English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

За едно пробито евро

публикувано на , , София

Балканско усещане за надхитряне или истинска вяра, че България се е договорила добре? Над този въпрос умувам вече няколко дни, откакто разбрах, че България ще участва във Фонда за подпомагане на бедните държави по света да се борят с климатичните промени с 20,000 евро на година. Извън стряскащата сума, която вероятно може да се събере във Фейсбук за не повече от няколко часа, силно впечатление направи обяснението на премиера Бойко Борисов след края на големия пазарлък на Европейския съвет в четвъртък и петък миналата седмица. Тогава той обясни пред българските журналисти в Брюксел, че на фона на 7-те млрд. евро, обещани от ЕС за периода 2010-2012 г., със сумата, която България слага на масата "явно добре съм се договорил".

С други думи - "надхитрих ги, минах метър" - както искате го тълкувайте! Изказването на премиера силно засенчи не по-малкия срам на ЕС, който от 5-7 млрд. евро годишно за горепосочения период, спадна на 2.4 млрд. евро. Защо обаче тези новини са срамни, ще се запитат вероятно много хора?

Защото, на първо място, тези пари ще отидат за подпомагане на бедните (предимно островни) държави да преодолеят последиците от климата - наводнения, суши, глад и т.н. Казано иначе, не малка част от отпуснатите от богатите пари ще отидат в западните фирми, които ще строят там диги, ще предлагат високите си технологии за добиване на възобновяема енергия, за строеж на нови жилища за пострадалите и, не на последно място, ще пробутват генномодифицираните си продукти, за да помогнат на гладуващите да се изхранват.

Факт е, че България изпитва сериозни финансови трудности в момента. Колко сериозни са е въпрос на друг разговор, както и това дали се управляват добре публичните средства. Редно е обаче, когато премиерът на една държава иска тя да бъде възприемана за равностоен партньор, да даде равностоен принос. Разбира се, вноските към Фонда са доброволни, макар че вторият ден от срещата на върха на европейските лидери се превърна в кампания за принудителна доброволност, чиято цел беше ЕС да отиде с по-убедителни позиции в Копенхаген. Но, това не означава, че може да се участва със сума, която съвсем спокойно може да бъде възприета за подигравка.

Премиерът обаче стигна и по-далеч, като обясни, че извън трудностите, които България изпитва, е редно ЕС да размрази европейските фондове, както и да поеме ангажимент за бързото приемане на страната в Еврозоната. Но, двете неща, нямат нищо общо. Първо, към момента почти няма замразени фондове - има много неусвоени. Второ, влизането в Еврозоната не е политически, а фискален въпрос, по който трябва много сериозно да се работи, защото влизането в Еврозоната не е като влизането в ЕС, нито като влизането в Шенген. То изисква спазването на много строги критерии, гарантиращи функционирането на самата единна европейска валута.

Нещо повече, поставянето на условия без да се отчитат някои дългосрочни перспективи, е най-малкото лекомислено. Какви може да бъдат тези перспективи? Най-грубо казано, може да бъдат добри и лоши. Добрите са свързани с възползване от възможностите за инвестиции в бедни държави като строителството на вятърни паркове, продажба на фотоволтаични панели, строеж на диги, сгради и всякакви други неща, в които може да участват български фирми и, съответно, да печелят добре.

Лошите също са няколко. От една страна, не е изключено на България някога да се наложи да приема климатични бежанци и е повече от сигурно, че издръжката на тези бежанци ще струва в пъти повече от 20,000 евро годишно. От друга - България също изпада в неприятни ситуации при неблагоприятни климатични условия - съсипана реколта заради суша или бедстващи българи от наводнения. Как ще се почувства премиерът, ако догодина, предвид не особено благоприятните метеорологични условия, земеделските производители започнат да настояват за пари за компенсации за съсипаната им реколта и Франция, да речем, която е най-големият бенифициент на земеделски субсидии от ЕС, предложи на България помощ от 20,000 евро - за всички производители?

Да си спомним също колко време отне на предишното правителство да осигури помощ от Европейската комисия за наводненията у нас преди 2 години. Въпрос на реципрочност, ще кажете. Така е, защото отговорност на премиера е как да разпределя приоритетите при силно изтънял бюджет. Негова работа е да оптимизира администрацията, да я накара да работи ефективно, да създаде правов ред, така че да няма разхищение на публични средства. Не на последно място, задължение на министър-председателя е да обясни на обществото визиите си в дългосрочен план, както и защо е важно да бъдат отпускани средства на тези или онези групи хора или държави.

Похвално е, че новото правителство наистина обръща сериозно внимание на възобновяемата енергия, енергийната ефективност и изобщо промените в климата. Това обаче не бива да остава само на думи, още по-малко да бъде засенчвано от изказвания от типа "добре се договорих", което силно напомня на една не особено цензурна реплика за бедните. Също толкова важно е да се знае, че промените в климата биха засегнали всички и оправданието - ние достатъчно работим в тази посока - не върши работа, защото много други държави не работят, а замърсяват повече. А не работят или защото нямат средства за това, или пък гледат в канчето на другия и не искат да вложат усилия, докато не видят подобни ангажименти от другите. И така, омагьосаният кръг се затваря. А, учените казват, че часовникът тиктака.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.