euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Председателството на Великобритания се нагърби с трудната задача през юли 2005-та да намери компромис за приемане на финансовите перспективи на ЕС за 2007-2013-та година. Поредното предложение на Великобритания бе коментирано от председателя на комисията по бюджет и финанси към Европейския парламент, Янош Левандовски. Той е полски евродепутат от групата на Европейската народна партия (ЕНП):

Външният министър на Великобритания Джак Стро обясни, след като британското председателство представи предложението си за финансовите перспективи пред Европейския съюз за периода 2007-2013-та година, че основната му идея е строга бюджетна дисциплина. Освен това, той каза на новоприсъединилите се страни-членки, че парите, които се предвиждат по британския проект за тях са много повече, отколкото Западна Европа е получила по плана “Маршал” след Втората световна война. Всички тези идеи, заедно с липсата на реформа в Общата селскостопанска политика и на значително намаление на британската отстъпка, бяха посрещнати със сериозни критики. Защо? Какво не му е наред на това преложение?

ЯНУШ ЛЕВАНДОВСКИ: Това, което Великобритания предложи бе остро критикувано във всички по-големи столици в Европа и то не само в нашата част на Европа. Основните резерви идват оттам, че този бюджет на практика защитава британският интерес, рабатът, който нараства от пет милиарда евро годишно до седем милиарда евро, а основното е, че това е за сметка на бедните, новоприсъединили се държави, които в момента са десет, но да се надяваме, до 2007-ма ще дойдат и България и Румъния и те също ще финансират британската привилегия – привилегията на богатите да бъдат финансирани от бедните, което е срещу принципите на Европейския съюз.

Наистина, споровете се доближиха до по-бедните държави, но доколкото си спомням през юни, по време на Европейския съвет, именно новоприсъединилите се показаха изненадваща воля да се намалят техните пари, само и само да има споразумение по бюджета. Защо тогава сега протестират?

ЯНУШ ЛЕВАНДОВСКИ: Да, онази напрегната среща през юни, когато посред нощ стана ясно, че британците блокират споразумението. И, да, наистина, в тези нервни часове полският премиер изненада всички като каза, че неговата страна е готова да се откаже от част от парите за нея, ако бъде постигната сделка. Това обаче беше казано по-скоро, за да засрами партньорите ни от богатите държави, а не толкова реално намерение. И наистина, те се засрамиха. Такава беше позицията на люксембургското председателство в лицето на премиера Юнкер, а също и на френския президент Ширак. Незнайно защо обаче британските партньори не се засрамиха и приеха нещата буквално, като стартова позиция за тяхното предложение по-нататък. Нашата група държави обаче нямаше никакво намерение, на срещата през юни, да се отказва от парите си.

Доста се говори за британците и сякаш те го играят лошите в съюза и сякаш пренебрегваме Франция, която също ожесточено отстоява позицията си да не се реформира Общата селскостопанска политика до 2013-та година и при условие, че британската отстъпка постепенно отпадне?

ЯНУШ ЛЕВАНДОВСКИ: Вижте, това е алтернатива на многогодишната перспектива. Финансовата перспективи бяха въведени в Европейския съюз през 1988-ма година като дотогава, националните парламенти на страните-членки определяха бюджета на Общността на годишен принцип. Ние можем и сме готови в Европейския парламент да съставим годишни бюджети, ако не се постигне сделка, която да удовлетворява всички, а не само кохезионните страни. Но, това е крайна мярка, бих казал, защото при определянето на бюджета на годишна база липсва предвидимост, а регионалната политика, която е изключително необходима в България и Румъния, Полша и много други държави изисква предвидимост. Така че, трябва да има споразумение, но не какво да е. И ми се иска отново да се върна на люксембургското предложение, което беше много балансирано и не беше за сметка на по-бедните държави. Британското е провокативно за новоприсъединилите си и бетонира разделението в Европа между нови и стари. Ние искаме тази глава да се затвори, защото сме в общото европейско пространство и неискаме да чуваме, че сме нови, а те са стари.

Да, но от друга страна се появи и още един проблем, който изглежда верен, че много държави са изпитвали и изпитват трудности в усвояването на средствата, които им отпуска бюджетът и, същевременно, твърдят, че парите им са малко?

