English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Русия държи Хърватия за .... Агрокор

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Наскоро една позната ме попита дали в Хърватия Русия провежда хибридна война. Нямах никакви колебания в отговора - цялата ситуация около Агрокор е пример за това, но има и други примери. Само два дена след този ни разговор (13 август), един от най-популярните хърватски национални всекидневници Vecernji list публикува смущаващо интервю [на хърватски език] с руския посланик в Хърватия Анвар Азимов, което вече напълно ясно разкрива какви са намеренията на Русия спрямо най-трудния залък за Русия на територията на бивша Югославия. Интервюто е смущаващо по няколко причини: отвратително сервилни въпроси, провокираща първа снимка на първа страница (във военна униформа), пълна откровеност за руските намерения в Хърватия, геополитическия контекст, моментът. 

Когато Русия води ожесточена (дез)информационна война в западния свят; когато се провеждат разследвания за руска намеса в изборните процеси на запад; когато трансатлантическата връзка е пред разпад; когато най-силният съюзник на Европа и най-вече югоизточната й част (САЩ) е извън равновесие; когато ситуацията на Балканите все още е нестабилна; в разгара на летните отпуски в Хърватия (когато няма какво друго да се чете)  и сред напрежението около решаването на проблемите на гигантския хърватски концерн "Агрокор", Vecernji list публикува на първа страница снимка на Анвар Азимов, който е дипломат още от времето на СССР, в официална военна униформа. Не за първи път този вестник дава трибуна на руския посланик. Миналата година посланикът написа специална колонка за вестника. 

В интервюто той без свян повтаря думите на Владимир Путин, изречени преди много години и на които Западът навремето не обърна достатъчно внимание, че разпадът на СССР е много голяма грешка. Представете си как звучи това в Хърватия, която плати висока цена по отделянето си от бивша Югославия и все още я плаща впрочем.  Той каза също, че Путин е дар от Бога и че макар да харесва хърватските вина, в Русия пие водка. "Имаме супер водка 'Путинка', разкошна е". Анвар Азимов не се е появил в униформа за интервюто. Снимката е избор на вестника, но в интервюто става дума за появата му на пресконференция в официална униформа с много ордени. Обяснението на посланика е, че според повелята на руския президент, всички посланици на национални празници и при връчване на акредитиви трябва да се появяват в посланически униформи. 

Културата като част от хибридния арсенал

На фона на горепосочения контекст е смущаващо, че журналистът Хасан Хайдар Диаб е избрал да зададе въпроси, свързани с лятната почивка на посланика и с културната политика на Русия. Цялото интервю представя посланика и най-вече Русия в напълно приемлива светлина - страна с толкова много култура как би могла да се отнася враждебно към ЕС и неговото съседство е презумпцията. Подобна тактика е много подходяща за страна като Хърватия, за която Русия малко или много е тера инкогнита, тъй като Югославия не беше част от съветската сфера на влияние и това е причината много хървати да не виждат нищо лошо в това да се прави бизнес с Русия, незабелязвайки какви зависимости създава това. А примери има много в съседството на Хърватия, като най-очевидна е ситуацията в Сърбия. 

Въпреки това свое незнание, Хърватия е костелив орех за Русия, която има дестабилизиращо влияние в почти всички страни от бивша Югославия. Сърбия е наричана балканската Русия и е проводник на руските интереси в района; в Черна гора Москва разчита на подкрепата на партията Демократичен фронт и дори оркестрира опит за преврат миналата година, за да попречи на страната да се присъедини към НАТО; в Македония Русия подпомагаше режима на ВМРО, за да държи тази страна далече от НАТО и ЕС; в Босна и Херцеговина Русия също има вярно куче в лицето на Милорад Додик; а Словения е приятелски настроена и дори посрещна с високи почести руския президент Владимир Путин миналата година. Извън влиянието на Москва остават Косово и Хърватия. Албания също не е от държавите с топли връзки с Русия. 

