Пътуване до България, каквато би могла да бъде
Аделина Азимова, January 29, 2014
Винаги съм мразила пътуването до България, особено в участъка Белград-София и особено нощем. Това е най-изтощителният и предизвикателен период от денонощието за свикналия на цивилизация европеец. Правилата не се спазват, масово се шофира на дълги светлини, тъмно е, почти няма осветление. В Сърбия на важни изходи от главния път има мощно осветление, но от Ниш нататък е неприятно. Не се бях прибирала много време и тръгнах с неприятно усещане. Представих си и намръщените физиономии на границата на влизане в България, липсата на маркировка, знаци, стоящите на най-неудобни места катаджии, бездомните кучета - къде размазани, къде скачащи по рядко минаващите автомобили в тази част на нощта. А после и просещите циганчета на влизане в София и лъщящите от старост софийски булеварди.
Но каква изненада! Още на Калотина картината беше толкова различна, че се притесних дали не съм заспала на волана или по-лошо - вече да съм умряла. Граничният пункт беше силно, но приятно осветен. Отвсякъде блестяха шарени дигитални табели, които информираха за всичко най-важно, което му е необходимо на човек да знае на влизане в страната - правилата за движение, часът, температурата на въздуха, на пътя, на водата. Обменните курсове на най-важните валути. Важни новини от света, ЕС и региона. Пишеше също какво е управлението на страната и други интересни неща, но не успях да прочета всичко, защото вниманието ми привлече липсата на служители. Ядосах се. Викам си, гледай сега, страхотно са направили всичко, обаче пак опираме до човешкия фактор - или се сменят в момента, или са в поредната кафе-цигарка пауза.
Нищо подобно! Из КПП-то се разнесе приятен и подканващ глас, който назова номера на колата ми и ме помоли да се придвижа бавно към колона номер 12. Там ме чакаше автомат за електронно сканиране на личната ми карта, шофьорската книжка, прегледа и гражданската ми отговорност. Още като се изписа на автомата, че трябва да подам за сканиране шофьорската ми книжка и застраховката, се притесних. Викам си, сто на сто ще има някакъв проблем с това, че тези документи не са български и ... абе не може да няма някаква драма. Нямаше. Напълно разсънена, оцъклена и невярваща, започнах да си търкам с ръце краката, да се щипя по лицето и да питам спътника ми дали и той вижда това, което виждам аз. Горкия, беше тотално онемял. Дори не се сети да извади телефона си да снима.
По-нататък, цялата кола мина през специален скенер за проверка на багажа. Отново нямаше никакъв човек. Почувствах се ограбена. Най-омразното ми нещо при пресичане на българската граница беше ехидно-заплашителното въпросче "Цигарки нещо не носите ли?". Обикновено през целия път от Ниш до Калотина обмислям стратегии как да изненадам митничаря, че да се отплесне и да не ми зададе този просташки въпрос. Не пуша от години и смятам въпроса за породен не от загриженост дали не пренасям контрабандно цигари, а за просия да му дам от безбандеролните. Почерпушка един вид. Веднъж им скрих шайбата като още преди да си отвори устата ги питах дали продават винетки. Ма така се обидиха, че забравиха да ме питат дали имам цигари. Ама нали излъчвам респект, та ме упътиха откъде да си купя и тва беше. Сега обаче целият сценарий на партньора ми, на който се смях през целия път от Пирот до тук, да кажем, че носим цигари на майка му, отиде на кино.
Поокопитихме се. Минахме границата и се сетихме, че не бива да забравяме да си вземем винетка. Не беше нужно. Няколко метра по-нататък и след солидно информиращи и насочващи табели и указания, стигнахме до автомат за винетки. Можеше да се плаща с кеш, с всички видове кредитни карти и с монети. Имаше всякакви винетки. За ден, за два, за три. Имаше седмични, двуседмични, месечни. Абе каквото ти сърце иска. Направо не е за вярване. Имахме работа само три дена в София, затова си купихме тридневна. Цената не изглеждаше тесла, та чак почувствах нужда да платя седмична, че да им остане бакшиш от престоя ми. Ама викам, абе я у лево, сто процента ще има тесла по-нататък, та ще ме е яд, че съм им пуснала фъндък.
