Остров "Пълна драма"
Ралица Ковачева, September 3, 2010
Напоследък любимото филмче на децата ми е „Остров пълна драма” - анимационна версия на програмите тип „Сървайвър”, която, в стила на съвременните детски анимации, е пълна гротеска. Не случайно това е първата ми асоциация със случая „Ф1 в България”. За да видим абсурда в целия му мащаб, трябва да си припомним генезиса на тази фундаментална идея.
За първи път се заговори за писта за Формула 1 у нас в навечерието на изборите през 2009 година. Макар да произведе големи заглавия в някои медии, впечатляващата идея силно намирисваше на предизборен PR, в голяма степен и заради инициатора на мега амбицията - Румен Петков. Тогава той съобщи, че оглавяваният от него организационен комитет за Grand prix вече е получил проектодоговорите за българското Гран при за периода 2011 до 2015 г. с опция за удължаване до 2020 г.
Интересът на ФИА към българия очевидно рязко спадна след изборите. Година по-късно, обаче, медиите получиха съобщение от МС, според което „Абу Даби и София договарят строежа на писта за състезания от Формула 1 в България„. В дъното на мащабния проект отново е председателят на Организационния комитет за изграждане на трасето Румен Петков.
Според съобщението министърът на икономиката, енергетикатa и туризма Трайчо Трайков и шейхът на Абу Даби Мохамед Абдул Жалил ал Блюки са подписали споразумение за икономическо сътрудничество, първият резултат от което ще бъде създаване на съвместна компания за строеж на писта за Формула 1 край София. А „шейхът на Абу Даби” Мохамед Абдул Жалил ал Блюки, който е и „президент на държавната компания ЕАBG (Emirates Associate Business Group)”, е обсъдил с премиера Бойко Борисов „възможностите за участие на арабската страна в инфраструктурни проекти у нас като пристанища, магистрали и други”.
Здравомислещи журналисти и експерти реагираха скептично към възможността проектът да се реализира на практика. В интервю за Нова телевизия министър Трайков защити идеята с думите, че "за да постигнеш големи резултати, трябва да си поставиш големи цели" и, че в цялостния положителен ефект на подобно начинание се крие „красотата на такива широкомащабни начинания" .
Като фен на Формула 1 аз лично видях в съобщението за пистата PR от рода на созополските мощи, макар и не толкова светотатствен. Бегъл преглед на състезанията в календара на Ф1 в момента и историята на някои вече несъществуващи показва колко мащабно начинание с негарантиран успех е това, още повече когато става дума за България - страна без никаква инфраструктура, за да се справи с организацията на подобно състезание и да привлече и посрещне стотици хиляди зрители. Очаквах шумотевицата около грандиозния проект да затихне от самосебе си, подобно на други крилати идеи не само на това правителство.
И това неминуемо щеше да се случи, ако колегите от вестник "Сега" не бяха се сетили да пишат на фирмата инвеститор Emirates Associated Business Group и така да хвърлят камък в блатото. Защото, оказва се, фирмата е частна, а не държавна. А собственика Мохамед Абдул Жалил ал Блюки не е шейх, а бизнесмен.
"Ние не сме шейхове, не сме държавна компания и на няколко пъти подчертахме това. Шокирани сме от начина, по който бе представена темата, и веднага след връщането ни настояхме за официално опровержение. Бе ни обещано, че от офиса на министър-председателя ще бъде пратено съобщение, което да отрече тези новини, защото са фалшиви", пише в писмото от фирмата изпратено на в. "Сега".
Всъщност, държавен глава на Абу Даби от 6 години е шейх Халиф бин Заид Ал Нахян.
Опровержение от Министрески съвет така и не беше изпратено до медиите. А злощастното съобщение просто изчезна от сайта на институцията. В също толкова нелеп опит да замаже конфуза, пресцентърът на Министерството на икономиката промени съобщението на сайта си, като вместо изречението „Негово превъзходителство е президент на държавната компания ЕАBG (Emirates Associate Business Group)” сега пише: „ЕАBG е частен консорциум, който обединява 67 търговски, финансови и строителни компании.”
