English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Политизацията на Европейската комисия е проблем

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Често в учебници и информационни материали наричат Европейската комисия "правителството на ЕС". Това допреди кризата в еврозоната не само не беше вярно, но нямаше и шансове в скоро време да започне да се доближава до истината. Откакто започна кризата обаче, ролята на Комисията се засили значително. И точно в това е проблемът, според Чарлс Грант, директор на британския проевропейски аналитичен Център за европейска реформа. Парадоксът е заложен в нейните функции, защото тя не е популярна нито сред правителствата, нито сред гласоподавателите. Преди 20 години ЕК беше разглеждана като орган, който определя дневния ред на ЕС и води в управлението на кризи.

И именно еврокризата доведе дотам ЕК да придобие безпрецедентна власт. Тя вече наблюдава националните икономически политики, издава препоръки, предупреждения и наказания. Нещо повече, Комисията се опитва да концентрира още повече правомощия като се бори да има водещата дума и в банковия съюз, както стана ясно от предложението й за създаване на единен механизъм за преструктуриране на закъсали банки. А през последната една година Комисията, ръководена вече втори мандат от бившия португалски премиер Жозе Мануел Барозу, е хиперактивна в предлагането на още по-голямо задълбочаване на интеграцията в еврозоната.

Чарлс Грант припомня [на английски език], че националните правителства са тези, които предоставят парите за спасяване на закъсали държави и затова те определят условията в спасителните програми, а ЕК трябва да остави висшата политика на Европейския съвет, което често означава в ръцете на няколко ключови правителства. Много европейски столици обвиняват ЕК в това, че не се справя добре с приоритетите, че прилага новите инициативи твърде бавно или пък не се концентрира достатъчно върху ремонта на еврозоната. Критики, които до голяма степен са несправедливи, защото именно правителствата са тези, които не прилагат много от договорените с тяхно участие решения. Нещо повече, политиците, които критикуват ЕК за това, че не излиза със смислени решения на проблемите в еврозоната, обикновено са същите, които се дразнят, когато тя предложи голяма идея като еврооблигациите например, пише анализаторът.

Според него, ролята на Комисията е допълнително затруднена и от значително нарасналото влияние на Европейския парламент в европейската политика. Парламентът има в момента много по-голямо влияние върху сегашния състав на Комисията на Барозу, отколкото върху първия му мандат, тъй като Лисабонският договор дава на Страсбург много повече власт. Лобисти и неправителствени организации могат много по-лесно да се доберат до евродепутатите и да си осигурят подкрепата им за проекти за нови правила. В резултат парламентът упражнява натиск върху комисарите да излязат с нови директиви. Комисарите от своя страна избягват да дразнят евродепутатите, които могат да им създадат прекалено много проблеми. И това може ясно да се види във всяко едно явяване на шефа на Комисията Барозу или неговите комисари на изслушване в комисии или в пленарната зала.

Няма изказване на комисар или дори на самия Жозе Мануел Барозу, което да мине в Европарламента без да се подчертае изключителната роля на евродепутатите и без да им се обещае, че те ще имат думата. Тази роля на парламента беше извоювана тежко, а особено под ръководството на германския социалист Мартин Шулц, Европарламентът се превърна в изключително мощна институция на европейско ниво. Това особено ясно си пролича, когато парламентът разкритикува остро Барозу за това, че си позволява прекалено много инициативи, вместо да се бори за прилагането на вече договорените.

Същевременно обаче директорът на Центъра за европейска реформа е на мнение, че проблемът е не толкова в това, че Европарламентът е станал прекалено силен, а че Комисията се е приближила много повече до него, вместо до Съвета по много теми от дневния ред. ЕК трябва да се отчита и пред двете институции - и Съвета, и Парламента. Тя трябва да бъде и независима. Затова анализаторът смята, че политизацията й е проблем, тъй като има известно противоречие в ролята й. От една страна това е политически орган, който инициира законодателство и посредничи за постигането на компромиси между страните-членки. Тя е също и технически орган, който "полицайства", по думите на г-н Грант, пазарите и правилата, и преговаря от името на страните-членки.

Еврокризата обаче създаде още по-голяма противоречивост, смята анализаторът и дава пример с Франция. Когато ЕК обяви, че Франция може да получи две години отсрочка, за да свали бюджетния си дефицит до нормата от 3% от брутния вътрешен продукт, това резултат от обективен икономически анализ ли е или отразява промяната на политическия климат в националните столици, пита Чарлс Грант. Той е на мнение, че политизацията може да означава още и предпочитания към определени политически партии. Някои социалисти твърдят, по думите на Грант, че Комисията е била твърде снизходителна към унгарския премиер Виктор Орбан, обвиняван в потъпкване на политическия плурализъм в Унгария. Основание за подозренията на някои социалисти дава фактът, че партията на Орбан е от семейството на Европейската народна партия, която има водеща роля в Комисията.

