Балонът се надува, надувайте момчета, да стане на парчета
Аделина Марини, December 9, 2010
Световната глобална финансова и икономическа криза извади на показ проблеми, впрочем отдавна познати - надуването и спукването на балони. Какво всъщност е балонът? Това е една идея, представена по възможно най-привлекателния за инвеститорите начин, в която всички, убедени че ще спечелят много пари, започват да инвестират. Това води до изкривявания и впоследствие до спукване. Такъв беше случаят със строителния балон, който вкара икономиките на Испания, Ирландия, а също и на България в сериозна криза. И е показател за още нещо - извън строителството, очевидно не са много нещата, които тези страни могат да предложат, за да привлекат инвестиции.
Разбира се, последното твърдение търпи много уговорки, най-вече по отношение на Ирландия, която има сериозно развит сектор на информационните и зелени технологии, които биха могли да извадят страната от кризата, независимо от текущите й проблеми. Испания, въпреки че съсипа крайбрежието си (също като нас), продължава да е привлекателна туристическа дестинация.
Още по-назад във времето и много преди кризата голям балон беше така нареченият дотком балон - стремглавото инвестиране в онлайн компании и онлайн услуги.
Българският балон
В България, като изключим строителния балон, започна да се надува още един - политически. Новото правителство в лицето на министър-председателя Бойко Борисов, който преди това беше кмет на София, упорито подхвърля в публичното пространство различни числа на отпуснати пари от еврофондовете, на цени на проекти, от които нашата държава би следвало да просперира. Фактите, обаче, говорят, че този балон вече сериозно издиша. Основен елемент от надуването му е облъчването по всички възможни медии, на практика денонощно, с прерязване на ленти, с обяснение как независимо от жестоките грехове на предишни правителства (най-вече това на Тройната коалиция), кризата и други обстоятелства, правителството успява да НИ построи, да НИ осигури някакви дългоочаквани инфраструктурни проекти.
Емблематичен случай още от времето на кметуването на настоящия 
премиер беше обновяването на участък от Цариградско шосе, който след ремонта, с чисто новия си асфалт се нагъна и стана на вълни. Тогава г-н Борисов се зарече, че фирмата ще поеме разходите по оправянето на участъка, но това така и не се случи. Същият подход тогавашният софийски кмет, а сега глава на правителството подхвана и със завода за софийския боклук, заради който влезе в остра схватка с кабинета на Сергей Станишев.
Обещанието тогава беше, че до три години (това беше преди близо толкова) София ще има най-модерният завод за преработка на отпадъци на Балканите. Направи се пътека до различни високоразвити европейски държави за обмяна на опит, за намиране на най-новата и най-подходяща технология. Три години по-късно балонът вече издиша, защото от Европейската комисия казаха в прав текст, че този проект е рисков. И е рисков по много причини, част от които са: самата технология за преработка на отпадъците, която не била подходяща; забележки по търга за избор на изпълнител.
Без да навлизаме в подробности около проблемите по този проект е ясно, че шансовете той да бъде осъществен са нищожни. И това го казват експерти от Европейската комисия, до които euinside се допита. Не по-малко нереалистичен е и дългообсъжданият проект за изграждане на българо-сръбската интерконекторна връзка, която е част от проекта "Набуко" и е единствената, по която все още има неясноти. От Еврокомисията смятат, че българските власти няма да успеят да реализират проекта до края на настоящия финансов период (който изтича през 2013 година).
Подобна е ситуацията с магистрала "Тракия", която беше връщана неколкократно заради нередности и сега вече се работи по нея, но не е ясно кога и най-вече как ще бъде завършена. Впрочем, много е важен въпросът как и той стана особено важен в събота (4 декември), когато над цялата страна валя цял ден дъжд, който заля чисто новата част от южната дъга на околовръстния път на София. Нелепото в цялата история са обясненията на всички отговорни по веригата за пътя - едва ли не природно бедствие. Не искам да си мисля, ако наистина настане природно бедствие какви ще са мащабите на щетите (но по въпроса за природните бедствия в друга статия, по-късно на euinside).
Проблемът е в постоянното търсене на вина другаде. А причината е проста - от бързане да се пререже лентата, да се покажем по телевизията и да обясним колко сме велики, всъщност пренебрегваме някои основни периоди на размисъл и проектиране - в случая с околовръстното беше достатъчно да се помисли как да се направи пътят така, че водите, които се стичат от Витоша, носейки със себе си кал, камъни и клони, да не пречат на пътя. Със сигурност има инженерни решения за това.
И още една изненада, която дойде от Брюксел. За пореден път (вече 
надали някой ги брои) се оказа, че Агенция "Пътна инфраструктура" не работи ефективно (което е очеизвадно) и затова се подготвя ресорно звено в Министерството на регионалното развитие с тенденция впоследствие то да изземе функциите на АПИ. От българска страна бяха изненадани от това разкритие, очаквано, но идеята не беше отречена категорично.
Проблемът е в централизацията
Друг фундаментален проблем на българския политически балон е жестоката централизация на администрацията. Проблемът е много сериозен, защото експерти в Брюксел споделиха, че има голям недостиг на проекти от малки общини в България, независимо, че те като цяло са по-активни и по-бързи в подготвянето на документацията. Тъй като, обаче, те нямат достатъчно власт, трудно могат да осъществят така необходимото за много райони в страната обновяване на инфраструктура, предоставяне на публични услуги и създаване на заетост, което от своя страна води до обезлюдяване и масова миграция както в чужбина, така и към по-големите областни центрове. "Докато политиките се правят в министерствата, тези райони няма да бъдат развити", беше мнението на експертите.
От Комисията посочват, че държавите със силни регионални власти нямат проблем с изтичането на хора и с обезлюдяването на цели села и по-малки градове. Обратно, в държавите със силна ценрализация се наблюдава изключително бързо концентриране в големите регионални центрове. Опасността от това е голяма, тъй като не много далеч в бъдещето България ще осъмне с градове-призраци, с остър недостиг на квалифицирани кадри и едва кретаща икономика, защото, още един проблем изтъкнат от експертите в Брюксел е, че големите общини са по-бавни в кандидатстването по проекти, тъй като като правило става дума за големи инфраструктурни проекти, чиято подготовка отнема повече време.
Още по-неприятното е, че докато бъде подготвен голям инфраструктурен проект за финансиране с пари от еврофондовете, той вече ще е морално остарял, поради постоянното разрастване на населението в регионалните центрове, налагащо корекции на вече подадените проекти. Очевидно е обаче, че българското правителство съвсем не разсъждава в посока децентрализация, дори напротив. В края на ноември министърът по еврофондовете Томислав Дончев обяви, че се предвижда създаването на нов Централизиран орган - Агенция за развитие. Мотивите: "Директният контакт по места ще се осъществява чрез шестте района за планиране. Там също ще има вид централизация. Районите за планиране ще определят начина на разпределяне на средствата. Общините ще определят какви проекти ще се предлагат и на каква стойност".
С други думи отново централизация, отново размита отговорност, отново липса на избор за гражданите. А най-смешното в обясненията за нуждата от поредната централизация е, че това го има и в другите страни. Ако бяхме гледали какво още има в другите страни и как го правят хората там, вероятно този текст нямаше да бъде написан. Или поне не в този му вид. Но за настоящото правителство, както и за редица други преди това, очевидно по-важно е надуването на балона пред обществото. Което засега е успешна стратегия, предвид факта, че и проекта на изборен кодекс не дава много права на гражданите да избират. Така че, балонът се надува, надувайте момчета, да стане на парчета.