euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Съюз в съюза

Adelina Marini, April 10, 2007

Въпреки разширяването, най-големите страни-членки на Европейския съюз – Франция, Великобритания и Германия – засилват влиянието си върху процеса на взимане на решения в съюза. До този извод стига шведско проучване. Италия обаче изпада от групата на големите, докато пък силната харизма помага на някои малки държави да засилват влиянието си.

Препълнената маса за преговори в Европейския съвет принуждава големите играчи в съюза да се съюзяват в коалиции и да сключват двустранни споразумения, при които размерът има значение, се казва в проучването, озаглавено „Спазаряване на властта в Европейския съвет”. Проучването, изготвено от професора по политически науки в университета в Стокхолм, Йонас Талберг, бе представено в Брюксел в началото на април и в него има интервюта с бивши и настоящи участници в Европейския съвет – премиери и президенти, както и еврокомисари, външни министри и национални посланици в Европейския съюз. В доклада интервюираните споделят опита си от срещите на високо равнище и се опитват да отговорят на въпроса кои страни имат повече власт в Съвета и защо. Въпреки двата последни кръга на разширяване, Франция, Великобритания и Германия придобиват все по-голямо влияние върху процеса на взимане на решения, независимо че официално всички страни-членки са равнопоставени, заключава още проучването. „Европейският съвет е по-скоро неприветливо място за малките страни и тези със средни размери (каквато е България)”, казва авторът при представянето на доклада си в Брюксел. Той обяснява, че естеството на Европейския съвет, където преговорите се провеждат при затворени врати, го прави терен за силова политика за разлика от която и да е друга институция на ЕС. „Председателството се събира с по-големите страни-членки и урежда проблемите си с тях, а след това пита останалите членки дали участват или не”, обяснява още професор Талберг. Проучването цитира премиерът на Люксембург, Жан-Клод Юнкер, според когото „по-големите страни-членки имат по-тежка дума. Ние никога не си го признаваме, разбира се, но трябва да се знае, че географията и демографията играят съществена роля”. Бившият датски премиер Пол Нируп Расмусен пък описва променящата се роля на държавните ръководители на ЕС така: „Преди те просто се събираха и разговаряха за нещата. Днес, те прекарват значително време по телефона, подготвяйки колегите си … тук говорим за стратегическо създаване на мрежи (strategic networking). Представител на малка страна описва нарастващата важност на създаването на мрежи като ставащо за сметка на по-малките страни. „Очевидно е, че по-големите страни се облагодетелстват. Тяхната относителна тежест винаги е по-голяма във всяка двустранна дискусия”.

Изключения от правилото

В проучването се посочват и изключения на общото правило, като се споменава конкретно Италия – четвъртата по големина държава в ЕС. За нея се казва, че е по-слаба от себеподобните си заради нестабилната си вътрешна политика и, доскоро, заради „непредвидимостта на Силвио Берлускони като премиер”. „Италия не е една от четирите големи. Испания се опитва да я замести, но все още не особено успешно, а Полша трябва да осъзнае, че не е част от тези големи държави”, заявява друг официален представител, пожелал анонимност. По същия начин Германия има относително лека дума в сфери като отбраната, заради ограничения си военен капацитет и въпреки позицията й като най-голямата държава в ЕС. В отделни случаи малките държави могат да надскочат тежестта си като Северните държави например по отношение на политиката по заетостта и околната среда или с „особено ангажирани страни” като Кипър по отношение на Турция.

Интервюираните са изразили съгласие, че шестмесечното ротационно председателство облагодателства малките държави като им дава редкия шанс да задават дневния ред и да демонстрират дипломатически талант. „Дори председателствата на малките страни, ако са успешни и се справят добре, могат да придобият значително влияние. Председателството винаги е номер едно”, споделя финландският външен министър Ерки Туомиоя. В неприетата конституция на ЕС, един от членовете предвижда засилване на Европейския съвет като орган чрез създаването на полу-постоянен председател, мярка, от която малките държави ще загубят.

Личността има значение

Накрая, важен фактор при пазарлъка за власт в Съвета са личните качества на лидерите и тяхната способност да си създадат авторитет, уважение и доверие сред колегите им. Френският президент Жак Ширак например е описан от участниците в проучването като „умен и настоятелен”, дори като арогантно „политическо животно”, докато бившият германски канцлер Герхард Шрьодер е описан като „изненадващо тих, без интерес в политическата игра, често откъснат от дискусията”. Влиянието на британския министър-председател Тони Блеър пък е определено като „не толкова голямо, колкото неговите съветници го карат да изглежда”, докато Силвио Берлускони си е заслужил репутацията на „незачитащ правилата” лидер, а се самоопределя като комика на ЕС. Като стана дума за лидера на Люксембург, един негов колега го характеризира така: „Колко пъти трябва да умножите тежестта на Юнкер заради неговите лични и професионални качества? Юнкер вероятно тежи повече от страните с по 12-14 милиона население”.