Е, сега вече сънувам! Няма начин! Оня мрак, дето хлопваше веднага след напускането на района на КПП-то, там дето са се наредили тирове и се чудиш в коя лента да караш, дето ако има осветление, то задължително е насочено към пътя, за да извади очите на шофьорите, беше изчезнал. Сега имаше великолепна магистрала, осветена и направена по най-новия технологичен писък за магистрали. Не стига това, ами и ограничението на скоростта смислено - вместо да ми турат едни шейсе за по-сигурно, нищо че е магистрала, дали 140. Викам си, е, още на първата митничарска бензиностанцийка, кръчмичка или боже-господи ще свалят на шейсе, че да ти е гадно, а и евентуално да те примамят да си купиш разреден бензин, вкиснали кебапчета или от ония цигари.
Цялата магистрала от Калотина до околовръстното на София беше осветена. Нямаше никакви препятствия. Нямаше катаджийски засади, а и малкото шофьори, с които се засякох по пътя се държаха странно добре. Нямаше светкане с дългите като реши да те изпреварва. Нямаше фарове, дето светят накъдето си искат. Нямаше каране с педесе на магистралата, щото така ни е кеф или пък с двеста. Абе, не може да не е сън!
В София ситуацията също толкова съновна и невъзможна. Булевардите изцяло обновени, с електронна маркировка, електронни знаци и "умни" светофари. Умни в смисъл, че мерят трафика и спрямо него регулират движението. Аз например много обичам нощем да заседна на празно кръстовище на червен светофар. Или пък да броя джигити, щото в 12 нула-нула спират светофарите и ги пускат в режим "на жълто", па който знае правилника, ще даде предимство, който не знае - ми честити нови калници! Прецакали са екшъна с тия умни светофари, ама пък е толкова хубаво! Имам чувството, че не съм спирала от Ниш до "Константин Величков". Такова плавно движение! В Загреб имаме зелена вълна и дори в моменти на тежък трафик можеш да стигнеш доста бързо от единия край на града до другия. Даже на една от много дългите улици точно така й викаме "Зелена вълна", първо щото наистина като стъпиш на нея и все е зелено, а и защото всъщност тя се състои от няколко улици, на които никой не си е направил труда да им запомни имената. Абе лиготии!
Но това в София избива всички риби. Много хитро! Как ли става тоя номер с опитомяването на мутропитеците, както казва моя познат Димитър Ашиков, или на слободийски настроените български наследници на Фитипалди? И къде са ми шкембестите катаджии с накривени фуражки да ме питат "И кво праим са"? Има нещо гнило, много гнило. Първо, тая работа с магистрала от КПП-Калотина до София много малко след като сърбите най-сетне завършиха своя дял от Ниш до Димитровград, просто не е възможна. Нито има кинти, нито пък и да имаше, някой щеше да ги остави неоткраднати. Майната й на магистралата. Нали има двулентов път. Българите са свикнали на къде-къде по-гадни неща, та и през ум не им минава, че им трябва магистрала. За кво, като има толкова други работи за вършене.
Второ, тия електронни джаджи кой ги плаща и как така не са опоскани от по-гладните ни сънародници? Трето, къде са мутропитеците? Този стожер на българщината! Или трябва незабавно да се събудя, или ще събудя някого по нощите да разпитам какво е станало тука. Може пък да са дошли извънземни и да са ни завзели най-накрая, щото сме се избили и изклали по време на протестите срещу мутролигархията и студентските окупации. А може и руснаците да са ни изяли и изпили и затва да се е освободило място за извънземните. Може пък това да е някаква матрица и още на границата да са ми шибнали нещо венозно и да съм сега я Тринити, я първа братовчедка на Нео или Морфиъс, ама на обратно - вместо събудена в гадорията, приспана в прекрасния футуристичен свят на "ами ако".
Унесена в мислите си, пропускам поредния "умен" знак, който ме предупреждава, че се движа със скорост над позволената. След минути чувам някакъв странен шум над колата. Поглеждам, един дрон ме изпреварва, снишава се и се чува отвътре приятен глас: "Автомобил с номер еди-кой си, моля последвайте ме". Изпаднах в шок, но тръгнах по дрона. Отведе ме наблизо в една отбивка на "Константин Величков", близо до една бензиностанция. Дронът ме упъти да паркирам пред автомат номер 4. Там научих, че дължа глоба от 100 лева за това, че съм превишила скоростта с повече от 20 км в час в градска зона. Апаратът предложи няколко възможности. Ако платя веднага, ще получа отстъпка от 50% и стикер, който да си залепя на стъклото, за да ме разпознават дроновете, че съм платила, а и да знаят, че вече имам транспортно "досие". Не ми се мисли какво означава да имаш "досие" в демократично-тоталитарна България, но втората опция беше да не платя, с което глобата се увеличава до някакви космически размери и няма да мога да напусна страната, ако не платя. На границата също се плащало.
