English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Терористичната атака в Стокхолм и последиците за политиката

Published on , , Стокхолм

Тъга и сила обзеха Стокхолм след терористичната атака в града на 7 април 2017. Нападението стана само няколко дена след терористичните атаки в Лондон и Санкт-Петербург. Равносметката е четирима убити на Дроттнингсгатан (улицата на кралицата), от които шведски граждани, един британски и един белгийски граждан, както и десет тежко ранени приети в болница. Шведският отговор един ден след нападението беше огромно шествие на любовта, което събра хиляди в близост до площада на Сергел (Sergels torg). Докато емоциите все още са силни и кадрите ярки, няколко прагматични въпроса очакват отговор: дали Швеция ще остане обединена в разнообразието си и как националната политика ще се справи с разпространението на омраза в шведското общество? Някои числа очертават основните тенденции.

Какво се случи на 7 април 2017?

Полицията поучи SOS сигнал в 14:53. Според шведската национална телевизия, 15 души са били ранени, от които 9 тежко. Полицията съобщи пред шведското радио и телевизия, че работи по съмнения за терористичен атентат. По-късно вечерта полицията потвърди, че при трагичния инцидент са загинали 4 души. Целият обществен транспорт беше спрян и по-късно през нощта в северната част на Стокхолм беше задържан мъж. SÄPO (шведската специализирана полиция) въведе проверки за сигурност на всички места за напускане на Швеция; Полицията в град Гьотеборг получи разпореждане за задействане на специален режим за сигурност; нивото на национална сигурност обаче не бе повишено и остана на ниво3 (от 5). Бързото и ефективно сътрудничество между различните шведски власти при провеждането на операцията след терористичната атака беше добре отразено в шведските медии с цялостно положителен отзвук в обществото.

Първи политически реакции

 “Швеция е атакувана. Всичко говори за терористичен акт. Мислите ни са със жертвите, семействата им и ранените”, каза министър-председателят Щефан Льовен в изявление. Лидерът на опозицията и на Умерената партия Анна Кинберг Батра заяви за програма „Ехото” на шведското радио, че Швеция има нужда да покаже, че страната е единна и няма да дели политици и политики. По-късно, лидерът на Партия Център Ани Льоф заяви пред шведското радио, че властите трябва да работят за предотвратяването на такива събития с допълнителната информираност, че това не винаги е възможно. Тя говори още за възможни промени в сегашното законодателство, занимаващо се с членството в различни организации и общности. Изненадващо лидерът на крайнодясната партия Шведски демократи Джими Акесон не беше цитиран в медиите.

В допълнение, крал Карл XVI Густаф Шведски, изпълняващ длъжността държавен глава, даде пресконференция на следващият ден: „Аз и цялото кралско семейство получихме със скръб част от информацията за следобедната атака в Стокхолм. Предисторията и степента на инцидента все още не са известни. Следим развитието на събитията и мислите ни са с жертвите и техните семейства.”  

Тежки времена за националната политика

Нападението беше извършено в много трудни времена за Социалдемократическата партия, тъй като съвпадна с конгреса й, който се проведе на 7-12 април. Въпреки че конгресът засегна и обсъди важни вътрешнополитически теми, Льовен повдига въпроса и за евентуално повторно въвеждане на задължителната военна служба и разшири фокуса по време на последното си политическо изказване, величаейки демокрацията като единствения възможен инструмент за борба срещу тероризма. Премиерът обаче има изключително тежката задача да изведе Швеция от дребнавата и хлъзгава политическа игра. Социалдемократите са на власт от три години, след като се измъкнаха от политическа безизходица и дойдоха опасно близо до загуба. Според последните проучвания на общественото мнение [на шведски език], блокът "Ляво-зелено-социалдемократическа партия" получава комбинирано 40% от гласовете, докато обединената дясноцентристка група води с 41%. Има два основни въпроса преди предстоящите избори: дали Швеция ще има правителство на малцинството и дали някои от политическите блокове ще си сътрудничат с крайнодясната партия Шведски демократи. Последната интензивно печели проценти, тъй като националистическата политическа реторика се разпространява масово в цяла Европа.  

