English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Само маска ли беше европейското лице на Хърватия?

Published on 4 януари 2014 13:54, Аделина Марини, Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on 4 януари 2014 15:35

През 2013 година Хърватия стана 28-ата членка на Европейския съюз. Още една страна от раздираните от конфликти столетия наред Балкани. Още една, която трябваше да отвори нова страница в историята си. Вместо обзор на тази изключително динамична и интересна година, ви предлагаме превод на извадки от речта [на хърватски език] на президента Иво Йосипович* по повод коледните и новогодишни празници. Една реч, която прави най-пълния обзор и която може да послужи за основа за размисъл и в България:

2013 година беше годината на реализирането на голямата цел, годината на надеждата, но и годината на разочарованието. През изминалата година осъществихме една от най-големите поколенчески цели. Хърватия стана 28-ата членка на ЕС. Още помним гордостта и удовлетворението, които изпитвахме на първи юли. Беше ни приятно, че и други от големия съюз на европейските народи и държави приеха, че сме демократична, напредваща и по всичко европейска държава. Беше ни хубаво да чуем похвали и поздравления не само от представители на страните-членки на ЕС, а и от нашите съседи, които още не са в Съюза, но са на път един ден да станат. 

Тогава си казахме и защо искаме да бъдем част от европейското семейство. Принадлежим на Европа заради идентичността ни и заради стремежите, заради ценностите като мир, демокрация и човешки права, качествен живот и добра перспектива. Но, казахме си и какво очакваме от членството. Искаме повече свобода, сигурност, солидарност и икономически растеж. Искаме да използваме възможностите, които са ни на разположение, за да се развием по-бързо. Този първи юли, поне за миг, в пика на нощта, когато прекрачихме прага на ЕС, изглеждаше сякаш всички наши идеали за Европа са по-близо, на една ръка разстояние, че само трябва да се пресегнем и те ще се превърнат в част от нашия живот. Мислехме си, че единството, знанието и упоритостта, които вложихме в преговорите и в това да убедим Европа, че сме част от нея, са тук завинаги. Вярвахме още, че хубавото лице на Хърватия е нашето истинско и единствено лице. Надявахме се, че постигнатата от нас демокрация, човешки права, проведените реформи и готовността да влезем в пазарното състезание в първа европейска лига ни гарантира успех и ни дава право да се надяваме, че може да бъде само по-добре от това, което е било. 

Но днес, вече шест месеца от нашето европейско празненство, виждаме, че не е точно така. Често надеждата отстъпва място на съмнението, а и на разочарованието. Вместо онова красиво, европейско лице от началото на юли, днес в огледалото виждаме лице, набръчкано от проблеми. Вместо единството, което имахме на входа на ЕС, имаме общество, което е нахапано от конфликти на мирогледи и нетърпимост спрямо онези, които мислят, живеят, молят се, пишат и говорят различно. Вместо желания икономически полет, икономиката продължава да потъва в рецесия, изчезват фирми и работни места. Хората живеят все по-тежко. Вместо общество, в което един на друг си подаваме ръка от солидарност, много са изоставени, бедни и без надежда.

И не мога да не се запитам дали онова наше хубаво европейско лице не е било само маска, а членството ни участие на маскенбал в ЕС? Наистина ли сме приели европейските демократични ценности или сме се мамили, че уважаваме правата на човека и малцинствата? И не използваме ли демократичните институции, за да изпълняваме недемократични цели? Преструвахме ли се, че уважаваме всеки човек и му даваме равен шанс в нашата родина? А замисляли ли сме се дали сме способни да участваме в пазарната конкуренция по европейските правила и преструвахме ли се, че вярваме в нашите способности и амбиция да задвижим икономиката, да създадем работни места, да направим нашето семейство и общество по-богато и щастливо? Накрая, наистина ли вярвахме в Хърватия като общество на знанието, справедливостта и солидарността, наистина ли вярвахме в европейска Хърватия?

Много са разочаровани, че, ето, виждаме и онова, другото лице. Виждаме картина на общество, което стагнира икономически, а даже може би и върви назад, държава, в която не са проведени необходимите реформи, в която публичният сектор е прекалено голям и неефективен, която харчи повече, отколкото заработва. Но и частният сектор не постигна желаните резултати, не само виновната неефикасна и нерационална държава. Безработицата расте, инвестициите и новите бизнеси са малко, все повече задлъжняваме. Социалната държава се препъва под натиска на бедите и бедността. Мнозина са основателно разочаровани, тъй като духът на политическите, национални, верски и други изключителности и радикализъм са отново тук, тровещи душите ни, особено на младите, с омраза и изключителност.

