Имаме ли външна политика?
Аделина Марини, August 18, 2009
Едно от нещата, които най-много ме вълнуваха около изборите като журналист, който от над 10 г. се занимава с външна политика, беше кой ще бъде новият министър на външните работи на България. Причината за това вълнение беше, че външната политика е един от фундаментите на държавите, тъй като проправя пътя към много други сфери, твърде необходими за нейното благоденствие - като търговия, снабдяване с жизненоважни ресурси, туризъм, съюзнически дейности, които биха донесли още куп други ползи. България, през по-голямата част от самостоятелното си съществуване, е имала предимно слаба външна политика. Последните 4 години бяха опит за проправяне на път в правилната посока. Разбира се, не бих искала да подценявам усилията на нито един предишен външен министър, но фактите са факти. Няма да се впускам в защита на твърденията си, тъй като у нас често всякакви аргументи се приемат повратно.
Но, в момент, когато светът усилено се бори с няколко фундаментални проблема, някак си не е редно външната политика да отиде на заден план, както изглежда се получава. А тези проблеми са следните:
1. Последиците от финансовата и икономическата криза предизвикаха сериозни глобални сътресения, довели, от своя страна, до сериозни геостратегически размествания. С други думи, светът няма да е съвсем същият, когато всички излезем от кризата. По всяка вероятност САЩ няма да са единствената свръхсила и върху планетата ни ще се настани за известно количество време многополюсен модел, управляван от организации като Г8 и Г20, които е възможно да придобият и по-официален статут.
2. Излизането от кризата е съпроводено и с оценката за досегашния начин, по който функционираше не просто финансовата система, а самата икономика. И тук не става дума за това дали ни е напуснал капитализмът, а за това, че сме, вероятно, на прага на коренна промяна на технологиите, с които ще се задвижва промишлеността. Това осмисляне вече води до търсене на отговор на въпроса: докога петролът ще е структуроопределяща суровина за индустрията? Втори фундаментален въпрос е: На каква цена петролът ще продължи да е фактор?
3. Разбира се, третият въпрос е свързан с така наречената зелена икономика - инвестиции в нови технологии, които поетапно да премахнат зависимостта от фосилните енергоизточници, тъй като те са в ръцете на малък кръг държави с разнообразни гео- и вътрешнополитически ценности.
На този фон, всяка държава, управлявана от интелигентен елит, ще вложи всичките си ресурси, за да заеме възможно най-доброто място в глобалната надпревара за благоденствие. Просто е ясно отсега, че при настоящото устройство на света, няма да има скъпа вечеря за всички, затова и основната последица от кризата ще бъде преразпределението на богатството. Досега, то е ставало посредством различни форми, които с времето отпаднаха като доста скъпи и не особено ефективни или пък нетрайни, като например колониализма.
Естествено, би било твърде наивно да смятаме, че България може да се включи активно в битката за преразпределение. За сметка на това обаче, бидейки член на един от влиятелните фактори на глобалната сцена, тя може поне да направи заявка за това от какво има нужда и с какво може да допринесе тези нужди да бъдат задоволени в максимална степен.
Вместо това какво се получава? След продължителни спекулации кой точно ще бъде новият външен министър на България, новото правителство, начело с премиера Бойко 
Борисов, реши, че бившият евродепутат от ГЕРБ Румяна Желева е подходяща за поста. Ще се въздържа от личното си мнение за този избор, тъй като нямам реални данни, за да мога да преценя добре подходящ ли е изборът или не. По-неприятното е, че г-жа Желева не прави нищо, за да подпомогне моите усилия.
Може би няма да преувелича, ако кажа, че тя е единственият министър в новото правителство, която не събра ресорните журналисти на среща, дали официална или неофициална, за да им каже върху какво смята да се фокусира в работата си или, най-малкото, да се запознае с тях. От прес-съобщенията, които получаваме от МВнР става ясно, че тече някаква дейност, но тя винаги е в минало свършено време: външният министър на Р България г-жа Румяна Желева се срещна с този и онзи, разговаряха по тази и онази тема и т.н.
Днешният пример пък е още по-фрапиращ. Във външното ни министерство е имало среща на г-жа Желева с бивши външни министри на България. Защо не е била публична? Или най-малкото, не можеше ли след това всички присъстващи да кажат 5 лафа на публиката? От съобщението става ясно само, че "Поканата на министър д-р Желева за подобна среща е израз на желанието й да осигури приемственост в дейността на външнополитическото ни ведомство при осъществяване на последователна и прогнозируема външна политика". Дотук не звучи никак сериозно. И още: "В хода на разговора д-р Румяна Желева изрази увереност, че е необходим широк обществен и междуинституционален консенсус за провеждане на външна политика в следните три аспекта:
• утвърждаване ролята на България като член на ЕС и НАТО в посока “положителен пример” за страните от Югоизточна Европа и Черноморския регион;
• формулиране на поле от легитимни интереси на България като член на ЕС и НАТО и защита на тези интереси в международните институции чрез аргументирани становища и позиции;
• създаване на убеденост и ново самочувствие на българските граждани, че държавата ще осигури необходимата им защита и правна сигурност при престоя им в чужбина, включително и чрез активно сътрудничество и подпомагане на българската диаспора по света".
