Колонията на претенциозните*
Аделина Марини, April 25, 2014
Влиза се през една невзрачна, позагнила дървена порта на малка продупчена като мишена за стрелба на новобранци драгалевска уличка, обяснявам на спътниците ми. Младо семейство, на които ужасяващо им е писнало в България и желаят да емигрират. Очакването, което прочитам в очите им, е от другата страна на портата да има подгизнала от пролетния дъжд кална пътека, с пропълзяли червеи, голи охлюви и охлюви с каравани, пробиващи си път между очуканите от времето и неглижираността дворни плочки и изпопадалите цветчета на прецъфтелите джанки и череши. Но, очакванията винаги са толкова наивни, че чак си просят да бъдат излъгани. След влизането през портата изненаданият посетител се изправя пред висока ограда от плътен метал, по която има десетки камери, датчици и кодови панели.
Цялата стена е изрисувана с възхитителни графити. Някои възпроизвеждат по-стари стилове в изобразителното изкуство, а други са от най-новите тенденции. От някои части на стената висят добре обгрижвани цветя. Изчаквам слисаните ми спътници да разгледат, а междувременно любезен глас пита дали имаме виза или разрешение за влизане в Колонията. Имам, разбира се, как да нямам, аз съм основателят на Колонията, но понеже това е Колонията на претенциозните, аз нямам претенции да съм повече от останалите и затова си допирам картата с чип към един от кодовите панели и нейде из стената се отваря тихо и безшумно входна врата. "Добре дошли в Колонията!", чуваме зад гърба ни. Така е, винаги съм добре дошла тук. Това е все пак домът ми.
Вратата зад мен се затваря и аз повеждам кандидат-емигрантите по силно осветената централна алея, по която се разхождат свежо облечени, усмихващи се хора. Поздравяваме се сърдечно. С някои си стискаме ръцете за поздрав, приказваме си, с други само си смигваме, докато покрай нас прелитат в чуруликащи настроения бебешки колички, домашни любимци, велосипедисти, скейтъри, ролеристи и всякакви други хора, чието настроение измива чернилката от душата ми, натрупана от общуването със Стария свят. Цял ден се занимавах с администрацията в Софийската община по легализирането на нашата правна и всякаква друга независимост.
Младата жена, която си беше повдигнала леко шлифера и полата на влизане през дървената порта от страх да не се омаже и окаля, несъзнателно отпусна ръцете си. Тук няма от какво да се изцапа. Съвършено асфалтирани улици и паважи се простираха, докъдето поглед стига. Всяка вечер машина минава и мете, а когато не вали дъжд и мие улиците и тротоарите. Тук не се създава изкуствена заетост като се наемат хора да чистят, защото ефективността не е добра. Машините са евтини и лесни за поддръжка, докато хората са трудни за управление, особено нискоквалифицираните. То и без друго в Колонията все още няма такива.
Добре, разбирам, че нямате търпение да ви разведа и да ви открия стъпка по стъпка що е то Колонията. Елате тогава да седнем в парка, за да ви разкажа на спокойствие, казвам аз, тъй като изпаднах в съчувствие, че това, което гостите ми виждат им е твърде много за смилане без съответната предварителна подготовка. Намираме се в покрайнините на Драгалевци. В началото се събрахме няколко души, на които ни писна варварския живот в България, но нямаме възможност да напуснем заради професиите ни и заради купища други причини. Затова си купихме тази земя. Преди това обаче сключихме пакт помежду ни, защото всички искахме да започнем на чисто, но не смятахме да работим на "доверие". Повечето от нас са адски принципни хора, за които сключването на договор не е обида, а натрупване на доверие. Всеки нов жител на Колонията се задължава да подпише пакта преди да инвестира и стотинка дори или пък да си донесе гащите. При неспазване на пакта, излиташ. Толкова е просто. Връщаш се в свинефермата, в кочината или както там наричаш Стария свят.
Правилата са прости за нас, но се оказаха твърде трудни за мнозинството ни стари съграждани. Ние не правим компромис с нито едно правило, защото смятаме, че правилата съществуват, за да правят живота на всички ни по-добър. Не взимаме на заем без да питаме, не забравяме да си почистим пред къщи и околните пространства, изхвърляме си боклука само на определените за това места, паркираме само там, където може и се съобразяваме да паркираме така, че да има място за всички. Не крадем едни от други, не се лъжем. Събираме се редовно, за да решим как да продължим пътя напред. Имаме си избирателна система, имаме си собствена полиция и съд. Отскоро въведохме и визите. Администрацията ни е почти изцяло електронизирана, затова малко хора са ангажирани с бюрокрация. Събираме данъци, но всичко е онлайн и е напълно прозрачно. Нямаме фиксирани данъци. Само долна граница, под която не може да паднеш.
