как се харчат земеделските субсидии в Европейския съюз. Какви са основните заключения до момента?

ДЖАК ТЪРСТЪН: Това е съвсем нов проект, по който работим от около 8 месеца и до момента успяхме само да направим сайта. Целта е да се даде възможност на европейските граждани да видят къде отиват парите. Общата селскостопанска политика харчи всяка година 44 милиарда евро и никой няма никаква представа при кого отиват тези пари. Идеята на нашия проект е да отхлупим капака на тази политика и да поискаме от правителствата да ни предоставят списъци на всички онези, които получават пари. Тази информация ще я изложим в интернет страницата ни. Искаме да се види, че Общата селскостопанска политика не подкрепя малките семейни ферми, както много хора си мислят, защото повечето пари отиват в най-големите и най-богати фирми и компании и собственици на земя, сред които английската кралица и принцът на Монако Албер. Някои от най-богатите хора в Европа получават огромна част от средствата по селскостопанската политика. Надяваме се, че когато хората видят, че бюджетът не се разпределя справедливо, ще поискат по-рационално разпределяне на парите.

- Какви препятствия срещате в разследванията си досега?

ДЖАК ТЪРСТЪН: Основните препятствия са, че правителствата са много предпазливи, колебаят се дали да ни дадат тези данни. Понякога смятат, че фермерите в съответната страна ще се ядосат, че се публикуват данни за това колко пари получават, а в други страни има закони, които забраняват разкриването на информация за отделни граждани. Всъщност основната пречка са правителствата в държави като Франция и Германия, Полша, Финландия. В Испания обаче, както и във Великобритания, Дания, Швеция, Словения и Естония получихме информация. Но, колкото повече страни предоставят данни, ще се засили натискът върху онези, които се съпротивляват и в крайна сметка ще имаме данни за всички. Тогава европейските граждани ще могат да разгледат сайта ни и да видят истината за това къде отиват парите.

коментари
Claudia C
3 декември 2009 07:31
Основана през 1993 г., румънски частни RURIS е motoutilaje производител, обхващащи цялата гама от работа, необходима за microagricultura: motoferastraie, Градина фрези, косене, косачка, помпи, ел. генератори, атомизирани. Motooul ни усилия МИК ПЪТНА богат "ни доведе до създаването на продукти с висока надеждност, висока производителност и лесно да се справя. Въпреки, че сме партньори, които ни представляват в значителна част от окръга, ние се стремим да разширим обхвата на продуктите RURIS, в национален мащаб. С всяка година, увеличаване на класификацията на продуктите, за да покриват цялата гама от оборудване, необходими във всяко домакинство. Опитът в продължение на 15 години, както и към мрежата на разрешените обслужващите звена, гарантират на нашите клиенти качествени продукти и услуги, предлагани от RURIS.

За контакти: СК RURIS Impex SRL, Крайова, тел.: 0351.46.46.32, www.ruris.ro
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.