Явно автоматът е умен, след като ме вижда с чужд номер. Какво ли става с българските шофьори?! Третата възможност ми я разказа партньорът ми, който беше слезнал да се поразтъпче от колата и се беше разприказвал с българин на съседния автомат. Той също беше проспал ограничението и го дръстеха също със сто кинта. При него опцията е, ако не плати, дронове му блокират автомобила след един километър шофиране чрез изстрелване на ЕМП. За по-старите коли, които нямат електроника, дроновете са оборудвани с вериги, които изстрелват пред автомобила ти, за да те спрат. Ако се стигне до това, глобата плюс разходите за отстраняването на колата от пътя, се теглят автоматично от сметката на извършителя. Хипер куул! Няма "домашно кино" в КАТ, няма "с какво да почерпя колегите ви", всичко е електронно и на дрона му дреме на дрончето, че си бързал или че жената ражда.
Егати! Двамата с партньора ми сме толкова шокирани, че не можахме да си проговорим през целия път до стария ни дом, който бяхме напуснали преди маса години в търсене на ред, тишина, спокойствие, възможности за работа и човешко отношение. На улицата отпред, малка квартална уличка, която винаги е била зле осветена, старите павета изпонаизвадени, канализацията запушена, много пясък, пепеляк и кал, сега беше светла като ден, чиста, с изрядно паркирали автомобили. На всяко паркомясто имаше някакъв странен автомат. Хем беше паркомат, на който да си платиш за паркинга, хем беше нещо доста по-футуристично фръц. Учудващо имаше свободно място за паркиране, та паркирах аз и автоматът ме уведоми с приглушен глас, че паркирането се плаща в зависимост от престоя. Имаше много възможности - да се плати предварително, от което получаваш отстъпка от почти 30% или да платиш следварително, ако не знаеш колко време ще останеш.
По принцип като идвам в София по работа, си оставям колата в гараж, защото шофирането в България е първобитно, джунгларско и адски ме изнервя. Освен това ме е страх, че от толкова агресия, може да ми пострада колата, та да ми осуети прибирането у дома. Та затва, гледам винаги да ползвам метрото. Обаче с тия фантастични нововъведения почвам да се замислям дали да оставям колата паркирана или да си я карам. А и не знам все пак дали няма да ми я гепят още тази нощ или да ми я опоскат бандюгите, дето тука работят в симбиоза с четвърто районно. Докато оглеждам опциите за плащане на паркинга, виждам, че има и още една опция. Натискам за повече подробности и ахвам от почуда. Има възможност, срещу доплащане от някакви си стотинки на час, да получа електронна охрана на автомобила. Апаратът е снабден явно с камера и следи, ако някой нещо реши да й прави на колата, веднага сигнализира на полицията. Пичовете идват, арестуват го и там вече не знам какво го правят. Сигурно го съветват с песници и шутове, че така не се прави. Викам, егати, какво са някакви си стотинки на час, ако тия пари наистина отиват за издръжка на полицията, на тази прекрасна апаратура, а и ще спя спокойно. Освен това, нямам аларма на колата, щото в Загреб не ми се налага да имам.
Входът на кооперацията си беше почти същият, макар че имаше някои подобрения. Нова входна врата, чувствително към движението осветление отпред, че да може човек да види къде да си завре ключа, а не да клечи и да ровчи из ключалката, докато нацели дупката в тъмницата. Имаше и камери. Дигитална табела ме информира, че кооперацията се охранява от четвърто районно, благодарение на редовните платци на местни данъци в квартала. Молим?! Редовни данъкоплатци в квартала и полицията не спи, ми пази? Е, тва е вече прекалено. Събуждам се, стига толкова! С'а, то бива бива, ама на абсурди не вервам дори и в съня си! То, не се и налага да вЕрвам, защото вече съм толкова уморена от тези небивалици, че искам просто да се прибера, да си легна и да се събудя най-накрая от лаещите бездомни кучета или от скандала при съседите. А може и от тъпанарската музика на музиканта до нас, надута на мах, щото той е велик, а и си е в къщи. С'а, че звукът пътува и извън дома му, това него не го вълнува, щото той е учил за зъболекар, а не за физик. А и родната полиция не се занимава със спокойствието на данъкоплатците, а с ДМС-то си.
