Страни като България се нуждаят от силно европейско водачество
Аделина Марини, November 24, 2009
Международните, а и вътрешноевропейските реакции след избора на Ерман ван Ромпой за първия президент на ЕС и на Катрин Аштън за първия външен министър на съюза продължават да са отрицателни и да съдържат в себе си думата "разочарование". Повечето експерти, анализатори и политици коментират, че изборът на непознати и дори некомпетентни, е направило ЕС по-слаб на международната сцена. В интервю за euinside Весела Чернева от софийския офис на Европейския съвет за външна политика споделя, че изборът на Ван Ромпой и Катрин Аштън не е добър за страни като България, тъй като те имат нужда от силно европейско водачество. Все пак тя препоръчва да изчакаме, за да видим като какви ще се докажат новите върховни представители на ЕС:
euinside: Какви хора, всъщност, бяха избрани за двата нови поста, предвидени в Лисабонския договор - президент и външен министър?
ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: Избраха двама души, които не са много известни на европейската сцена, въпреки че г-жа Аштън е известна в международните среди заради последните месеци като комисар по търговията и, в някакъв смисъл, нейното име е познато в средите, които се занимават с ЕС по търговски въпроси. Но, в края на краищата, ЕС се спря на двама души, които нямат много опит в това, с което трябва да се занимават оттук-нататък.
euinside: А доколко Лисабонският договор, всъщност, дава възможност на някакви по-известни и силни личности да провеждат собствена политика или просто самият договор си ги ограничава по принцип?
ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: Не мисля. Лисабонският договор, в някакъв смисъл, е по-минималистичен документ в сравнение с конституцията, която беше първото предложение, свалено през 2005 г. от европейския дневен ред. Така че, благодарение на своята сравнително по-обща формулировка, Лисабонският договор дава възможност и за силни фигури или хора с профил, с голямо име в международната политика, които да имат своя визия и да я преследват. В някакъв смисъл, Договорът беше насочен именно към това - да имаме една европейска външна политика, която да е по-твърда, по-силна, по-ярка и да бъде в някакъв смисъл и по-обща.
euinside: САЩ вече реагираха с недоволство от този избор. Може би ЕС не успя да запълни това очакване за силен играч на глобалната сцена?
ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: Повечето коментари са наистина в тази посока, те не идват само от САЩ, те идват и вътре от Европа, но в края на краищата, оттук нататък времето ще покаже. Лисабонският договор създаде възможност да направим една нова европейска реалност и, всъщност, тези две нови позиции и хората, които ги запълниха ще покажат вбъдеще дали това е възможно.
euinside: Тоест, тези хора са избрани колкото да се провери дали експериментът е успешен?
ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: Да, ние говорим за прохождането на една европейска институция като, например, външната дипломатическа служба на ЕС, общата европейска външна политика и, в някакъв смисъл, това е много смел експеримент и трябва да видим дали той самият е жизнеспособен. Все пак това е много голямо предизвикателство. Аз мисля, че когато двама души, които нямат много опит във външната политика и в създаването на единство в ЕС бъдат поставени пред тази задача, те осъзнават с още по-голяма сила колко голяма е тази отговорност, тъй че да се надяваме, че ще се опитат да се изправят с достойнство срещу нея.
euinside: А, като имаме предвид пазарлъците, които вървяха преди избора им, може ли да очакваме, че всъщност те ще бъдат нещо като пионки - ще зависят изцяло от интересите на големи страни-членки?
ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: Това е големият въпрос, това е и големият риск също така. За съжаление, в момента изглежда така, че големите страни-членки предпочетоха да запазят силните си позиции в правенето на европейска външна политика. Също така ЕК (Европейската комисия), до голяма степен, ще има своята голяма роля в това, т.е. чисто политическата роля, визионерската роля на новия европейски външен министър ще бъде много трудно да бъде прокарвана и това е наистина големият риск.
euinside: Да, защото самият Ерман ван Ромпой каза, че неговата основна функция ще 
бъде да търси компромиса. От тази гледна точка няма ли да се получи отново това бавене във взимането на решения, обсъждане и т.н.?
ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: По отношение на функцията на Ромпой това е в някакъв смисъл част от ролята му, голяма част от ролята му. Той трябва да е там, за да създава компромис. Аз с по-голямо внимание бих следила до каква степен г-жа баронеса Аштън ще бъде в ролята на човек, търсещ най-малкия общ знаменател или по-скоро ще избере това, което, според мен е смисъла и духа на Лисабонския договор - да налага политическа визия на ЕС по отношение на външните му партньори. Всъщност, нейното представяне ще бъде пробния камък до каква степен тези назначения бяха успешни или не.
euinside: И, ако, например, България иска да провежда някаква политика, по-засилена в региона, тя трябва да си говори повече с баронеса Аштън, така ли?
ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: Вижте, политиката на ЕС в региона не може да минава единствено през двустранни отношения. Тя трябва да преминава през европейска визия за това как въобще ЕС смята, че трябва да се отнася със своята периферия и до каква степен неговата роля на глобален играч зависи от това как той се справя със своите съседи. В този смисъл, за всички по-малки страни щеше да бъде и е много важно да има силно лидерство в ЕС, така че тези политики да са ясни и да не са оспорвани.
Тоест, ако има съмнение и спорове в рамките на Съюза по отношение на това какво трябва да правим с Балканите, за страна като България ще бъде много трудно да прокарва европейска политика. България ще има склонността да тръгне на двустранни отношения предимно, което, според мен, не е добре за региона, защото регионът има преди всичко нужда от европейска перспектива. Разбира се, от добри двустранни отношения със съседите си, но европейската перспектива е това, което може наистина да го придвижи напред и да направи разлика по отношение на реформите.
euinside: Тъй като говорихме за това, че големите страни-членки искат да си запазят водещата роля във външната политика, на какво се дължи това - на недоверие към по-малките и нови страни-членки или просто на отстояване на техните собствени интереси?
ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: Във всички страни вътрешната политика играе голяма роля. Напоследък тази роля се е засилила още повече. Какво смята общественото мнение по отношение на външната политика на дадена страна има все по-голямо значение дори в местните избори, така че ръководителите на тези страни смятат, очевидно, че трябва да имат по-силен контрол върху външната политика. Дългосрочно, това не е от полза за Съюза определено, но, от друга страна, аз мисля, че и лидерите на големите страни си дават сметка, че това не е дългосрочната стратегия. С други думи, дори една Германия или една Франция не може да бъде достатъчно убедителна на международната сцена толкова, колкото един политически съюз на 27, който е достатъчно обединен около някаква обща външна политика.
euinside: Когато изтече мандатът на Ромпой след две години и половина, може ли да очакваме, че тогава ще има един вид поправка, тоест да се пробва и с по-силна фигура?
ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: Зависи как ще се представи Ромпой. Наблюдателите смятат, че той е един много добър политик в смисъл, че много лесно създава консенсуси в една Белгия, която, знаете, далеч няма лесна политическа сцена. Така че, може да се окаже, че един такъв човек е бил добър избор за ЕС, но нека да видим, две години и половина не са малко време.
euinside: Баронеса Аштън обаче ще остане член на Комисията до края на мандата й, т.е. следващите 5 години и реално външната политика на съюза ще зависи от нея?
ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: Дотолкова доколкото страните-членки позволят това.
euinside: Като казахте, че не е добра идея това, което се случи, се сещам за изказването на руския президент Дмитрий Медведев в Стокхолм малко преди избора на Ван Ромпой и Катрин Аштън, което беше много красноречиво - много хубаво, че Лисабонския договор влиза в сила, но все пак Русия ще продължи да си изгражда и двустранните отношения.
ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: Това е дългосрочната игра на Русия. Нейният стремеж да си контактува с Берлин, Париж, Лондон и Рим повече, отколкото с Брюксел, много отдавна стана ясен. И, в края на краищата, в интерес на Русия е ЕС да не е силен като общност. Така че, политиката на “разделяй и владей” ще продължи да бъде водеща за Москва. В този смисъл, тъй като общата външна политика по отношение на Русия е най-трудната част от европейската външна политика, как точно новият външен министър на ЕС ще се отнася към Русия и как въобще той ще седи на международната сцена, ще има ключово значение за това дали ние ще сме способни да имаме обща външна политика по отношение на Русия.