При Косово ситуацията е различна, тъй като макар Русия да няма директно влияние в страната, все още нерешен статут на Косово го подлага на непрякото влияние на Москва, която е силен съюзник на Белград в съпротивата му Косово да получи допълнителна легитимност чрез членството си в международни организации като ЮНЕСКО например. Така на завет остават Албания и Хърватия. Хърватското неосъзнаване на руската заплаха обаче е причината страната да падне в капана "Агрокор". 

А къде беше Западът?

"Агрокор" е гигантски за размерите на хърватската икономика концерн, който в някои сфери е на практика монополист. Концернът се радваше на подкрепата на поредица от правителства и достигна неустойчивия си размер напълно необезпокояван от регулаторни органи, политици или медии. Нещата се търкаляха по инерция до зимата на 2017-та година, когато не някой друг, а именно руският посланик в Загреб повдигна въпроса с платежоспособността на концерна, който държи най-големите хърватски компании в портфейла си, а покрай тях и огромен брой малки, средни и големи доставчици, които биха останали без бизнес, ако "Агрокор" изчезне. Думите на Анвар Азимов доведоха до незабавната реакция на агенциите за кредитен рейтинг. 

Защо той ли? Защото руската банка със солидно държавно участие Сбербанк е  най-големият кредитор на "Агрокор". Когато през пролетта стана ясно, че концернът не може да плаща дълговете си, това беше "Лимън брадърс"-момент за Хърватия. Ако концернът беше оставен да рухне, това щеше да хвърли хърватската икономика в дълбока рецесия, която щеше да отекне във всички страни от бивша Югославия, където "Агрокор" има дъщерни компании и е голям работодател. Доскоро посланикът обясняваше, че няма политика в чисто бизнес-отношенията между Сбербанк и "Агрокор", но в интервюто си миналия уикенд той заявява:

"Призовавам да сме обективни и благодарни на Сбербанк, тъй като техните инвестиции в крайна сметка подпомогнаха оцеляването на 'Агрокор'. Нека не забравяме, че именно руски банки, а не европейски или западни изиграха решаваща роля. Това доказва още веднъж колко е мила Хърватия на Русия. Дори и в активната фаза на кризата през март Сбербанк все пак намери възможности да финансира хърватската компания с допълнителни 100 млн. евро. Сбербанк и ВТБ общо са вложили почти 1.5 млрд. евро". Нима в това изказване няма политика?

Сбербанк от самото начало настояваше като най-голям кредитор да получи контрол върху компанията. Ако това беше станало, Русия щеше да получи на тепсия една не малка част от хърватската икономика, плюс части от икономиките на съседните държави, в които Русия и без друго вече има достатъчно голямо влияние. Оценките са различни според начините на измерване, но дела на "Агрокор" в общия брутен вътрешен продукт на Хърватия варира между 3 и 4%. Ако се мери по консолидирани приходи, то тогава делът скача на 14%, но това не дава достатъчно ясна представа за реалния размер на концерна. 

Падането му в руски ръце беше избегнато, след като правителството прокара през парламента по спешна процедура така наречения lex Agrokor - закон за фирмите от системно значение, които позволяват на правителството да назначи свой управител със задачата да преструктурира компанията. Управителят и правителството твърдят, че към този момент ситуацията е стабилизирана, но с най-новия си доклад, публикуван миналата седмица, държавният представител Анте Рамляк призна, че вече има лавина от искове, като най-големите от тях са именно от страна на Сбербанк, заведени пред различни съдилища - Белград, Любляна и арбитражен съд в Лондон. "Много добре разбираме, че стабилността на 'Агрокор' означава също и стабилността на Хърватия", казва руският посланик в Загреб. 

Две оси на хърватската външна политика спрямо Русия

Около приемането на lex Agrokor стана известно, че правителството на Андрей Пленкович е наясно с геополитическото значение на концерна. Хърватският премиер е бивш евродепутат, който беше заместник-председател на външната комисия на Европейския парламент и ръководеше делегацията на тази институция за отношенията с Украйна. Още с встъпването си в длъжност той даде ясно да се разбере на чия страна се намира Хърватия по отношение на Украйна като това беше едно от първите му посещения в чужбина, където предложи опита на Хърватия за "мирната реинтеграция на територии", окупирани от съседни държави, какъвто е украинският случай и какъвто беше хърватският. Според някои хърватски анализатори, именно тази позиция на г-н Пленкович стои в основата на решението на Русия да започне да дестабилизира ситуацията около "Агрокор". 