Можеш да плащаш минималния данък, но ако се чувстваш ангажиран с бъдещето, можеш да внасяш по-висока вноска. Можеш дори да кажеш за какво конкретно искаш твоите пари да бъдат преимуществено инвестирани. Администрацията изпраща отчети до всички жители за похарчените пари. Изпраща и предложения за какво да се похарчат остатъците. Така в началото повечето хора настояваха да се инвестира във възобновяеми енергийни източници, за да се откъснем от инфраструктурата на Софийската община, на която е абсолютно невъзможно да се разчита. Постоянно токови удари или някой с багера резва централен кабел. Сега вече сме напълно енергийно независими поне за най-елементарно битово потребление.
В нашата Колония могат да се заселят само хора, които изпълняват всичките наши претенциозни критерии. Обикновено се минава през специални тестове, тъй като никой от нас не желае скандали и разправии в общността. Основната ни ценност е уважението на времето, личността и собствеността на другите. Не може да си правиш купона за сметка на моя сън, нали? Е, претенциозно звучи, знам, но затова и създадохме Колония на претенциозните. Тук сме много капризни и взискателни. Искаме перфектен ред. Наскоро дойде делегация от германски депутати и бизнесмени, които останаха потресени от това, че е възможно в България да съществува такъв ред. Поеха ангажимент да ни съдействат за приемане в Шенген, когато приключим с цялата ни документация по отцепването от българската юрисдикция и кандидатстваме евентуално за статут на Колония в ЕС. В момента чакаме да минат евроизборите, за да се обърнем към Европарламента и Комисията за съдействие.
Първи тест за членство в Колонията
Усилено работим по стратегия за привличане на инвестиции. Надявам се, че скоро ще започнем да отваряме работни места при нас, защото вече има заявки за разширяване на Колонията със създаване на индустриална зона. Приемаме само честен бизнес. Проверяваме всички потенциални инвеститори - дали не перат пари, дали са регистрирани в ошфорки, дали имат практика да подкупват администрацията, за да получат привилегировано положение в обществените поръчки. Започнахме със селското стопанство, което вече е доста добре развито и благодарение на това напълно се задоволяват нуждите ни. Все още внасяме доста продукти отвън, но започнахме и да изнасяме. Основно земеделска продукция, но отскоро продаваме и ток на съседните на Колонията квартали. Доста добре ни се получава. В момента валят заявки за включване на нови потребители, но НЕК и правителството в София са в паника, че ще останат без потребители в София, та в момента водим преговори.
Държавата ли? А, нямаме проблем с нея, защото подписахме договор, че няма да й участваме в изборите и няма да се месим в нейните работи. Тя не ни припознава като нейни граждани по съзнание и самоопределение и затова лесно се споразумяхме. Проблеми имаме все още със сместването на телекомуникационните ни сигнали, но работим усилено по въпроса. Вече привлякохме вниманието на доста хора от ЕС и по света, които проявяват желание да ни помагат и да се заселят при нас.
Ако нещата се развият, така както ги виждам, в някакъв момент ще можем да се отделим изцяло от България. Все още обаче имаме трудности с решаването на проблема със суверенитета. На практика вървим към държава в държавата, което за България не е проблем, тъй като тя така си живее от десетилетия. Трудностите идват от признанието на другите държави. Особено в контекста на Крим е малко трудно да бъдем възприети като Колония от сходно мислещи, защото в света все още гражданството се мисли на базата националност и географско определение, докато ние се събираме тук съмишленици. Искаме да имаме държава, в която всички споделят комплект от ценности, заложен в Пакта, който някой ден ще прерасне в конституция.
Когато това стане, няма да се налага да се обясняваме за елементарни неща, а просто ще си градим бъдещето. Ние сме първото поколение и все още сме обременени от живота ни в България и българската култура на непочитане на нищо. Нашите деца и внуци обаче ще израснат един ден напълно неспособни да приемат и разберат как така някой ще злоупотребява с гласуваното му доверие, ще преиначава факти по току-що придобитата си с незнайно чии пари медия или ще подкупва избиратели. Ще бъдат напълно шокирани, ако им кажете, че сте им "заели" току-що създадения клип, защото за тях личното постижение ще е на особена почит. Те няма да могат да разберат, ако им кажете, че сте станали министър с фалшива диплома или пък че сте си платили шофьорската книжка с дамаджана домашнярка без да се явявате на изпити или без да сте способни да се държите адекватно и отговорно спрямо останалите на пътя.
Ако се наложи да ходят командировка в Старата родина, със сигурност ще бъдат напълно озадачени от причините, заради които някой се прережда на светофара, при това псувайки всички. Вече сме няколко хиляди души, като сред нас има доста чужденци, много има от региона. Хора, които са претенциозни по рождение и които не могат да издържат варварското отношение към личността, труда и собствеността им. Общо взето сме доста отворени за нови хора, но и много взискателни. Искаме си съвършеното общество и засега се справяме много добре. При това далеч не се харесваме всички, но затова са правилата. Те не се смущават от това дали си блондин, брюнет или говориш на диалект. Те са просто правила и като не ги спазваш, нашата полиция те санкционира по начин, който да ти държи влага достатъчно дълго, че да започнеш да обясняваш и на децата си, че нарушаването на правилата е лошо.
