ЕС, България, приоритети и реалности
Аделина Марини, January 7, 2010
Испанският посланик у нас Негово превъзходителство Хорхе Фуентес каза днес нещо, което много ме впечатли, докато представяше приоритетите на започналото на 1 януари испанско председателство на ЕС. Той каза по повод убийството на Боби Цанков, че в България сигурността е разделена на 2 части: сигурност на обикновените граждани, която е на много високо ниво и сигурност на онези субекти, които се окачествяват като мафия и тя е на много лошо ниво. Така Н.Пр. Фуентес вижда нещата у нас от позицията на човек, живеещ в България само от няколко години.
Аз обаче ги виждам по точно обратния начин - сигурността на мафията е на много високо ниво, а на обикновените хора - никаква. Това, че са убили някой мафиот не е проблем на сигурността, тъкмо напротив - когато се нарушават правилата, се получава и незабавно наказание. Впрочем, това го беше обяснил много хубаво един виден представител на българската мафия по една национална телевизия преди 1-2 години и нямам никакво основание да не му вярвам, че всъщност при мафиотите цари не просто върховенство на техните закони, а нещо много повече - дисциплина и железен ред.
Уви, в държавата това не е така. И днес го разбрах за пореден път. На връщане от резиденцията на испанския посланик реших да си измия колата. Не че ще ме глобят от КАТ, не, въпреки че би трябвало по закон. Просто вече не виждам през зацапаните с кал и луга от прекрасно изчистените улици стъкла и затова реших, че трябва да дам едни 20 лв., за да ми почистят возилото отвътре и отвън. Паркирах пред автомивката, която посещавам от години и излизам да питам има ли свободна клетка, колко време да чакам и т.н. В момента, в който младо момче ми обяснява да си вкарам колата в ето онази клетка и в нея се набутва без дори грам усилие да намали един чисто нов бял мерцедес, модел 2009 г. с германски номера.
От него излизат 2 субекта, с които никога не бих играла шах. Поведението им показваше, че те ВИНАГИ са на ред, без значение колко души чакат и за какво. Ядосах се. А, още повече се ядосах, когато момчето със сведена глава ми обясни: "Е, прередиха Ви. Съседната клетка ще се освободи до 20 мин., почакайте в заведението към автомивката". Какво да правя, ще чакам, защото вече съм твърдо убедена, че колата ми трябва да бъде измита. Заприказвах се със собствениците, тъй като бяхме сами в заведението и от разговора взех още повече да обезумявам. Оказва се, че въпросните, с които никога не бих играла шах, са шофьорите на някои от главатарите на групата на "Котараците"! Сещате ли се кои са те? Това са пернишки бизнесмени, които се занимават със строителство и наскоро бяха замесени в словесна престрелка между БСП и ГЕРБ, когато социалистите обвиниха ГЕРБ, че се изхранвали от "котараците".
Те редовно си миели разнообразния и скъп автопарк там, но явно днес само шофьорите им мият колите, защото единият шеф има имен ден. Онемяла от разговора разбирам още, че и Димата-Руснака си бил миел колата там до преди да го убият. Естествено, разказите са интересни и напоителни - за това как се мислели за велики, блокирали цялото заведение, докато обядват там, че ги било страх да не ги гръмнат или отровят. Също че били вездесъщи, защото имали по 1-2 убийства в биографиите, но не са лежали нито ден за тях, защото ако имаш пари в тази държава, нямаш проблеми. И още, и още.
Запитах се, добре де, как така убиват един човек посред бял ден в центъра на София 
(Боби Цанков) и няколко часа по-късно вече има арести, пък заподозрени, пък обвинения! Недоумявам! Та и издирваните, и убития са били клиенти на прокуратурата, на съда, на полицията. Първо, защо изобщо са на свобода? Второ, защо след толкова сигнали за заплахи за убийство, не е направено нищо? Трето, как така разбра полицията на секундата кои са поръчителите, а съдът преди това е преценил, че заплаха за живота на Цанков няма?
Четвърто, как така правителството се бори с организираната престъпност, след като не е никакъв проблем бизнесмени със спорен бизнес да си ходят из София, да посещават едни и същи заведения и полицията да не знае? Или пък да не може да се намерят доказателства, улики, свидетели? Има още и пето, и шесто, но няма никакво значение, защото това са риторични въпроси.
Колата ми е вече измита. На изпроводяк чувам дежурното за кръчмарския фолклор - "все се надяваме, че ЕС ще ни оправи". Не, няма да ни оправи, защото ЕС има други приоритети. Ако за нас от години би трябвало приоритет да е борбата с организираната престъпност и корупцията (повече от 10 г.), то за ЕС приоритетите постоянно се променят. Сега за нашите партньори в 27-членния съюз е важно да се преборят с безработицата, която е достигнала 15 млн. души в целия съюз. Важно е също така да се намери решение на проблема с нелегалната имиграция, с енергийните доставки на Европа, с човешките права, равнопоставеността между половете, как да заработят възможно най-ефективно европейските институции. Още за приоритетите на испанското председателство може да прочетете на euinside тук.
За България обаче продължава да не е много ясно кои са основните приоритети. Междудругото, за да е сигурно, че ще се постигне максимална последователност в изпълнението на европейските приоритети, предвид влизането в сила на Лисабонския договор, председателството на ЕС беше козметично видоизменено. Пак се запазва ротацията на всеки 6 месеца, но приоритетите се пишат за година и половина напред от настоящото председателство - Испания и от следващите две - Белгия и Унгария. Целта е да се избегне всяка страна да залитне в преследване на свои тесни интереси за сметка на по-сериозни европейски проблеми.
У нас, за съжаление, явно не сме дозрели още да формираме заедно приоритетите си и колкото и да е трудно и забатачено да се опитаме да ги изпълним. Редно е обаче да се вгледаме в примера на Гърция, която сега вече и финансово страда заради много тарикатлък. Вече и самите ни южни съседи си признават, че са стигнали до тежкото си положение заради корупцията, която е пуснала дълбоки корени в политиката и икономиката на страната, заради укриването на данъци, заради липсата на ясна визия за развитие. А това, че Гърция е член на съюза от десетилетия изобщо не е променило тъжните факти.
Може би затова и испанският посланик у нас днес заяви, че ако всичко е наред, България ще може да се присъедини към шенгенското пространство и Еврозоната някъде около 2013 г. Той даже ни посъветва да не бързаме, особено по отношение на Еврозоната, защото еврото може и да има много предимства, но има и много недостатъци. Един от тях е, че с въвеждането на единната европейска валута рязко скачали цените. Не е само това. Въвеждането на еврото води и до спазването на изключително строга фискална и монетарна политика, за което България определено не е узряла още.