Прибрахме се, метнахме си багажа в средата на хола и моментално си легнахме. На сутринта ставам и решавам да се обадя на мобилния ми оператор да ми каже колко ще ми струва да си купя една дата сим-карта, че да ползвам интернет тия три дена, докато съм тука. Звъня и припадам. Оказва се, че понеже България работела била за единния пазар в ЕС, затова правителството било осигурило данъчни стимули за мобилните оператори, които не чарджват хората с роуминг нито за телефония, нито за интернет. Пичове, будете ме вече, че не се трае! Бутам го партньора ми и му разправям, а той като започна да заеква. Освести се и както обикновено, щото е реалист, ме успокоява: "Абе ти почакай да си получиш фактурата от нашия оператор и тогава ще разбереш истината. Тия тука никога няма да те оставят да дишаш, така че сто процента има уловка".
Да де, ама интернета ми трябва, мамка му. Без него не мога. Покритието беше чудесно и скоростта светкавична. Прегледахме си програмата и решихме набързо да приключваме със сутрешния чай и закуската, понеже като си представя само в какви задръствания ще се натресем и ме свива стомахът. А и излизането от квартала винаги е било съпроводено с много нерви, време и разправии, защото я някой ще е запушил някого, я ще е спрял на аварийки на средата на улицата "само, за да си купи цигарки" или пък някъде ще копаят, щото се е спукала поредната тръба, обаче ще турат табелата точно преди дупката, че да се налага да правиш забранени маневри за излизане от тупика.
За копаенето познахме. Като слезнахме при паркомата, за да платим за през нощта, той ни предложи информация за най-бързо излизане от квартала с карта на всички улици, които са затворени за копаене. От краткия осведомителен паркобюлетин разбрах, че в момента в цяла София тече мащабна операция за подмяна на водопроводите и канализацията по последен писък на технологиите. Не само че ще бъдат хипер изолирани, но и ще са снабдени с датчици, за да следят за загуби, течове, промяна в налягането, качеството на водата, температурата и всякакви други извънземни неща. Смяната се финансирала била с пари от еврофондовете, а също и с платените глоби от осъдените досега корумпирани служители на ВиК-дружествата, на общината, а също и на потребители, които години наред са източвали вода или са я разсипвали. По-късно разбрах, че са сложени нови водомери и горе-долу се знае средното потребление на едно домакинство. Ако то се повиши прекомерно и неаргументирано, тогава общината праща писмо и те уведомява, че ако харчиш неблагоразумно с оглед опазване на околната среда, пестене и т.н., тогава цената ти се повишава. Един вид, ако ползваш водата като луксозна стока, ще я плащаш като луксозна сткока. Гениално! Ебаси яките пичове! Който го е измислил, евала му и ще гласувам за него!
По същия начин стои и въпросът с електричеството, където отделно върви план за оборудване на домакинствата с възобновяеми енергийни източници. Хем ще произвеждат за себе си, хем излишъкът ще го внасят в системата. Така хората се договорили да вървят към енергийна независимост и ниски разходи. Малей, на руснаците сигурно им е призляло и им е поскъпнала водката. България, както я помня аз преди тотално да спра да се интересувам от нея, беше страната с най-висок дял на сметките за енергия в приходите. Някъде около 70% от доходите на българите (повечето) отиваха за плащане на сметки. Какви са тия работи сега, нямам идея.
Паркоматът ми предложи през bluetooth да си кача на телефона карта със затворените за ремонт улици, за да не губя време да се лутам из квартала. И тук, както и по основните булеварди, знаците бяха "умни". Можеше в един момент улицата да стане двупосочна, да се забрани паркирането или пък да се обърне посоката й, ако от някакъв наблюдателен център получеха данни, че това трябва да се направи. Усетих се, че се замислям или да си остана да си спя, ако това е сън, или да стягаме куфарите с фамилията и да се връщаме в България. И без друго много си обичах апартамента, който плащахме маса години. Бяхме си го направили точно, както си го искахме, когато се наложи да си спасяваме мозъците от лудницата в страната.
