English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Еврозоната може би е спасение

публикувано на , , София

Тази седмица в Брюксел се състоя Европейски съвет - това е една от най-важните форми за взимане на решения в Европейския съюз, тъй като на нея се събират държавните и правителствени ръководители на страните-членки на Европейския съюз. Както се и очакваше финансовата криза беше основната тема, изместила дори разговорите за Лисабонския договор, който в дългосрочен план би трябвало да е по-важен въпрос.

Аз обаче съм решила тази седмица да спра вашето внимание именно на Лисабонския договор, тъй като смятам, че това е документът, който би дал на Европейския съюз много по-адекватен отговор на, да използвам популярния напоследък шаблон, глобалните предизвикателства. Това клише включва и финансовата криза. Ще започна с онази част на Лисабонския договор, която се отнася до единната монетарна политика и изобщо до инструментариума, който можеше да бъде приложен предвид глобалната криза, ако договорът беше ратифициран и в сила. Така например член 115 А от Лисабонския договор се отнася предимно до страните-членки на Еврозоната. В този член пише следното:

"За да гарантира правилното функциониране на икономическия и валутен съюз, Съветът ще приема мерки, като засилване на координацията и наблюдението върху бюджетната дисциплина; определяне на насоки на икономическите политики, като се гарантира, че те са съобразени с политиките на останалите, нечленуващи в Еврозоната". Всичко това ще става след гласуване с квалифицирано мнозинство. В член 115 С пък пише, че, "за да гарантира мястото на еврото в международната валутна система, Съветът, след предложение на Комисията, ще вземе решение за създаване на общи позиции по въпроси от особен интерес за икономическия и валутен съюз в рамките на компетентните международни финансови институции и конференции".

Европейският съвет обаче, ще предприема такива действия след консултации с Европейската централна банка. Тя, от своя страна, заедно с централните банки на страните-членки на Еврогрупата, съставят Европейската система на централните банки. Тя ще провежда монетарната политика на съюза. И още нещо много важно, Европейската централна банка ще има юридическа персоналност, което означава, че това ще бъде независим орган, който ще отговаря и за печатането на пари. Основната задача на банката ще бъде да поддържа ценовата стабилност в Еврозоната. Това, впрочем е нов текст, който е сложен при договарянето на Лисабонския договор. С други думи не е присъствал в досегашните основополагащи документи на съюза.

Въпросът обаче е дали наистина финансова криза с такъв мащаб (някои анализатори смятат тя дори вече не може да се сравнява с Голямата депресия в Америка в началото на миналия век) може да бъде овладяна от един икономически и валутен съюз, какъвто на този етап е Еврозоната. Тази седмица в британския вестник “Гардиън”, Саймън Тилфорд пише, че евроскептиците винаги са поддържали тезата, че именно такава криза ще докаже смисъла от такъв съюз. Според него обаче, по-скоро такава криза ще докаже, че само валутен и икономически съюз, без политическа обвързаност, би било провал.

Неговите аргументи са, че в еврозоната са се появили дълбоки макроикономически дисбаланси. С въвеждането на еврото, търговската конкурентоспособност у страните-участнички започва да се различава забележително, предимно заради строгото сдържане на заплатите в Германия и Холандия и изключително слабата производителност в страни като Италия и Испания. В резултат на това, пише още Саймън Тилфорд, се появиха огромни дефицити по текушата сметка в Испания, Гърция и Ирландия и в по-малка степен във Франция и Италия. Това обаче става на фона на огромните излишъци в Германия, Холандия и Австрия. В много от държавите има дори депресиращ икономически растеж, попадащ често в статистическата грешка. Тилфорд дава за пример Италия, Португалия и донякъде Испания.

Нека видим сега какво се договориха лидерите на страните-членки по време на Европейския съвет в Брюксел. За да се даде възможност за бързи и ефективни действия в случай на криза, ще бъде създаден механизъм за ранно неофициално предупреждение, за размяна на информация и за оценка. Този механизъм ще събира заедно представители на страната-председател на съюза, председателят на Еврокомисията, на Централната банка, която пък ще работи заедно с гуверньорите на националните банки, председателя на Еврогрупата и правителствата на страните-членки.

Този механизъм ще работи върху съществуващите административни сткруктури и ще се активира в случай, когато някоя страна-членка е изправена пред криза. Освен това, Съветът поиска ускоряване на процедурите по предстоящото законодателно предложение на Европейската комисия за засилване на правилата, по които ще работят рейтинговите агенции и контролът върху тях на европейско ниво.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.