English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Европа 2050-та

Published on , , София

В началото на септември фондацията Финландски Римски Институт организира международен семинар във Вила Ланте, край Рим, на тема европейската история и нейните последици в настоящето. Идеята на организаторите беше учени, журналисти и хора на изкуството да обсъдят европейските корени като причини за настоящата концепция за Европа, както и да се опитат да погледнат в бъдещето. Поради това, че темата е изключително важна за европейците, а възможностите на един такъв семинар да събере много хора са ограничени, финландското външно министерство, съвместно с института издаде книга, носеща заглавието на семинара “Европа 2050 – предизвикателствата на бъдещето, наследството от миналото”. В книгата са поместени някои от по-значимите презентации, чути в Рим. В увода бившият финландски премиер и настоящ председател на парламента Пааво Липонен казва, че изучаването на историята и поуката от нея, е начин да се предвижда бъдещето. Според Пааво Липонен, ако се върнем назад във времето чак до разтърсваната от конфликти Римска империя, ще видим, че именно тя еволюира в Европейското културно пространство, разпростряло по-късно доминиращото си влияние до най-далечните кътчета на земята.

Ако Европа иска нейната история да продължава да бъде успешна и вбъдеще, е много важно да се проучи миналото. По-нататък италианският професор Джузепе Бурджо пише, че често се случва Европа да бъде възприемана като религиозна концепция, като лоно на християнството. Разбира се, християнското наследство на Европа е реално и то представлява важен елемент от културната идентичност. Припомняйки разцеплението в християнската църква професорът заявява, че е много трудно Европа да бъде възприемана като мястото на “сблъсъка на цивилизациите”. Аристотел и стоицизмът биват споменати от следващите автори в книгата като съществена част от формирането на европейската културна идентичност.

Според Мирослав Хрош, професор от университета в Прага, началната точка на разсъжденията трябва да бъде, че Европа не е просто една велика идея, не е само някакъв проект, а реална съществуваща част от света, континент, чиято жители споделят обща съдба от известно историческо време насам, а страните на този континент винаги са били обвързвани тясно по един или друг начин. Дори войните между отделните страни са начин на тясно обвързване, смята още чешкият професор. Друг автор в книгата е самият й редактор доцент Туомас Хейкила от Хелзинкския университет, специалист по Средновековна история. Попитах го най-напред защо 2050-та година, има ли нещо специфично в тази година?

Туомас Хейкила: Идеята се появи заради това, което се е случило преди 50 години, през 50-те години на миналия век, когато Европейският съюз на практика е правил първите си крачки. Тогава е било коренно различно в сравнение с днешна Европа, затова решихме да проверим как ще изглежда съюзът и изобщо континентът след още 50 години. Разбира се, на срещата ни в Рим беше почти невъзможно да се предвиди какво точно ще стане след 50 години, но се появиха наистина интересни предположения, като например пътя, по който върви Европейският съюз, процесите, които се извършват в момента.

Европа в момента е в нещо като криза и сякаш е на кръстопът по отношение на своето бъдеще, какви са според вас причините за това и имате ли предложения за решаване на тази криза?

Туомас Хейкила: Нека ви кажа първо, че говоря в качеството ми на историк, специалист по средновековна история, не съм политик и отговорът ми може би е различен. Истина е, че Европейският съюз се намира в трудни времена, дори може би най-трудните от самото му създаване досега. Това бе признато и от участниците в семинара. Конституционният договор, отхвърлен от Франция и Холандия е капката, която предизвика кризата. За Европейския съюз е изключително важно да постигне някакво споразумение по този договор, може би не под името Конституция, но нещо трябва да има. Същевременно обаче е изключително трудно да се каже какво означава Европа, какво е да си европеец, което също беше една от много дискутираните теми в Рим.

Иии постигнахте ли някакво общо мнение за това какво е Европа и какво е да си европеец, господин Хейкила?

Туомас Хейкила: Много често Европа е била разглеждана по-скоро като религиозна концепция, особено през Средните векове, т.е. територия, обитавана от християнска общност, независимо дали католици или православни християни. Тази позиция обаче бе определена като старомодна на срещата ни в Рим, защото тя повече не отговаря на образа на Европа. Преди всичко смятам, че европейството се приема като феномен, базиран и върху религията, но върху различни типове поведение, маниери, традиции. Европейщината е мултикултурността, многоезичието. Аз лично малко неохотно приемам да определям границите на Европа, защото за всеки е ясно, че България в известен смисъл е била много по-дълго част от Европа, отколкото Финландия например, която се присъединява към латинската култура и християнската вяра много по-късно от българите. Затова хората и на семинара не бяха много склонни да гледат на Европейския съюз като на едно цяло и да поставят географски или културни граници. С други думи европейските граници не са границите на Европейския съюз.

Иначе казано, ще продължава да е трудно да се определи какво точно е Европа и в бъдеще, така ли?

Туомас Хейкила: Поне от историческа гледна точка, ще бъде трудно и в бъдеще. Естествено има я и икономическата страна, която обединява страни и нации в Европейския съюз, но според мен, идеята за единство и общо културно наследство на европейските държави е много по-важна от икономическия аспект.

Значи да оставим границите на политиците?

Туомас Хейкила: Според мен това би било твърде опасно. Най-малкото политиците трябва да основават решенията си на научна и обективна информация, получена след щателно проучване. Затова смятам, че ние, историците и учените от социалните науки, както и медиите имаме своята роля в тази голяма пиеса на Европа. Не бива да я оставяме само на политиците, казва Туомас Хейкила, доцент в Хелзинкския университет, съставител и редактор на книгата “Европа 2050 – предизвикателствата на бъдещето, наследството на миналото”.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required