Свалих си през блутута картата от паркомата, платих и тръгнахме към офиса, който бяхме взели под наем за трите дена работа. По целия път, а той не беше много, трафикът се движеше равномерно и нямаше никакви простотии. Моята приятелка, чийто офис наемаме, ми обясни после, че са въвели страхотна система, за да финансират всички тези скъпоструващи неща. Първо, като са премахнали повечето катаджии и изобщо фуражките, са се спестили огромни средства за заплати и издръжка на коли, екипировка и всякакви такива неща. Спестените пари правителството и общината решили да вложат в създаването на сигурност и ред в трафика. Знаците из целия град са "умни", а санкциите са неизбежни. Рядко се стигало и до съд, защото всичко е по електронен път. Няма "ама аз не бях в колата, друг ми я караше". Бецален и т'ва е. Да не си си давал колата на идиоти, които не могат да карат. Айде сега кажи "гудбай" на едни пари от сметката ти, а ако нямаш, полагаш обществено-полезен труд. Той се състои в чистене на пътя, поддръжка на растителността, на знаците, маркировката и всичко.
На Цариградско са оградили със специални електронни мантинели лентите за градския транспорт, където се движат освен автобусите, но вече и такситата. Крайно време беше! По цяла Европа такситата са част от обществения транспорт. Електронните мантинели са снабдени със сензори и ако се набуташ в лентата на автобусите, по електронен път номера на колата ти отива в КАТ, откъдето си получаваш честитката. За нея може да научиш по мейл, на бензиностанция като зареждаш или от дроновете. Зависи как са натоварени всички тези неща. Дроновете са най-ефективни, но все още не са толкова масово въведени, че са скъпи и работят само в определени райони, където стават най-много нарушения. Това, разбира се, също се следи по електронен път.
Не можех да слушам повече. Трябваше да се обадя на колеги, за да ми разкажат най-подробно какво точно е станало. Това е направо невероятно!
Как промениха България за половин мандат
Появили се в един момент едни реформатори. Не, не тия, за които си мислите, дето решили да се прегърнат с ГЕРБ в името на голямата цел. Истински реформатори, на които им писнало от ситуацията в България и които осъзнали, че помощ отвън няма да дойде, нито месия, нито пък пари. Затова решили да създадат партизански отряди, които да обикалят страната и да просвещават населението за това, че има и по-добро бъдеще. Чертаели им планове, проекти, канили ги да се присъединят. Изненадващо, много хора подкрепили идеите. А те били прости.
Най-напред създали изборна харта. Най-важната част от нея било кандидатите за изборни длъжности да отговарят на определени критерии, които се проверяват. Те не трябва да имат история на злоупотреби с публични пари. Например не трябва да са крали от бензина в компанията, която са работили или да са разхищавали чужда собственост, като например да говорят с роднините си в чужбина по служебните телефони. Трябва да имат задължително поне една своя реализирана идея или в работата, или в обществото. Например да са инициирали почистване на градинката пред блока или пребоядисване на пейките в кварталния парк, засаждане на дървета, организиране на групи за лов на крадци и други подобни неща. Не се допускат до кандидатските листи хора със съмнително образование, хора, които злоупотребяват с алкохол, цигари или други субстанции, които имат история на насилие над жени, деца, роднини. Нито пък хора, които са склонни да лъжат.
Партизанските отряди убедили хората да искат всички предложени им от партиите кандидати да минават на полиграф, за да се провери дали лъжат и събирали помежду си пари, за да проверяват миналото на всеки кандидат в съответния избирателен район. А за да се преборят с принудата на работното място да се гласува за определен кандидат, партизаните предложили страхотна идея. Всички заплашени, че може да загубят работното си място, ако не гласуват за "правилния" кандидат, да напускат доброволно, а за прехраната им през следващите месеци и години, докато трае радикалната реформа, решили да поискат подкрепа през еврофондовете. Партизаните организирали делегации до Брюксел, където след срещи в Европейската комисия, с шефа на Европейския съвет и на Европарламента, които и без друго се видели в чудо какво да правят Механизма за сътрудничество и проверка, прегърнали идеята и пренасочили по-голямата част от парите по оперативните програми за финансиране именно на такива дейности, които да доведат до истински преход към демокрация, пазарна икономика и свободна от политически натиск съдебна система и медии.
