Стратегията на ДПС за националната сигурност е опасна, смятат експерти
Аделина Марини, June 26, 2009
Това, че големите партии не обръщат достатъчно внимание на външната политика, отбраната и националната сигурност, дори и в предизборните си платформи, както и липсата на смислена външна политика през годините, доведе до това, една малка партия като ДПС да си мисли, че тя е най-стабилната и сериозно ангажирана с управлението на страната партия. Това казаха експерти по национална сигурност и отбрана, помолени от euinside да коментират Стратегията за развитие на националната сигурност и отбрана за периода 2009-2013, която ДПС са поместили тихомълком на сайта си в петък.
Експертите, пожелали анонимност поради спецификата на ситуацията, уточниха още, че "на теория такъв тип малки партии са фрагментарни, обикновено се фокусират върху няколко области от техен непосредствен интерес и почти никога не се ангажират с външна политика и сигурност, тъй като това е, общо взето, бизнес за големите партии, които са в основата на съставяне на правителство и които дългосрочно са се нагърбили да носят цялостна отговорност за управлението на страната. Самият факт, че ДПС слага това на сайта си действително е израз, дори подсъзнателно, на едно самочувствие, че те са най-стабилната и сериозно ангажирана с управлението на страната партия. Всички други, дори и БСП, някак си на външната политика и сигурността не обръщат достатъчно внимание или опират до клишета и системно избягват този дебат или го заменят с това, че сме членове на НАТО и ЕС и всичко е ясно".
Никой не си е направил труда толкова фокусирано да изведе като приоритет ролята на разузнаването. "ГЕРБ и БСП, да не говорим за Синята коалиция, която претендира да е най-силно ангажирана с външната политика и с този геостратегически преход и 
цивилизационен избор, въобще не говорят по този въпрос и дори не са забелязали, че има една, по принцип етническа партия, която си поставя за цел реформа на политическото и военно разузнаване така, както те са го нарекли", смятат още експертите. Другото много тревожно нещо във въпросния документ е, че се правят опити да ограничат СВИ (служба "Военна информация" вътре в МО под много строг контрол на министъра и негова преценка за използване на информацията. И ако е възможно, казват още анализаторите, дотолкова да е прогнило обществото и държавата, че да могат да си купят министър на отбраната с българско име и да установят пълен контрол върху най-ефективното разузнаване, това би било страшно. И факт е, че никой не реагира.
Има и друг важен момент и той е, че обикновено стратегия за определен период, какъвто е случаят, си поставя конкректни външнополитически цели и резултати, свързани с други страни и позициониране на нашата страна, докато тук е заложен много инструментален подход, т.е. фокусът е върху овладяване и развитие на 1 инструмент, който не е много ясно точно за какво ще се ползва. В стратегията не се казва за какво ще се ползва това политическо и военно разузнаване - срещу кого и за кого. В този смисъл е интересно как биха реагирали нашите партньори от ЕС и НАТО. Отговорът на анализаторите беше не по-малко стряскащ.
И в момента контактите ни са на точката на замръзване, просто биха замръзнали съвсем. "Ние понеже така или иначе сме на границата и сме под постоянното влияние и на изтока, и на запада, ако замръзне западното влияние, това означава развихряне на източното влияние. А то, от своя страна означава спиране на инвестициите от запада и заминаване на още 1 голяма група българи на Запад и увеличаване на инвестициите от Изтока и пристигане на още 1 голяма група от Изток, които ще се занимават с бизнес за инфилтриране в ЕС, ползвайки територията на нашата родина за плацдарм". Това е резултат от пълната липса на визия в сферата на външната политика и сигурността на ключовите партии. Случаят с Агим Чеку е показателен, смятат още експертите. Той показва, че реално службите за сигурност работят без легитимен политически контрол. Самият факт, че вече е освободен означава, че е имало основания да не бъде задържан и би трябвало хората, които са го задържали да знаят, че не е необходимо да го арестуват, след като идва на официална мисия по покана. А тези, които са го поканили, също е трябвало да уведомят за това.
Но това не е тревожното. Много по-притеснителното е, че историческите претенденти БСП и СДС, както и ГЕРБ, нямат ясна стратегия. А това, че тези хора имат такава стратегия означава, че те вече действително се чувстват достатъчно сериозен фактор и разбират, че без да се намесят във външната политика и сигурността, не могат да продължат да експлоатират своите икономически и корпоративни инструменти. Те са го осъзнали по пътя на логиката и на опита, което означава, че те разбират, че за да могат да продължат да работят така, както досега са работили, трябва да установят контрол върху МВнР и МО. Това са двете министерства, чрез които България работи със западните съюзници и би придобила капацитет да се справи с негативните влияния. В мига, в който се блокира МВнР и МО, ние практически преставаме да бъдем член на НАТО и ЕС, предупреждават анонимните експерти.
Според тях Турция няма нищо общо със ставащото у нас, тъй като тя си е една нормална държава, която е във възход и ще бъде във възход още доста време. Тя провежда доста активна външна политика, защото чисто икономически трябва да упражнява влияние върху регионите около себе си. Тя е в конкуренция с Русия към кавказ и Средна азия, иска да бъде някаква част от ЕС, чисто по икономически причини, така че тук това няма никаква връзка. "Това си е просто еволюционно развитие на ДПС, в една среда, в която отсъства ясна външна политика и политика за сигурност.
| © Consilium