Прес-съобщението е 2 страници и е първото от общо 3-те съобщения за днес от МВнР. Останалите са свързани с информация за желаещите журналисти да посрещнат Данка Панчова на летището, която се прибира от Париж след 9-месечен плен в Сомалия. Имаше съобщение и за това, че МВнР е сезирало прокуратурата за нарушения в организацията на изборите зад граница, без обаче да се споменават конкретни държави.
Дотук няма нищо лошо или нередно. Проблемът е, че не се дава възможност за задаване на въпроси, както и не се дава сигнал за това, след като ще се търси "широк обществен и междуинституционален консенсус за провеждане на външна политика", как ще се търси този консенсус?
Все още липсват и отговори на въпроси по случая със Спаска Митрова в Македония - какво се прави в момента? изискват ли се документи по делото? отишъл ли е български представител в съда, издал решението, с което Спаска Митрова е вкарана в затвора с убийствения аргумент, че не дава на мъжа си достъп до детето им?
Друга тема, по която е важно България да има позиция, е предстоящата много важна среща в Копенхаген в началото на декември, на която се очаква да се подпише ново споразумение за борба с климатичните промени. На него ще присъства, по данни на euinside министърът на околната среда, но тази тема минава и през Съвет по общи въпроси и външни отношения в ЕС, на който ходи външният министър. България ще бъде страна по това споразумение и е важно да се знае какви са интересите, които ще отстоява.
Много усилия се хвърлят и по предстоящите на 20 август избори в Афганистан, където България има скромен, но в глобален мащаб, контингент. За нас не е толкова скромен и, затова, е редно да се знае какво мисли българската външна политика по отношение на Афганистан.
Имаме сериозни закъснения и във връзка с членството ни в Шенген, които са по-скоро свързани с липсата на активност от досегашното ръководство на МВР. Що се отнася до МВнР, досегашният заместник външен министър, който отговаряше за Шенген, Милен Керемидчиев, свърши доста неща, но е важно да се знае какво още остава да бъде направено, има ли пари за това, на фона на масовите съкращения на разходи заради очакваната голяма бюджетна дупка?
Съвсем не на последно място, предвид досегашните прагматични отношения, наложени от предишното правителство, е важно да знаем в каква насока ще потеглят отношенията ни с Русия. Ясно е, че икономическите проекти, по някои от които вече е започнала усилена работа, ще бъдат водещи за отношенията ни с Москва и затова, убедена съм, и самите руснаци очакват да разберат какво мисли българската дипломация по въпроса.
Досега България беше един от инициаторите за създаването на Черноморската синергия - една от политиките на ЕС, насочени към черноморския район, който се явява непосредствена външна граница на ЕС и много близка чужбина на Русия. Тази политика премина в инициативата "Източно партньорство". Любопитно би било, как ще подходи новият екип в МВнР към нея.
Въпросите са твърде много, затова, с риск да пропусна някой твърде важен, ще спра дотук. Днес стана ясно още и кой ще бъде новият говорител на МВнР, което за, нас журналистите, не е най-добрата новина на деня. Извън всякакви други аргументи, основният е, че кандидатурата на Владислав Прелезов (първо журналист в БНТ с ресор отбрана, след това говорител на Министерството на отбраната, после на Министерството на извънредните ситуации, за малко водещ в програма "Хоризонт" на БНР), няма нищо общо с външната политика.
Досега беше практика говорителите, с много малко изключения, да бъдат дипломати от кариерата, за което обясненията, струва ми се, са излишни. Говорителят не е човекът, който играе ролята на доберман и пази политическото лице (министърът) от неудобните въпроси на журналистите. Говорителят е човекът, който предоставя ежедневно информацията, поискана от медиите по различни казуси. А, за да може да я предоставя, трябва да я има. Ако ще се налага да чакаме с часове, новият говорител тепърва да се информира, да пита някого и т.н., това не е разумно.
Написах всичко това, за да кажа, че външната политика не е назначение на приятно място по света с прилична заплата и после да стои добре в CV-то. Това е сериозна работа, от която зависят много неща в цялата държава, а понякога и индивидуални съдби. Просто не е разумно този факт да бъде пренебрегван и подминаван с мълчание. Още повече, че близката ни история помни до какво води дипломатическото бездействие. Нали не е необходимо да назоваваме гафовете по имена?
Освен това, интензивно се говори, че г-жа Румяна Желева е приела поста външен министър, докато стане ясно дали България ще има възможност да издигне нова кандидатура за еврокомисар. Очаква се този въпрос да започне да се решава от есента, когато ирландците ще гласуват за втори път на референдум Лисабонския договор, който намалява сегашния брой на еврокомисарите - по един от всяка страна-членка, т.е. 27 - на две трети. При това положение не е изключено някоя не особено влиятелна страна да се размине с еврокомисар в този мандат. Г-жа Желева, също така, не крие желанието си да бъде предложена за българския представител в ЕК. Ако това е така, не говори никак добре за нея, че е приела поста външен министър и, на практика, оставя външната ни политика на автопилот, докато се реши проблем, който е по-скоро в неин личен план.