Какво сочат числата?

Последните събития в Стокхолм повдигат въпроси, които не са напълно нови за водещи страни от ЕС, които се опитват да се справят и да интегрират огромни потоци мигранти. Според ООН [на английски език], броят на международните мигранти (живеещи в държава, различна от родната им) е достигнал 244 милиона през 2015 г., което е с 41% повече в сравнение с 2000 г.

Шведският Съвет по въпросите на миграцията разкрива, че 163 000 души са подали молба за убежище в Швеция през 2015 г., което е най-големият брой регистрирани досега молби. Броят на заявките е намалял през 2016 г., когато достигна 28 939. Досега шведският Миграционен съвет е предоставил убежище на 111 979 души. Все пак, повече от 70 000 души все още не са получили решението си. "Целта е да продължим с решенията за онези, които чакат твърде дълго. Нашата предварителна цел е това да стане през лятото на 2017г.", казва действащият генерален директор Микаел Рибенвик.

Сред тези числа може да се намери и случаят с узбекистанския гражданин Ракмат Акилов, който пое отговорност за терористичната атака в Стокхолм. Според шведската полиция, той е бил известен на властите преди и е подал молба за убежище през 2014 г.; Миграционният съвет отхвърлил молбата му в края на 2016 г., като му дал 4 седмици да напусне страната. След това решението било оставено на полицията и от 24 февруари Акилов е бил издирван от полицията. 

Швеция – какво следва?

Терористичната атака в Стокхолм следва поредица от взривове през последните няколко години в големи европейски градове, които отнеха живота на десетки души. Атаката е втората по големина в Скандинавия след Норвежките атаки от 2011 г. на остров Утоя, когато около 70 души бяха застреляни. Големият въпрос е как Швеция и другите страни от ЕС ще намерят баланс в общата си борба с тероризма с общи контрамерки, подпомагайки хуманитарната помощ и реагирайки адекватно на нарастващия брой молби за убежище.

Що се отнася до вътрешната политика, Швеция е изправена пред предизвикателна задача да се справи с тези молби и да осигури социална интеграция на новодошлите, като последните са сред най-големите предизвикателства пред шведската политика от началото на 70-те години на миналия век. Според доклад на ОИСР от 2012 г., Швеция се нарежда на десето място като съотношение на мигрантите спрямо населението. Този дял е постоянно и вече е 14% родени в чужбина от цялото население. Най-голям брой имигранти в Швеция има от страни като Финландия, Полша и Ирак, разкрива доклад на Шведската статистика. Освен това през изминалата година процентът на британските граждани, получили шведско гражданство, се увеличи значително, което е възможна реакция на Бризхода.

Увеличаващото се разнообразие в Швеция може да се тълкува като логична и естествена реакция на глобалните промени през последните 50 години: с постоянната миграция на работната сила в ЕС, социалната несигурност, войните и конфликтните зони. Адекватна реакция и открита обществена дискусия ще улесни интеграцията и ще сведе до минимум социалните странични ефекти от нарастващата сегрегация в някои предградия в големите градове като Стокхолм и Малмьо. Постоянното медийно отразяване на престъпността, извършено в опасни сегрегирани райони като Хусби, Ринкиби, Розенгор и липсата на адекватна политическа програма, създават имиджа на модерна Швеция, с която никой от шведите не би искал да се идентифицира. Разграничаването "нас-тях" може само да задълбочи вече съществуващите проблеми и да повиши популярността на дясната партия Шведски демократи на следващите национални избори.

Евентуален неуспех в справянето с критичните въпроси на имиграцията и интеграцията в Швеция ще има "повратен" ефект върху бъдещите политики на ЕС в областта на миграцията и убежището. От гледна точка на "правата на човека" шведските политици трябва да изоставят типично шведския начин на мислене, базиран на "страх от конфликти" и да направят ясно разграничение между националността на дадено лице и вероятността то да извърши престъпление в Швеция.

Превод Станимир Стоев

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required