English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Пълен хаос

публикувано на , , София

И аз да бях на мястото на президента Обама, и аз нямаше да искам да отида на редовната среща на върха ЕС-САЩ през април в Европа. Това е все едно да ти дойде високоочакван и много ценен гост на планирана вечеря, но вместо любезно посрещане, делови разговори, приятна атмосфера и вкусна храна, гостът да свари семеен скандал, който има опасност да излезе извън контрол.

В момента в целия ЕС цари пълен хаос, особено сред институциите на съюза, тъй като множеството дребни и не толкова дребни компромиси, които съставят Лисабонския договор, започнаха да гърмят като противопехотни мини. Оказа се, че в договора не е ясно разписано кой в крайна сметка е шефът, нищо че претенциите на документа бяха да изчисти именно този проблем. Така на администрацията на американския президент не е ясно с кого трябва да се срещне - дали с председателя на Европейския съвет Ерман ван Ромпой, дали с председателя на Комисията - Жозе Мануел Барозу или пък с испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, чиято страна държи ротационното председателство до края на юни.

Сериозен разнобой предизвиква и поста на върховния представител по външните отношения, заеман от британската баронеса Катрин Аштън. Наскоро тя понесе сериозни обвинения за това, че не е присъствала на редовна среща на министрите на отбраната на Съюза с висше ръководство на НАТО. Вместо това, си е позволила да отиде на официалната церемония по встъпването в длъжност на новия украински президент Виктор Янукович. Някои страни-членки възроптаха, че предишният върховен представител по външната политика и сигурността Хавиер Солана никога не е пропускал тези срещи, а на церемонията в Киев е могъл да отиде Барозу или Сапатеро.

Тези изказвания ясно показват, че Лисабонският договор съвсем не внася онази яснота, заради която всъщност беше създаден.

Нещо повече, Европейският парламент миналата седмица гласува резолюция, с която обяви, че трябва да се назначи допълнително персонал към институцията, за да може да се отговори на новите функции, които Лисабонският договор разписва за евродепутатите. Това предизвика сериозни разправии около нуждата от напасване на бюджета на институцията, който вече е гласуван и не може да бъде променен. Промени може да настъпят единствено по отношение на някои пера в него - на някое да се намалят парите за сметка на друго.

Днес пък британският ежедневник "Гардиън" излиза със статия, в която, позовавайки се на таен германски документ, съобщава, че Германия и Франция силно негодуват срещу "британското нашествие" в новата Европейска служба за външни отношения, с чието изграждане се е заела баронеса Аштън. Според документа, Великобритания е "заграбила прекомерна и свръх-диспропорционална роля".

Берлин и Париж се притесняват, че губят битката за спечелване на ключови позиции в новата служба, чиято основна цел е да проектира европейската сила глобално, както е предвидено в Лисабонския договор.

Смешното в цялата история е, че именно Германия и Франция най-много настояваха шефът на службата да е невзрачен и не особено популярен човек, точно за да не "заграби власт". Още по време на избора на баронеса Аштън и на европейския президент Ерман ван Ромпой, се водеха ожесточени пазарлъци, отново от гледна точка на това големите сили в Евросъюза (Франция, Германия и Великобритания) да не загубят влияние. Вместо това, те си причиниха шах-мат.

Нека не забравяме, че на фона на всичко това ври и кипи скандалът с измамите на Гърция, довели до сериозно разклащане на една от най-големите гордости на Европа - валутния съюз.

Хайде сега си представете как президентът Барак Обама пристига в Мадрид (или Брюксел, ако случайно Ромпой е спечелил битката). Не са много темите, които може да обсъди той с които и да е от европейските си партньори, защото при тях институционално нищо не е готово. ЕС нито може да изпрати все още специални пратеници по горещите точки на света, нито може да вземе единодушно решение да участва с повече войски в Афганистан, например, тъй като това решение страните-членки взимат самостоятелно. Не може да обсъди и ситуацията с икономическата криза и финансовата регулация, тъй като самият ЕС, еврозоната в частност, още не е решил как да подходи към Гърция.

САЩ също бяха намесени в гръцката драма, след като беше разкрито, че американски инвестиционни банки са търгували с гръцки държавен дълг, като по този начин са помогнали на Атина да прикрие тежките си финансови проблеми и да влезе в еврозоната с покрити критерии. Силен сигнал за липсата на нужда от трансатлантическа среща на върха беше даден още есента, по време на предишната редовна среща.

Затова, може би, колкото и да не му се искаше, ЕС ще трябва да използва 2010 за година за размисъл - първо, за да изгради на спокойствие новите институции, предвидени в Договора за реформа и, второ, за да помисли как точно да ги използва.

Има и трети вариант, разбира се, но той е твърде песимистичен и няма да го споменаваме сега ... засега.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.