От еврофондовете се финансирали и обиколките на партизанските отряди из цялата страна за ограмотяване на избирателите. Това отнело две години. Така корумпираната политическа класа и олигархията останали напълно обезкървени. В изборната харта имало санкции и за подкупни избиратели. Онези, за които се разбере, че са получавали пари, храна или други облаги, за да подкрепят определен кандидат, бивали лишавани от право на гласуване за определен брой избори, в зависимост от мащаба на прегрешението. Имало опция и за лишаване от право на гласуване до живот. Изключение се предвиждало само за национални референдуми.
Освен това в хартата било разписано много подробно какво се очаква от избраниците да правят - пълна реформа на законодателството, така че да се осигури независимостта на съдебната система, медиите, държавните институции и надзорни органи от политическо и икономическо влияние. Всичко било разписано много подробно. С глобите му, изобщо с всичките му там салтанати. Всеки, хванат в нарушение, му били конфискувани имотите и с парите се финансирали всички тези чудесии на техниката. Гласуването станало електронно и така много хора можели да гласуват без да излизат от къщи, след като разгледат досиетата на всеки кандидат поотделно.
Тъй като било много трудно в България да се намерят кандидати за всички важни изборни длъжности, затова в изборната харта било допуснато да се "внасят" кандидати отвън. Това тотално обезсмислило старите партии, които се разпаднали. Появили се нови партии на реформаторите, които постоянно генерирали идеи чрез организирането на международни форуми, на които събирали целия глобален мозъчен елит. Решили, че няма смисъл да се внасят и копират чужди модели. Най-добре било да се измисли нещо съвсем ново и изцяло съобразено с българските специфики. Практиката с внасяне на чужденци на изборни длъжности преляла и към неизборните. Най-много чужденци, оказа се, работят в образователната система като преподаватели в средните училища и университетите, а даже вече имало сериозен наплив и към детските градини.
За там подборът бил също толкова строг, като се изисквали и специални идеи от кандидатите за учителски места как да възпитават у децата ценностите, които фигурират в основополагащите договори на ЕС, но също и в хартата на правата на човека. Идеята била още от най-ранна възраст, понеже родителите се провалят масово в това, у децата да бъдат посяти семената на толерантността, демокрацията, новаторството и креативността. Смайващи резултати! Наистина! За тези три дни не успях да разбера всичко, защото през повечето време бях в захлас и не можех да асимилирам мащаба на промяната. Почувствах се изведнъж горда, че съм българка, но ме хвана и срам, че съм изоставила страната в такъв преломен момент. Почувствах се предател. Не знаех какво да правя. Обикновено крайно скептичният ми партньор, също беше безсловесен. Тръгнахме си в шок и през целия път до Загреб не си проговорихме. Чувствахме се виновни, че толкова години сме смятали, че българите са напълно неспособни да родят нещо различно от говна, агресия, предателство, обида, завист, изобщо прееби-другарче-ситуация, а се оказа, че просто е трябвало да дойде подходящият импулс. И той е дошъл.
Прибрахме се в Хърватия. Скъпите хърватски магистрали ми изглеждаха стари, износени и грозни. Всичко, което някога ми изглеждаше абсолютна Западна Европа, в смисъл на направено качествено и хубаво, сега ми се струваше първобитно.
Събудих се, беше сряда сутринта. Зверски ме цепеше главата. Забелязала съм, че по-силно балканските държави произвеждат вина, които може да са много вкусни, обаче след това тежи главата. Така веднъж изпихме с приятели една бутилка македонско червено вино. Беше страхотно плътно, тъмночервено и с чудесен вкус, но на сутринта главата така ми тежеше. А снощи реших да пробвам едно херцеговско (Босна). Също мега вкусно, но явно от него ме наболява главата. А вероятно и от този странен и тежък сън. Ще спирам вече фантастичните филми. Сигурно е от Ender's Game. Или пък ще ги продължа.
Отварям Фейсбука и какво да видя - Бареков, втора окупация, снимка на прелетял през Цариградско хасковски микробус. Вероятно няма гражданска, а ако има, едва ли някой ще плати щетите. Нито пък тя ще му поскъпне, защото е безотговорен шофьор. Мдааа, какъв хубав сън беше това. Само дето се събудих не горда българка, а емигрант с главоболие. Обаче, знаете ли какво, това е политическа фантастика, но тя не е невъзможна. Възможна е. Въпросът е дали е желана.
(Този текст може да има продължение)