Както знаете, миналата седмица лидерите на Европейския съюз дадоха нов шанс на Лисабонската стратегия, която предвижда Евросъюзът да се превърне в най-конкуретната икономика в света. Основен стълб в стратегията е така наречената икономика базирана на знанието. За нея ще разберем повече от Янеж Поточник - еврокомисар на науката и научните изследвания:

- За голяма част от хората термина икономика, базирана на знанието, не е особено ясен. Обяснява го еврокомисарят на науката и научните изследвания Янеж Поточник.

ЯНЕЖ ПОТОЧНИК: В същност, когато говорим за бъдещето на Европейския съюз, мисля, че си заслужава да разясним къде е нашия основен потенциал и това е там, където можем наистина да се конкурираме с нашите партньори. Трудно е да си представим, че можем да направим това чрез заплати, чрез социален стандарт, макар че е ясно, че са ни нужни социални реформи, не можем да го постигнем чрез намаляване на стандартите спрямо околната среда, защото това би ни лишило от природни ресурси. При това положение единственият вариант в дългосрочен план е знанието. Въпросът обаче е как да постигнем конкурентноспособност, защото ако не знаем много няма да можем да създаваме достатъчно и оттам - базирана на знанието икономика. Когато говоря за знание, имам предвид повече или по-малко образователния триъгълник: изследвания, разработки и иновации. Така че, тези три неща трябва да бъдат поставени по най-добрия начин в една рамка, защото ако условията, при които се постига това знание не са най-добрите, тогава компаниите, които са най-големия ползвател и създател на изследвания и развитие, просто ще напуснат Европейския съюз. Затова трябва да стимулираме политика, която възбужда новаторско мислене.

- Да, но не е ли някак противоречиво това, че Лисабонската стратегия предвижда запазване на социалния модел и същевременно стимулиране на новаторството, защото когато човек е задоволен, той реално няма нужда да се напряга особено?

ЯНЕЖ ПОТОЧНИК: О, няма противоречие, защото ако искате да запазите социалния модел или пък ако направите промени, които на практика не изменят самия модел, тогава единственият начин е създаване на повече. А, това означава повече знаене, тъй като в противен случай ще бъдем притиснати да променим начина си на живот. Тоест кризата в икономическата зона на европейския съюз ще се задълбочи повече от сега.

- Един от основните проблеми изглежда е загубата на потенциал - учени, изследователи предпочитат Съединените щати, как може Европейският съюз да ги мотивира да останат тук и само парите ли ги привличат в Съединените щати?

ЯНЕЖ ПОТОЧНИК: Това наистина е проблем - без изследователите едва ли може да се правят изследвания, това е вярно. И в този смисъл, особено ако имате предвид Съединените щати, тенденциите в Европейския съюз не са положителни. Ясно е, че е нужно да се разработи политика, която ще подкрепя мобилността, но така, че да се избегне изтичането на мозъци. Мисля, че проблемът трябва да бъде разглеждан от различни ъгли - единият е как да се подобри мобилността в рамките на Евросъюза, чисто географската мобилност и движението от университети към компании, индустриални центрове и прочие. Другата част, която е по-сложна и за която вие споменахте е как да се създадат условия, при които изследователите ще останат в Европа и дори ще се връщат в Европа от индустриализираните страни и, освен това, как да привличаме учени от развиващите се страни. Затова, пак казвам, това са две различни стратегии. За първата мисля, че е важно да се създадат условия, социална сигурност и др. В момента Европа има много добра възможност да промени настоящата тенденция. А, когато говорим за развиващите се страни имам предвид, че си заслужава да ги привличаме и дори в Европейската комисия вече го направихме - създадохме проект за научни визи, за да осъществим прехвърлянето на мозъци от развиващите се страни. Същината на идеята обаче не е в това да ги държим тук, а да ги мотивираме да работят за нас от собствените си държави и дори вече сме правили подобно нещо - да ги финансираме на място в наша полза. В крайна сметка от изключителна важност е всички учени да си сътрудничат, да комуникират, но да не напускат страните си, защото иначе културните различия ще се задълбочат още повече.