euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Прилики и разлики между Иран и България

Аделина Марини, June 22, 2009

Странно заглавие нали? Никак не е странно обаче, ако се замислим защо протестират привържениците на опозицията в Иран. Всичко тръгна от президентските избори на 12 юни, когато настоящият президент Махмуд Ахмадинеджад беше преизбран, въпреки не особено големите му шансове. Той щеше да бъде първият от десетилетия насам, който няма да бъде преизбран, но това стана и доведе до масови протести, от които до момента са загинали над 100 души. Само в събота, по данни на ББС, са били убити 10 души по време на протестите. Тогава са били задържани и 457 души. Въпреки това обаче протестите продължават. А днес, Иранският съвет на пазителите призна, че е имало известни нередности в деня на изборите. Става дума за подадени повече гласове в 50 града, отколкото има жители там. Звучи ли ви познато?

Това е първата прилика. Ако някога сте смятали Иран за тираничен, автократичен, теократичен и каквото още се сетите, то тогава си помислете за България, където не само в 50 града ще има повече избиратели, отколкото жители. Очакванията за покупка на гласове породиха и новия феномен - корпоративният вот, изразен в лицето на ЛИДЕР, подкрепена съвсем официално от ДПС. Вече съвсем без притеснения и, което е по-страшното, никаква ответна реакция, се говори за дублиране на ЕГН-та, за направо сгрешени ЕГН-та, чиято проверка ще приключи минимум месец след края на гласуването, а и да беше по-рано, нямаше да доведе до анулиране на резултатите, защото се оказало невъзможно да се разбере сбърканото ЕГН за кого е гласувало. Да си припомним още скъпите предизборни кампании, липсата на какъвто и да било политически дебат по важни за обществото ни теми. Къде е разликата? Всичкото това се случва без никакви, ама съвсем никакви протести от страна на привърженици на опозицията или нормални граждани. Това е разликата.

ЕС вече изказа позиция срещу потъпкването на протестите от страна на властите, но вероятно не сте и забелязали, че ЕС е имал позиция? А, предполагам, сте чували за докладите на ЕС за безобразията в България? Да, така е, защото сме член на ЕС, но член, от който никой няма нужда. За разлика от Иран, който не е член, никога няма да бъде, но ЕС има огромна нужда от него, защото Иран е възловата брънка, за да се реализира проектът "Набуко", който ще даде така необходимата на Европа енергийна независимост от Русия. Иран е един от най-големите притежатели на запаси на природен газ и, впрочем, нееднократно е обявявал готовност да помогне за запълването на тръбата. ЕС обаче държи и на спазването на човешките права и, най-вече, на това Иран да използва ядрената енергия единствено и само за мирни цели, което обаче Техеран не може или не иска, на този етап, да докаже.

И какво излиза? В Иран явно има гражданско общество. И аз съм изненадана, но това се дължи единствено на факта, че не познавам достатъчно добре страната, което е грешка, допускана и от много външнополитически стратези на развити държави. И като казах външнополитически стратези, да сте чули в България нещо за Иран, извън новините разбира се? Единствено новоизлюпената партия на българските Зелени разпространи вчера декларация, в която призовава МВнР и посолството ни в Техеран "незабавно да предприеме и подкрепи всички възможни действия, които могат да спестят на иранския народ и света този геноцид. Посолството ни не трябва остава със затворени врати пред ранените и нуждаещите се. Призоваваме българското правителство да изпълнява подписаните от България споразумения и да предостави възможност за приемане на политически бежанци от Иран, чрез своето дипломатическо представителство в Техеран".

Нито една друга партия, която работи с мастити специалисти-дипломати, не изрази мнение по този толкова важен въпрос! Важен и за страната ни, първо, като член на ЕС, а оттам следва и второ, като заинтересуван от разпространението на демократичните ценности по света и отвоюване на енергийната независимост, която също лишава от демокрация и свободен избор.

(очаквайте по-късно на euinside основните външнополитически цели на политическите партии, които ще се състезават на парламентарните избори)