English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Германия - сила, провокираща страх и нужда

публикувано на , , София

От векове държавите в Европа се страхуват от мощта на Германия. Този страх придоби истерични оттенъци в началото на 20-ти век и се вкорени в съзнанието не само на европейците, но и на голяма част от света след края на Втората световна война. През цялото това време, европейската политика винаги се е водила на принципа "Германия да бъде държана на къс повод". И така до кризата в еврозоната, когато се оказа, че именно от Берлин зависи запазването на европейската цялост и оцеляването на единната европейска валута.

Едва ли в днешния глобализиран свят има достатъчно основания за страх като този, владял европейското политическо съзнание през целия 20-ти век. За сметка на това обаче изглежда, че голяма част от европейските държави продължават да изпитват страх от икономическата мощ на най-голямата европейска икономика. Вероятно на този страх се дължат и всички призиви Германия да обуздае експортно-ориентираната си икономика и да накара германците да харчат повече у дома, за дадат глътка въздух на европейските си партньори.

Подобно искане звучи най-малкото несправедливо на фона на високите европейски идеали за солидарност, равенство, икономически просперитет и водещо глобално позициониране. Нещо повече, тези призиви са против всякаква икономическа логика. А тя е проста - когато има кой да предложи и когато има кой да купи, има сделка. А за това, че някой предпочита да купи с кредит, защото не е изкарал пари, кой е виновен? Производителят или потребителят? Нека икономистите да отговорят на този въпрос.

Не по-малко важен е и въпросът защо германците не харчат у дома толкова колкото е необходимо да се компенсира търговският излишък на родината им навън. И отговорът е повече от сложен и дори и най-добрите икономисти, опасявам се, пропускат същността му. А тази същност се състои в подвъпроса - за какво предпочитат да харчат германците? И в другия подвъпрос - структурата на германската икономика и общество.

Германецът е дисциплиниран човек, защото е научен какво означава ефектът на пеперудата. Затова и германското общество почива на здрава основа от правила, чието нарушение струва скъпо (по-скъпо от краткосрочната печалба от тънка хитрост).

Болезненият извод е, че докато колониални държави като Великобритания и Франция, заедно с техни по-близки и не толкова близки съюзници, се опитваха да изолират Германия през целия 20-ти век, те направиха услуга на германците, а на себе си - навредиха. Защото, докато французите разчитаха на великолепието на сирената, виното и Париж, а британците на евтините ресурси на бившите колонии, германците се напънаха сериозно, за да успеят да се справят сами. И успяха! И сега пак са виновни?

Виновни за това, че не са били особено щастливи от факта да помагат на гърците, чиято икономическа "дисциплина" е на ниво, невъзможно да се отчете с настоящите икономически индикатори. Виновни са още и за огромните дългове на испанците и италианците, които независимо от развитието на съвременните технологии, все още държат на сиестата и купона до зори. Виновни са и за най-кратката работна седмица - тази на французите (35 часа), за техните многобройни национални празници, за дългите им обедни почивки и за гълтащото милиарди европейски пари селско стопанство.

Вече се е превърнало във виц, че всички искат парите на германския данъкоплатец. Интересно е обаче, докога ще продължи това? Вероятно няма да е много далеч във времето реализирането на една стара идея за съюз в съюза - обединение на онези, които обичат да работят и изкарват в рамките на един по-голям съюз на гравитиращи, гледащи в канчето на ядрото "съюзници".

В глобален план положението изглежда по-лошо за Европа, защото пазар за германските стоки винаги ще има, независимо, че са по-скъпи (а са по-скъпи, защото може да се ползват по-дълго, което от икономическа гледна точка ги прави реално по-евтини). Не всеки обаче има нужда да отиде на екскурзия в Париж или на море в Испания. Но всеки, ако иска да свърши някаква работа, ще ползва германска или друга северноевропейска технология. И, тъй като Германия все още не е добре позиционирана в глобалните институции, тя има нужда от ЕС, за да прокарва своите виждания. А какви ли може да са те?

коментари
Bogdanova
2 юли 2010 17:59
Statiata e mnogo to4na, ma sa galost sa v obstia cup ot dargavi , a e tvarde kasno da se otzepiat, vatre v kupa vina gi ima i ste prodalgiava da ima otgovorni e besotgovorni. Vav vsekidnevniat givot e sastoto, mravki coito rabotiat i sturzi, coito ne praviat nisto. I dvete grupi sa 4iast ot taca narecenite semeistvo nasecomi
Вермахта
7 юли 2010 10:05
Ето един малък но точен пример защо германското е скъпо.

Защото е мислено преди да го направят
Тествано след като са го направили
И подобрено след тестовете.

А не лайняния френско-италианско-китайски конвейер за bullshits
71
9 януари 2012 10:48
Знаех си, че за да е толкова мощна икономика е експортно ориентирана, естественно в комбинация с качество.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.