ЯНУШ ЛЕВАНДОВСКИ: Никой не е против опростяването на процедурите. Факт е, че структурните фондове са в ужасяващо състояние, но това може да се промени, ето да вземем пример Испания, която усвои над сто миларда евро от структурните фондове. За съжаление обаче, ако вземем за пример Полша там бяха създадени глупави бариери отвътре, тоест вътрешни регулации. Ние сме оптимистично настроени по отношение капацитета за усвояване, тъй като се учим в движение. Сигурен съм, че в бъдеще нещата ще се нормализират. През първата година обикновено усвояването е слабо. Така беше и с Иберийските държави, Испания и Португалия, които се облагодетелстваха от тези фондове със закъснение. Ето защо е и формулата n + 2, която дава възможност да се усвоят средствата в рамките на три години.

Междудругото, българските власти се чувстват спокойни покрай британското предложение, защото, по думите им, в него ясно е записано, че бюджетът е за Европа на 27-те и също, че парите за България и Румъния за първите три години от периода не се променят. Доколко това е така?

ЯНУШ ЛЕВАНДОВСКИ: Парадоксалното е, че това, което е записано в Договора за присъединяване е задължително, тоест до 2009-та година България и Румъния са застраховани по отношение на парите за тях, както бяха Чехия, Полша и останалите до 2007-ма година. Разбира се обаче, вашите перспективи не могат да бъдат за три години. Вашите перспективи, според мен, трябва да бъдат за по-дълъг период от време, тъй като предвид нивото на доходите в нашата част на Европа, ние следва да се ползваме от финансирането на Европейския съюз и, както се вижда от британското сега се създава напрежение както в България и Румъния, така и във всички новоприсъединили се – какво ще стане с Общата селскостопанска политика и парите за нея през 2010-та година? Така че, бюджетът не е просто цифри, това са принципи. Ние отстояваме принципа на солидарността, на изравняването на възможностите, инвестирайки в по-бедните райони на Обединена Европа, което е от полза за всички. Защото, когато инвестираме, например в транспортната инфраструктура, това подпомага туризма и всички, не само България и Полша.

Някои наблюдатели казват, че споровете около бюджета са предизвикали дълбока криза в Европейския съюз, първо споделяте ли това мнение и, второ, смятате ли, че има нужда от по-задълбочена реформа в Европейския съюз като цяло, тъй като очевидно Общността не може да функционира с правила, които са работили перфектно за 15 членки, в съюз от 25, а скоро, надявам се и от 27? И може би тук е мястото да спомена, че глобализацията вероятно изисква по-задълбочена интеграция?

ЯНУШ ЛЕВАНДОВСКИ: Моето усещане е, че глобализацията означава изискване за интеграция на европейския континент и за единен отговор на предизвикателствата, които глобализацията отправя. Да, Европа е песимистично настроена към бъдещето си, но пък ние, от Желязната завеса, сме оптимисти. И, междудругото, това е нашето задължение сега, да освежим европейския проект, който е наистина прекрасен, от който се възползваха успешно относително бедна Испания или Ирландия. Така че сега дойде времето за включването и на България и Румъния. Дори и да има усещане за криза, ние имаме ангажимент към бъдещето ни. Вярно е, че напрежението около парите е най-трудната част от всички проблеми, но не е ненормално. Да си спомним споразумението от 1999-та, което също бе сключено в последния момент. На мен ми се иска обаче, да няма много революционни промени в Европейския съюз, защото това е донесе толкова напредък на толкова много държави, че макар днес да осъзнаваме, че механизмът е малко остарял, не бива да правим резки завои, защото революционните идеи обикновено провокират някого. Ето, вижте Франция как реагира на исканията за реформа в Общата селскостопанска политика. Европейският съюз се нуждае от регулярни промени, а не от революции.

Леко засегнахте и последния ми въпрос, господин Левандовски, смятате ли, че тези проблеми са тясно свързани с вече замразения проект за Европейската конституция или, да го кажем с други думи, с общото изтощение от разширяването и интеграцията?

ЯНУШ ЛЕВАНДОВСКИ: За съжаление много хора във Франция и Германия, например, са склонни да обвиняват разширяването за трудностите, които изпитват у дома, въпреки че това са провокирани отвътре трудности и проблеми, а не отвън. Те нямат нищо общо с разширяването. Разширяването е игра тип “губиш нещо, но печелиш друго”, защото дори и да губят пари като финансират нас, те същевременно печелят от търговията си с нас, от инвестициите в нашата част на Европа, така че има ползи за всички. За жалост обаче това не може да е стереотип, напоследък се появиха много негативни стереотипи, че разширяването е един вид отстъпка, а то не е. Нормалното би било да се представят нещата обективно с цифри, с данни, с логиката на Европейския съюз. Затова съм склонен да защитавам изключително активната роля, която новоприсъединилите се играят за обновяването на европейския проект. Ние се нуждаем от него за нашето общо развитие.