На въпрос на вестник „Девник” защо се е наложила промяната, от пресцентъра на МИЕТ обясняват, че са получили „сведения, че фактите не са точно такива.” Не е ясно обаче защо, въпреки протеста на самата фирма и вследствие на новите факти, съобщението не е коригирано както следва - с ново съобщение до медиите, с извинение за допусната грешка и излагане на новите факти. "Замазването” на гафа има точно обратен ефект, в контекста на разкритието на в. "Сега" и при положение, че всички медии разполагат с оригиналното съобщение от 30 август и лесно могат да сравнят информацията.
Пълна мистерия е въпросът, след като пресцентърът не е знаел с кого се срещат министър и премиерът, дали самите те са знаели. „Наша грешка е, няма да уточнявам чия, как сме представили шефа на компанията”, каза Румен Петков. Според него обаче проектът е в напреднала фаза, проучванията са направени, а утре (4 септеври) пристига представител на компанията за следващи разговори, което звучи доста съмнително на фона на писмото на фирмата до в.„Сега”: „Никога не сме се сблъсквали с толкова непрофесионализъм в правенето на бизнес. Отношението към нас ни разочарова и унищожи шансовете за какъвто и да е бизнес в България. Ще се постараем да посъветваме партньорите и колегите си същото”.
Пред изданието шефът на федерацията по мотоциклетизъм Богдан Николов казва за гостите от Абу Даби: "Единият е баровецът. Емир ли е, не е ли, не го знам. Всичките му синове са шейхове. Ал Блюки е син на президента на Абу Даби! На премиера не съм му ги обяснявал тия работи, защото и аз много не ги знаех". А по въпроса за грешката в представянето на г-н Ал Блюки: "Това е глупостта на МС. Предишния път с катарците по същия начин стана и те се отказаха". Колеги журналисти споделиха, че в деня на подписването са звънели в пресцентъра на Министерския съвет, за да кажат, че това не е държавният глава на Абу Даби, но оттам са твърдели, че става дума именно за него.
Разказвам тази история, защото е твърде показателна за работата на институциите. Повече дори от созополските мощи, открити от Божидар Димитров. Разбирането на управляващите, че ролята на властта е да произвежда информационни фойерверки, независимо дали става дума за бюджета, за здравеопазването, за еврофондовете или за Формула 1, без зад тях да стоят реални факти и действия, доведе до изграждането на паралелна реалност, на алтернативна "медийна" България, в която всичко цъфти и благоденства и дори Бог праща знаци в тази посока (откъм Созопол).
В този спектакъл на институционалните пресцентрове е отредена ролята на PR агенции, които да свеждат до знанието на медиите добрите новини за държавния просперитет. Всеки журналист може да разкаже поне една история, как се е опитал да получи повече информация по един или друг въпрос от пресслужбата на кабинета или от ведомствените пресцентрове, но това не му се е отдало нито бързо, нито лесно, нито по същество. По-лесно е да получиш отговор на въпрос от Брюксел или Вашингтон, отколкото от официална София. И докато чакаш, отново си залят от първи копки, ленти и екзотични изявления, от които в медиите просто не остава въздух за друго. Както просто са го казали в писмото от Абу Даби - „непрофесионализъм”, при това на всички нива.
Такава е картината на сбъркаността на системата. Тя работи едностранно и едноканално. Така се отстраняват вредните „шумове” които биха заглушили официалните фанфари. А ако на вас те звучат фалшиво, значи сте от малцината, които имат чуството че живеят на остров, а наоколо е океан от илюзии, въплътени в пищни руси девойки, тънка чалгийца и миризма на скара. По силата на парадокса, самата България също е остров в цивилизована Европа, с непоправимата ориенталщина и изостаналост, която не просто битува по тези земи, а упорито се лансира като национална идентичност от най-високо място.
Така че, каквото и да изберем, всички сме островитяни. Остров „Пълна драма”.