euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В изключително напрежение започна последният ден от двудневната заключителна среща на върха на лидерите на страните-участнички в Процеса за сътрудничество в югоизточна Европа. Повод за напрежението беше текстът на съвместната декларация от Поморие и по-точно как да бъде формулирано участието на Косово в документа. Косово беше представено на срещата освен от администрацията на ООН, ЮНМИК, и от бъдещия си външен министър Скендер Хисени, което беше допълнителен повод за раздразнението на сръбската делегация.

По думите на участник в преговорите, пожелал анонимност, срещата е протекла инфарктно и е била с участието на премиера Сергей Станишев, което е изключение от досегашната практика. В крайна сметка се стигна до споразумение, при това почти в обявения срок и декларацията беше одобрена. Тя се състои от общо шест страници, но само в едно изречение се споменава името Косово в следния контекст: “Делегациите отбелязват разнообразието от позиции сред страните-участнички по темата “Косово”, край на цитата.

За България щеше да бъде изключително неприятно, ако преговорите по документа се бяха провалили, тъй като това щеше да сложи край на едно наистина успешно българско председателство, по време на което се водиха най-тежките преговори за статута на Косово, след които областта обяви независимост. Освен това, е имало опасност при провал с приемането на документа, да бъде сложен край и на самия Процес за сътрудничество в югоизточна Европа, който тъкмо по времето на българското председателство завоюва ролята си на силен регионален играч и фактор в решаването на проблемите на Балканите. Не случайно премиерът Сергей Станишев заяви на заключителната прес-конференция, че независимо от историческите наслоения в региона и клишето “барутен погреб на Европа”, на Балканите има изцяло нов дух на регионално сътрудничество и диалог.

Междудругото, на днешната среща изказване е имал и бъдещият външен министър на Косово Скендер Хисени, в което той заявява, че по-голямата част от законодателството, предвидено в плана Ахтисаари е одобрено от косовския парламент, а то включва едни от важните за стабилността в региона въпроси като децентрализацията, защита на културното и религиозно наследство. Хисени заявява още, че Косово вече е започнало прилагането на принципите, залегнали в плана Ахтисаари за изграждането на защитени зони около сръбските православни места и за създаването на нови общини с предимно сръбски представители. Освен това, той призова всички страни, които желаят Косово да се развива занапред и да бъде стабилно, да инвестират в страната. Косово ще разчита много и на Донорската конференция, която ще се проведе през юни.

Естествено, това е в противовес на непреклонната позиция на Сърбия, заявена днес още веднъж от сръбския президент Борис Тадич. В почивката на преговорите по текста на заключителната декларация от Поморие, Тадич се срещна с журналисти и заяви, че Сърбия ще продължи да се бори за нови преговори за статута на Косово под егидата на ООН и че няма да допусне мисията на Европейския съюз в Косово да заработи, тъй като това е в противоречие с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Ако обаче, Съветът приеме нова резолюция, в която дава мандат на Еулекс, европейската гражданска мисия, тогава Сърбия ще я приеме.

Домакинът на срещата, премиерът Сергей Станишев отхвърли тази възможност като заяви, че преговорният процес за Косово отдавна е изчерпан и трябва да бъдем реалисти – в момента е важно да продължим съвместните усилия на целия регион за постигане на неговата трайна стабилност. Що се отнася до Еулекс, Станишев заяви, че напротив, тя е изцяло съобразена с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Според специалисти по международно право обаче, текстовете в тази резолюция не допускат изрично участие на граждански мисии на формация от държави, каквато е Европейският съюз. За работа там мандат има гражданската администрация на Обединените нации ЮНМИК.

Разбира се, независимо от постигнатите успехи на българското председателство и напрежението около съвместната декларация, трудно можем да кажем, че опасността от разпадане на Процеса за сътрудничество в югоизточна Европа, е отминала, защото председателството му днес пое Молдова, а тя самата има един сериозен вътрешнополитически проблем с отцепилата се автономна област Приднестровие. Именно по тази причина, Молдова едва ли ще покани около една маса представители на Сърбия и Косово и то в момент, когато косовското правителство на практика ще бъде легитимно с приемането на конституцията на 15-ти юни.

И още нещо, което научих от добре осведомен източник, снощи по време на приема за държавните и правителствени ръководители на Процеса за сътрудничество, е имало двустранна среща между представители на Гърция и Македония. За съжаление обаче не се знае дали тази среща е била между гръцкия премиер Костас Караманлис и македонския президент Бранко Цървенковски, нито пък можем да кажем за какво са си говорили двамата. Във всички случаи, ако имаше споразумение по името на Македония, щяхме да разберем. Пред гръцките ни колеги тук в Поморие Караманлис е заявил, че Гърция се стреми към взаимноприемливо и трайно решение на конфликта за името на Македония, което да бъде одобрено и от Съвета за сигурност на ООН.