Та, така, искате ли сега да ви покажа новата ни детска градина, която е оборудвана с тъчскрийн стени и децата могат с ръце да рисуват по нея всякакви дигитални неща? Измисли я един от македонец от Колонията, а изпълнението го възложихме на малка чешка компания, която спечели обществената поръчка не само с прилична цена, но и с доста добро качество на покритието, което отчита факта, че ръчичките на децата обикновено винаги са влажни или намазани с нещо.
Все още е в строеж гимназията, която е по идея на едно българче от Велико Търново. То искаше стаите да са хем за много ученици, хем да се чувстват като в личната си стая. Дъските са едновременно и големи екрани, защото някои преподаватели са в чужбина и преподават по скайп. Абе, много хубава гимназия ще стане. В момента кандидатстваме за финансиране по проекти на ЕС, тъй като е трудно да плащаме добри заплати на учителите, та се надявам да ни одобрят. Ако не, вече имаме предложения за финансиране от жители на Колонията и международни фондации. Идеята за обществото ни им харесва.
Засега не сме добре приети сред българите, които смятат, че сме някакви извратеняци и особняци, но то затова не ни се и получи съжителството заедно. Някак си не мога да приема, че в едни държави е норма да не сереш по улиците, а в други те смятат за особняк, ако ти пречат лайната по улиците. Както и да е де, като цяло това, което става в Колонията си остава само в нея. Колите си караме само тук. Извън Колонията ползваме градския транспорт на страната-домакин или таксита. Все по-рядко ни се налага да излизаме де. А, скоро като си направим и първото летище, ще е още по-лесно, но пък някои обичат да пътуват с кола. Така или иначе планираме да растем по посока Калотина, че да ни е по-близо и по-безстресово свързването със сръбската магистрала, която започва от Димитровград и е почти изцяло завършена.
Та, какво решихте, харесва ли ви? По принцип можете да се настаните веднага. Имаме временни оборотни жилища, които предоставяме на новодомци, докато си стъпят на краката и решат с каква работа да се захванат в полза на Колонията. Мога да ви дам, ако искате тестовете за членство, та да си прецените дали сте достатъчно претенциозни да живеете тук или в кочината ще ви е по-лесно. Един от готините въпроси е "Как ще постъпите, ако съседът ви прави ремонт без да е уведомил никого предварително за шума и не е взел мерки за почистване на строителните отпадъци?". Имаме и други "безобидни" въпроси: "Какво ще направите, ако ви поискат подкуп в колониалната администрация?". Събеседниците ми не бяха продумали нито дума, откакто влязоха в Колонията.
Седяхме в една голяма беседка в колониалния ни парк, която беше оградена от мрежа против насекоми. До масата имаше красива чешмичка за вода с хартиени чашки отстрани. Долу в тревата имаше поставени няколко стойки за хартиени вестници и книги, но имаше и автомат за електронни четива. Всеки може да дойде и да седне в беседката да си почине и междувременно да пийне вода, да прегледа пресата или да си купи електронна книга. Гостите ми гледаха буквално като извънземни, каквито на практика бяха в Колонията. На изпроводяк им дадох копие от Пакта. Насочих ги и към сайта на Колонията, където могат да видят всички данъчни ставки и разходи за живот при нас. За тях има два варианта. Да излязат оттук и надупчените, пълни с кал и шофьори-джигити улици и тротоари да им се видят още по-отвратителни. Да се приберат в жалката си панелка, в която чуват непрекъснато нечии скандали, ревящи бебета, перални посред нощ и да решат - зарязваме всичко и отиваме в Колонията.
Но могат да решат и че това е доста по-добре, отколкото да се съобразяваш кога да си пуснеш пералнята, за да не пречиш на съседите си или пък да се стискаш да не се прередиш на светофара, когато толкова много бързаш. В края на краищата да не си тарикат е тъпо, а и скъпо. Голяма част от апликантите се провалят на теста. Но има и немалка част, които просто се отказват, защото не са достатъчно претенциозни. Питат ме "Е, толкова ли е страшно, ако паркирам само за 5 минути пред магазина". Да, толкова е страшно, защото днес си само ти, но утре сте пет, после десет души и накрая улицата пред магазина ще стане непроходима. Защо? Защото ти си най-важен ли? Има си паркинг, ще заобиколиш, отнема 2 минути. Ако бързаш, ще се отбиеш друг път или ще се научиш да си планираш времето по-добре. Толкова е просто. Не, всъщност, претенциозно е.
*Всъщност, тази Колония не е фантазия. Тя съществува. Засега обаче само в главите на онези, които се чувстват извънземни в своята родина и търсят начин да се съберат със сходномислещи. Засега успяваме само в интернет или пък емигрираме в държави, в които работят правилата, които ни липсват в България. Защо Колония? Защо не просто емигранти нейде си? Защото Колонията е опит да се покаже, че в България може. Защото България е и наша родина, в която се чувстваме чужденци. Затова Колонията ми се стори като най-подходяща форма на протест. Бих участвала в създаването й, защото вече напълно съм убедена, че няма политическа сила, която да се бори за интереса на онези, които живеят в своята Колония. Нарекоха ни претенциозни. Такива сме, за щастие или нещастие. Търсим си нашата земя. Аз я предлагам. Засега само в този текст.