Въпреки че анализаторът не споменава България, липсата на писмен доклад по Механизма за сътрудничество и проверка в началото на годината, както и доста по-меките доклади миналата и по-миналата година, също подсказват за политизацията на ЕК и фаворизирането по политически признак. Особено като се имат предвид изключителните критики, които отнесе социалистическото правителство на Виктор Понта в Румъния. Докладът за страната, публикуван в началото на годината беше унищожителен и безпрецедентно назидателен. Чарлс Грант прогнозира, че следващите избори за Европейския парламент през май догодина ще ускорят още повече политизацията. Лисабонският договор предвижда европейските политически партии да издигнат свои кандидатури за председател на Комисията. Те ще настояват след изборите Европейският съвет да предложи за председателския пост кандидата на партията с най-много евродепутати. Ако Съветът предложи друго име, евродепутатите е много вероятно да го отхвърлят.

Това би могло да засили интереса към европейските избори, но съвсем не е сигурно, че политическите партии и Европейския съвет ще се включат в тази игра, тъй като ако се позволи на парламента да назначи наследника на Барозу, тогава Комисията ще стане още по-подчинена на парламента, а това от своя страна ще направи Комисията напълно зависима от политическото мнозинство в Страсбург. Това би било доста тревожно, смята анализаторът, тъй като ЕС се нуждае от силна и независима Комисия, която да е в състояние да отчита общия европейски интерес, да привлича вниманието на правителствата върху дългосрочните тенденции, да предлага решения на належащи проблеми, да работи за задълбочаване на единния пазар и да изпълнява безпристрастно надзорната си роля над еврозоната.

С други думи, нужно е ЕК да бъде технократична и то в момент, когато все повече се разпространява идеята за технократични правителства и в страните-членки след опита с Италия и Гърция. За да стане това, г-н Чарлс Грант предлага нищо повече от обикновено споразумение между правителствените ръководители, с което те да решат да засилят независимостта на Комисията като назначат силни фигури за комисари, а също и като изберат силна политическа фигура за шеф. В момента, пише анализаторът, повечето комисари са безгласни букви в състава на Комисията, а Барозу доминира в колежа. Като се има предвид, че комисарите са 28 - по един за всяка членка - Барозу няма друг избор, освен политиката на твърдата ръка.

Страните-членки трябва също така да дадат мандат на новия председател и екипа му да отстояват независимостта си от Европейския парламент и да ги подкрепят в тези им усилия. След изборите догодина Парламентът, Комисията и Съветът трябва да постигнат тристранно споразумение за работата на ЕС, препоръчва анализаторът. Проблемът с бройката на комисарите също трябва да бъде решен, тъй като са прекалено много, а няма достатъчно работа за всички тях. Освен това, наличието на комисар от всяка членка стимулира и правителствата, и самите комисари да нарушават основното правило в договорите - да не представляват страните си, а европейските интереси. Чарлс Грант предлага комисарите да бъдат разделени на старши и младши. Старшите да станат заместник-председатели, а останалите да са младши комисари. На практика ситуацията и в момента е сходна и най-ясно се вижда по подсилването на позицията на Оли Рен, който от обикновен заместник-председател се превърна в доста силна фигура в Комисията, която вече отговаря специално и за еврозоната. Това беше предпазен ход на Барозу, когато се заговори за създаването на поста "министър на финансите на еврозоната".

Чарлс Грант настъпва и сериозна мина като посочва, че когато дойде време за промени в договорите, трябва да се запише, че големите страни-членки винаги ще имат комисар, макар и не непременно от старшите, а по-малките държави ще се редуват. Това е идея, която едва ли ще бъде приета радушно от по-малките страни, но пък те биха могли да се договарят за общи кандидатури. Друга промяна в договорите, която предлага анализаторът, е да се даде на Европейския съвет правото да уволнява Комисията. В момента Парламентът има това право и само със заплахи, че ще го употреби, принуди Комисията на Жак Сантер да подаде оставка през 1999-а година. Ако в договорите се запише изрично, че и двете институции ще може да я уволняват, това ще равноотдалечи Комисията от евродепутатите и правителствата.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required