English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Разказът на един чешки журналист за израелския щурм

публикувано на , , София

Операторът на Чешката телевизия Ян Линек е един от четиримата чехи, пътували на корабите към ивицата Газа. Какво се е случило той разказва пред чешкото електронно издание www.idnes.cz.

Как попаднахте на корабите с активисти?

Ян Линек: Получихме покана. Мислехме си, че ще пътуваме на кораб с помощи на ООН и че на кораба ще има и министри от Европейския съюз.

Как ви изглеждаше мисията като цяло?

Ян Линек: Отначало случващото се изглеждаше странно. Пристигнахме на пристанището в неделя и до вечерта нямахме никаква информация при положение, че на другия ден трябваше да се отплава. Чак вечерта ни казаха, че на другата сутрин ще се срещнем в хотела и там ще разберем всичко.

Контролираше ли ви някой при качването ви на палубата дали не носите оръжие?

Ян Линек: Не. Човек можеше да качи на борда на кораба горе-долу всичко каквото си поиска. На кораба бяхме около четиридесет души. Освен нас имаше гърци, американци и немци.

Предполагахте ли, че ще има нападение от израелски военни?

Ян Линек: Спях в спалния си чувал близо до капитанския мостик, а до мен беше камерата ми. Чаках да видя ще стане ли нещо.

Как разбрахте, че атаката на израелците наближава?

Ян Линек: Активистите на кораба започнаха да тренират как да се отбраняват и да правят жива верига около капитанския мостик, за да опазят капитана. Случи се нещо странно. Трябваше да подпишем документ, че няма да съдим капитана. Трябваше да подпишем и че всякакъв риск е за наша сметка и доброволно го приемаме. Аз единствен не подписах това.

На какво разстояние се намирахте от турския кораб Мави Мармара, където загинаха най-малко десет души?

Ян Линек: Те бяха на 300-400 метра от нас, така успях да заснема част от атаката. Част, защото в същия момент израелците атакуваха нашия кораб и вниманието ми беше насочено към това. Така, че видях само как около кораба се движеха малки моторни лодки на израелските военноморски сили и кръжаха хеликоптери.

Как беше превзет вашия кораб?

Ян Линек: Израелските лодки бяха далече и аз дори си помислих, че те само ни плашат. Отидохме да си легнем и в този момент и към нас се насочиха моторници. Снимах ги и израелците стреляха по мен с топчета с боя. Отидох от другата страна, където също стреляха по мен. След това се качиха на кораба и атакуваха капитанския мостик. Имах визуален контакт с израелските войници и те ми дадоха да разбера, че няма да ме закачат. Не закачаха журналисти. Тях ги интерсуваше да превземат управлението на кораба.

Как се държаха останалите хора на кораба?

Ян Линек: Активистите направиха жива верига, но тя не издържа дълго. Един американец скочи от палубата в морето и трябваше да го извадят. Всичко приключи за пет минути.

Беше ли те страх?

Ян Линек: Страхуваш се преди това. Беше видно, че на кораба има журналисти и израелците го знаеха. Подхождаха твърдо, но нищо повече.

Какво се случи след като ви плениха?

Ян Линек: Останахме на кораба и трябваше да седнем. Имаше и емоции въпреки, че израелците непрекъснато ни казваха, че няма нищо да ни направят. Прибраха ни камерата и ни казаха, че ще ни я върнат на брега. Имаше дребни сблъсъци, но израелците се държаха културно. До брега корабът беше управляван от израелец.

Какво ви очакваше на брега?

Ян Линек: Казаха ни, че няма да си получим камерата и че нищо не можем да си вземем от багажа, даже и дрехите. Можеше да си вземем само паспортите и лекарствата. Казаха ни, че вече ни чакат представители на посолството. В голяма палатка на брега ни казаха, че сме задържани и трябва да подпишем искане за депортиране.

Имахте ли друга възможност, освен да подпиште?

Ян Линек: Да, че ще ме затворят. Казаха, че е глупаво да не подписваме, защото иначе ситуацията ще се проточи и ще бъдем в Израел дълго, а и без това ще ни екстрадират. След това ни отделиха и полицаите ми казаха, че ако подпиша веднага ще си замина в къщи. Говориха и с посланика.

Какво решихте?

Ян Линек: Исках да имам информация, подписах. По повод на искането ми за информация те ми се изсмяха и казаха, че няма да ползвам нито телефон, нито среща с посланника и ме заключиха за 20 часа.

Къде ви отведоха след това?

Ян Линек: Затвориха ни в една кола с малки прозорчета и ни оставиха на слънце, при което изключиха климатика. След 45 минути потеглихме. Не ни казаха къде отиваме. Не видях много накъде пътувам, ориентирах се, че сме до летище. Пътувахме около час и пристигнахме на летището "Бен Гурион". Там ни заключиха в митницата.

Как се държаха с Вас?

Ян Линек: Като цяло ние бяхме осем души, през цялото време на мястото, където бяхме задържани светеше лампа и ни будиха на всеки час. Нямах право на телефон или контакт с посолството, а вещите си не видях повече. През цялото време с нас беше иракчанина, капитан на нашия кораб. Оплакваше се, че иска да пуши и искаше информация. Набиха го.

Пред вас ли го биха?

Ян Линек: На метър от нас. После му казаха да си облече друг панталон, за да не си личи, че са го били. Усещаше се, че имаха желание да ни отмъстят. Казваха, че сме терористи и престъпници. Мен ме наричаха, че съм като посран руснак.

Кога успяхте за първи път да се обадите в посолството?

Ян Линек: В началото първо французите си прибраха техния човек, след това гърците. Капитанът много ме успокои, защото преди това се беше свързал с посолството и ни даваше информация. Тогава за първи път разбрах, че при инцидента има 10 загинали и 40 ранени. Мислех си, че никой не знае за това. В 13 часа при мен дойде госпожа Стернова от нашето посолство и ми каза, че след 45 минути летя. Това ме успокои.

На кого първо се обадихте в къщи?

Ян Линек: Предполагах, че на летището ще има телевизия. И те бяха там, там беше и приятелката ми и това беше най-щастливият ми момент.

Какъв документ всъщност подписахте в Израел?

Ян Линек: Според това което ми казаха, 10 години няма да имам право да посещавам Израел.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.