Не опозицията, а жени те са тези, които могат да променят Иран
Аделина Марини, June 24, 2009
През последните дни смъртта на Неда беше превърната от много анализатори, журналисти и хора в символ на протестите в Иран. Според колумниста на вестник "Вашингтон пост" Ан Апелбаум обаче, тези протести са резултат от движението за права на жените в Иран, което бавно набира сила през последните няколко години. "В САЩ, повечето американо-центрични коментатори приписват силата на демонстрациите на избирането на Барак Обама. Други пък отдават това на демократичната риторика на администрацията на Буш. А трети, искат да нарекат това "Twitter" или "Facebook" революция, сякаш единствено новата технология е в състояние да вдъхнови подобни протести. Истината обаче е, че високото участие е резултат на много години организационна работа, извършена от малки групи активисти за граждански права и, преди всичко, всякакви женски групи, работещи предимно незабелязани и без кой знае каква външна помощ", пише Ан Апелбаум.
"Не Обама, не Буш, не Twitter, а години работа и усилия стоят зад публичната проява на съпротива и, най-вече, броят на жените по улиците - тяхното присъствие има значение. Тяхното присъствие може да нанесе най-силният удар на режима, тъй като в сърцето на идеологията на Ислямската република е твърдението за нейното божествено вдъхновение: Нейното ръководство е законно, както и неговата груба репресия над жените, защото Бог е решил да бъде така. Твърдото отхвърляне на това вероучение от десетки хиляди жени, не само през последния уикенд, но и през последното десетилетие, отслабиха твърдението на Ислямската република за нейната непобедимост както в Иран, така и в целия Близък изток. Политическият елит на режима знае това много добре: Не е съвпадение, че двамата основни конкуренти на президента Махмуд Ахмадинеджад в президентската надпревара обещаха отмяна на някои от законите, които дискриминират жените. Не е съвпадение също, че основният опозиционен лидер Мир Хосеин Мусави използва съпругата си, политически учен и бивш университетски ректор, в кампанията си и по предизборните си плакати.
Иранските духовници знаят, че жените представляват жестока заплаха за тяхната власт, защото в крайна сметка никой режим не би влагал усилия в брутални репресии, освен ако не се страхува ужасяващо. Никой не би убил миролюбива и невъоръжена млада жена в сини джинси, освен ако самото нейно присъствие на улицата не е било жестока заплаха.
Режимът може да успее. Насилието обикновено успява, поне в краткосрочен план, да уплаши хората. В дългосрочен обаче, връзките, структурите, организациите и групите, създадени от иранските жени, да не споменаваме снимките от миналата седмица, ще продължат да подриват легитимността на иранския режим и ние трябва да отбележим това. Не мога да преброя колко пъти ми е било казвано през последните години, че "женските въпроси" в Ислямския свят са второстепенен въпрос: Дали разговорът ще е за афганистанската конституция или саудитското правителство, стандартната линия на повечето коментатори винаги е била друго - стабилността, сигурността, петролът - са по-важни. Но режимът, който подтиска гражданските и човешките права на половината си население е по рождение нестабилно. Рано или късно трябва да има бурна реакция. В Иран, ние ще следим как това се разгръща", пише още колумнистът на "Вашингтон пост" Ан Апелбаум.