English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

От митрополит Кирил през Хърватия до митрополит Николай

Published on 30 септември 2015 10:37, Аделина Марини, Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on 30 септември 2015 11:37

Когато не се учим от историята, то тя задължително избира подходящ момент да ни се подиграе. Този момент е сега. Броени дни след като Българската православна църква излезе с кремълскоподобна позиция по бежанската криза, в която християнският хуманизъм остъпва на патриотарския национализъм, хърватският писател от херцеговски произход Мильенко Йергович публикува в хърватския многотиражен всекидневник "Ютарни лист" текст [на хърватски език] за хуманизма на пловдивския митрополит Кирил по време на Втората световна война. Каква ирония! Според български анализатори, позицията на БПЦ е писана от днешния пловдивски митрополит Николай. 

Хърватският писател, който миналата седмица беше в София и Пловдив, за да представи няколко свои романа пред българската публика, разказва по своя си романтичен начин за пътуването си до Пловдив и преживяванията му там, за духа на европейския ислям, "който столетия се е срещал на това място с православието и юдаизма по някаква имперска и космополитна логика". Той се възхищава на пловдивската джамия, но още повече на православните българи, които "след кървавите битки за освобождение, които заедно с руските съюзници от 1876 до 1878 са водили с турците, не са унищожили своите джамии". Мильенко Йергович припомня биографията на митрополит Кирил, който е роден в София в албанско православно семейство, и за усилията му да предотврати извозването на хиляди евреи в Полша и Германия по волята на съюза между България и нацистка Германия.

Разказва в подробности историята около спасяването на българските евреи и разсъждава върху днешните времена, когато из Европа отново пътуват влакове, само че с бежанци от войните в Близкия изток. От текста на хърватския писател се вижда, че той има съмнения относно истинските мотиви за политиката на хърватския премиер Зоран Миланович да демонстрира хуманното лице на Хърватия и заключава, че хуманизмът не съществува, само за да се гледа хуманизма на другите. Хуманизмът означава да спасиш всички, които може да бъдат спасени. "Хуманно е, християнско е, абрахамско е да се помага, когато никой друг не помага", пише още писателят и завършва: "В Пловдив прекарах два хубави дни сред сценографии от сънищата. Гледах църквите, джамиите, къщите, които е гледал и Кирил, който след войната ще стане първият български патриарх - чуках със средния пръст по гредата, която поддържа прекрасните турски къщи на безименния сокак, мислейки си как тази греда е от неговото време".

А аз, докато четях текста му в "Ютарни лист" днес си мислех какво ли щеше да напише писателят, ако беше прочел позицията на БПЦ, публикувана може би докато той е разказвал за преживяванията си в Пловдив на софийската публика, пред която е представял романите си. Позиция, която съдържа и такъв текст: "Ситуация, която по своя характер, освен моментните въпроси на материалното обгрижване и материалната солидарност с прииждащите тук хора, поставя въпроси за стабилността и съществуването на Българската държава, по принцип. Както и въпроса за това в какъв духовен контекст, в каква духовна среда, ще пребивава православният български народ, ако този поток продължи до степен, в която да бъде разместен съществуващият етнически баланс на територията на нашето Отечество България, която Бог е определил православният наш народ да обитава. През последните месеци сме свидетели на вълна от прииждащи от разорените от война страни на Близкия изток и Северна Африка и търсещи прибежище в европейските държави хора. Вълна, която придобива всички белези на нашествие". 

Подобна позиция е в ярък контраст със случилото се няколко седмици по-рано в Хърватия, където представителите на верските общности в страната отправиха общ апел към всички, но най-вече към своите за хуманно отношение към бежанците. "Да не забравяме, уважаеми съграждани, че човешкото достойнство винаги трябва да се уважава". Апелът, подписан от председателя на Хърватската епископална конференция архиепископ монсеньор Желимир Пулич, Загребско-люблянския митрополит Порфирий Перич, председателя на Протестантския евангелистки съвет в Хърватия Джорджо Гърль, главния равин Лучано Моше Прелевич, главния равин Бет Израел Котел Да Дон и мюфтията Азиз ефенди Хасанович, припомнят "тъжните години на войната, когато много наши хора бяха в подобно нещастие". Те призоваха също своите, заедно с хърватските власти, гражданските сдружения и международните организации да направят всичко възможно да помогнат на бежанците.

Уви, БПЦ не припомня делата на митрополит Кирил от 1943-а и не призовава към хуманност и уважение на човешкото достойнство на тези хора в беда. И ако не беше тази позиция, публикувана точно в този момент, текстът на Мильенко Йергович щеше да погали чувството на национална принадлежност и щеше да извика спомените за точно тези "сценографии от сънищата", с които Пловдив пленява всеки новодошъл. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required