Сякаш сме изгубили оптимизма и енергията, които са ни необходими за излизане от кризата, малкото напредък и накрая победата на човешките европейски ценности. Страна като нашата би трябвало да знае накъде водят екстремизмът и нетолерантността. Имахме трагичен 20-ти век и не искаме това да ни се случи отново по същия или подобен начин. Политиката на омраза, кокетирането с фашизма и тоталитаризма са изкушение не само за нас, но и за много държави, а и за установени демокрации в ЕС.

Но когато се уплашим, че безнадеждността е победила, че сме безвъзвратно на пътя на регреса, нека си припомним пътя, който Хърватия измина само за двайсетина години. Двадесет години за човека са огромна част от живота, но за живота на държавите, за историята, това е само миг. И в този миг създадохме нова държава, благодарение на военните, нашите герои, които се сражаваха за нейната свобода, изградихме демократични институции. Хърватия стана член на най-важните международни организации и е призната като държава, която допринася за световния мир и културното наследство на човечеството. Наши гражданки и граждани и през изминалата година постигнаха върховни резултати в науката, културата и спорта. Противно на глобалната криза, имаме десетки фирми, които ни казват, че хърватската икономика може да бъде успешна и на взискателни пазари. Позволете ми да честитя на всички, които покриха с успех себе си и родината.

Отлични резултати, които много наши хора постигнаха противно на кризата, които дават на нашето общество онази най-важна подправка, без която няма успех - ОПТИМИЗЪМ и доказателство, че чрез новаторство, упорит труд и знание може да се постигне много, а дори и най-много. Затова, нека вдигнем глава, да приемем проблемите и нашите слабости като временно отклонение от положителното развитие на нашата история! Нека си кажем: ние можем! Можем да победим кризата. Нашите институции на властта и демократичните институции ще и трябва да надмогнат бедите и бедността. Политиката трябва да бъде над опортюнизма и страха от реформи, трябва да разбере, че няма време за нови компромиси. Рационалните решения във финансовата и икономическата политика, привличането на инвестиции, организацията на държавната власт, но и реформите в местното и регионално самоуправление не могат да чакат. 

Справедливостта, на която отворихме вратата с много наказателни преследвания на онези, за които има съмнения, че са злоупотребявали с власт, положение и обществена сила, все още не е победила. Няма правда и справедливост без социална правда, без солидарност и равни шансове за всички в ученето, заетостта, доходите, напредъка и най-вече - без равни шансове за младите. Безработицата на младите и безперспективността, която ги застрашава, е един от най-важните генератори на икономическата, морална, политическа и обществена криза. Успехът на Европа, а и на нашата държава, зависи до голяма степен от това дали ще можем да осигурим подкрепа за младите. Няма правда и справедливост без ясни критерии кога, как и колко трябва да се помага на онези от нас, които заради болест, старост, инвалидност, бедност и безработица, са неспособни да задоволяват основните си житейски нужди. 

Госпожи и господа, драги приятели, вярвам в Хърватия, нашите граждани, нашите институции, вярвам в нашата способност да намерим отговор на кризата и да върнем обществото на положителния път. Знам, че Хърватия е общество, което ще знае как да отстоява демокрацията, свободата и правата на всички хора, особено на онези, които са малцинство в обществото. Отговорност за успеха носим всички, но най-вече онези, които народът на изборите е дал доверието си да управляват нашата държава на всички нива. Коледа и Нова година са празници, които ни подсещат за човечността, за необходимостта да бъдем хора един към друг, а не вълци, те са възможност да обновим душите си с благородство и любов към останалите.

Празниците са тук, за да си припомним задълженията и отговорностите, които имаме и към своите обществени роли: като членове на семейства, приятели, работници и служители, предприемачи, дейци във всички сфери на човешката дейност, като политици и носители на управленски и властови функции. Но, преди всичко, трябва да се сетим за задълженията, които имаме като хора - най-напред задължението да уважаваме другите, но и себе си. Да не се задоволяваме с малки очаквания, цели и постижения. Да си спомним, че човек е на този свят, за да върши велики дела, между които мира, любовта и приятелството са най-големи. Да не ходим малки под звездите е задължение на всички нас. 

*Иво Йосипович е президент на Република Хърватия от 2010 г., когато е избран през листата на Социалдемократическата партия, ръководена от сегашния премиер Зоран Миланович. Роден е през 1957-а година и е юрист по образование. Специалист е по наказателно право, международно наказателно право, военни престъпления, международни съдилища, човешки права, борба против корупцията и организираната престъпност. Бил е председател на парламентарната комисия по конфликт на интереси. Известен е и като композитор. Политикът, който се радва на най-много одобрение сред хърватските граждани, според социологическите проучвания. Има активен профил във Фейсбук.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required