English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Науката и Лисабонската стратегия

публикувано на , , Брюксел

Както знаете, миналата седмица лидерите на Европейския съюз дадоха нов шанс на Лисабонската стратегия, която предвижда Евросъюзът да се превърне в най-конкуретната икономика в света. Основен стълб в стратегията е така наречената икономика базирана на знанието. За нея ще разберем повече от Янеж Поточник - еврокомисар на науката и научните изследвания:

- За голяма част от хората термина икономика, базирана на знанието, не е особено ясен. Обяснява го еврокомисарят на науката и научните изследвания Янеж Поточник.

ЯНЕЖ ПОТОЧНИК: В същност, когато говорим за бъдещето на Европейския съюз, мисля, че си заслужава да разясним къде е нашия основен потенциал и това е там, където можем наистина да се конкурираме с нашите партньори. Трудно е да си представим, че можем да направим това чрез заплати, чрез социален стандарт, макар че е ясно, че са ни нужни социални реформи, не можем да го постигнем чрез намаляване на стандартите спрямо околната среда, защото това би ни лишило от природни ресурси. При това положение единственият вариант в дългосрочен план е знанието. Въпросът обаче е как да постигнем конкурентноспособност, защото ако не знаем много няма да можем да създаваме достатъчно и оттам - базирана на знанието икономика. Когато говоря за знание, имам предвид повече или по-малко образователния триъгълник: изследвания, разработки и иновации. Така че, тези три неща трябва да бъдат поставени по най-добрия начин в една рамка, защото ако условията, при които се постига това знание не са най-добрите, тогава компаниите, които са най-големия ползвател и създател на изследвания и развитие, просто ще напуснат Европейския съюз. Затова трябва да стимулираме политика, която възбужда новаторско мислене.

- Да, но не е ли някак противоречиво това, че Лисабонската стратегия предвижда запазване на социалния модел и същевременно стимулиране на новаторството, защото когато човек е задоволен, той реално няма нужда да се напряга особено?

ЯНЕЖ ПОТОЧНИК: О, няма противоречие, защото ако искате да запазите социалния модел или пък ако направите промени, които на практика не изменят самия модел, тогава единственият начин е създаване на повече. А, това означава повече знаене, тъй като в противен случай ще бъдем притиснати да променим начина си на живот. Тоест кризата в икономическата зона на европейския съюз ще се задълбочи повече от сега.

- Един от основните проблеми изглежда е загубата на потенциал - учени, изследователи предпочитат Съединените щати, как може Европейският съюз да ги мотивира да останат тук и само парите ли ги привличат в Съединените щати?

ЯНЕЖ ПОТОЧНИК: Това наистина е проблем - без изследователите едва ли може да се правят изследвания, това е вярно. И в този смисъл, особено ако имате предвид Съединените щати, тенденциите в Европейския съюз не са положителни. Ясно е, че е нужно да се разработи политика, която ще подкрепя мобилността, но така, че да се избегне изтичането на мозъци. Мисля, че проблемът трябва да бъде разглеждан от различни ъгли - единият е как да се подобри мобилността в рамките на Евросъюза, чисто географската мобилност и движението от университети към компании, индустриални центрове и прочие. Другата част, която е по-сложна и за която вие споменахте е как да се създадат условия, при които изследователите ще останат в Европа и дори ще се връщат в Европа от индустриализираните страни и, освен това, как да привличаме учени от развиващите се страни. Затова, пак казвам, това са две различни стратегии. За първата мисля, че е важно да се създадат условия, социална сигурност и др. В момента Европа има много добра възможност да промени настоящата тенденция. А, когато говорим за развиващите се страни имам предвид, че си заслужава да ги привличаме и дори в Европейската комисия вече го направихме - създадохме проект за научни визи, за да осъществим прехвърлянето на мозъци от развиващите се страни. Същината на идеята обаче не е в това да ги държим тук, а да ги мотивираме да работят за нас от собствените си държави и дори вече сме правили подобно нещо - да ги финансираме на място в наша полза. В крайна сметка от изключителна важност е всички учени да си сътрудничат, да комуникират, но да не напускат страните си, защото иначе културните различия ще се задълбочат още повече.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.