"Ние изобщо не сме съгласни с инициативата за мирна реинтеграция на територии. Този въпрос трябва да се решава след регулиране на всички проблеми между Донбас и Киев. Освен това за такова решение е нужно и съгласието на Донбас, а не само на Киев", казва Анвар Азимов в интервюто си за Vecernji list. Той използва случая да напомни, че полза от санкциите срещу Русия няма. "Много ни е жал, че заради санкциите страда и Хърватия, която годишно губи до 40-50 милиона евро, тъй като не може да изнася земеделската си продукция и риба", казва той, надявайки се думите му да попаднат на плодородна почва в момент, когато Хърватия претърпя пълно фиаско с опита си да помогне на хърватските земеделски производители като наложи драстично по-високи цени за фитосанитарен контрол за внос на плодове и зеленчуци от страни извън ЕС, от което най-много пострадаха съседните на Хърватия държави. 

Мярката се подкрепяше от икономическата камара на Хърватия и производителите, но предизвика жестока регионална реакция и министърът на земеделието беше принуден да я оттегли. Сериозната конкуренция в ЕС е добра почва хърватите да видят в Русия добра възможност да изнасят продукцията си. 

Правителството на Хърватия е основният двигател на хърватската външна политика, но по Конституция президентът е съавтор. Сегашната президентка Колинда Грабар-Китарович има големи амбиции по отношение на външната политика и нейните действия често са в конфликт с правителството. Президентката се застъпва за подобряване на отношенията с Русия и това очевидно не е останало незабелязано, тъй като посланикът много я хвали в интервюто си. "Трябва да направя голям комплимент и признание на президентката Колинда Грабар-Китарович. Постоянно следя публичните й изказвания, които са много мъдри и балансирани. Поздравявам позицията й, че ЕС трябва да развива отношенията си с Русия, тъй като и ние сме част от Европа, така че без Русия е много тежко да се осъществи мир и стабилност на континента". Подобни думи, казани от руски представител, определено не са комплимент в днешно време, защото последните години показаха, че симпатиите на Москва получават популисти, евроскептици и крайно десните, изобщо всичко, което може да подкопае Европейския съюз. 

Възгледите на Колинда Грабар-Китарович спрямо Русия не са нови. Още като министър на външните работи тя е смятала, че е добре да се поддържат отношенията с Русия и посети Москва през 2006-та година. Оттогава досега обаче много се е променило. След нейната визита други не е имало до май тази година. Табуто беше разчупено от доскоро дясната ръка на Андрей Пленкович Давор Иво Щир, който малко преди да подаде оставка като външен министър осъществи първото от 10 години насам посещение в Москва. 

"Искам да подчертая, че господин Давор Иво Щир остави много силно впечатление на [Сергей] Лавров. На нас ни беше най-важно да започнем контакти на ниво министри на външните работи, което и успяхме с визитата на Щир в Москва през май. Подписахме план за междуминистерски консултации", казва посланик Азимов. Той посочва също, че Русия има план да увеличи износа на природен газ за Хърватия до милиард кубика. Казва съвсем директно, че Русия предпочита балканските страни да са извън каквито и да било блокове. "Ние в Хърватия не се конкурираме с НАТО и ЕС. Не само в Хърватия, но и никъде другаде на Балканите", твърди. 

Интервюто е ясно послание, че ако Хърватия не отвори обятията си за руските интереси, ще има да пати още чрез "Агрокор". Моментът, в който излиза интервюто е показателен. Хърватия в момента е слаба. Политическата стабилност е илюзорна. Води се ожесточена идеологическа битка и то в най-ключовата сфера - образованието - между консервативните сили, спонсорирани от Католическата църква в Хърватия и либералните среди. Проявите на краен национализъм и усташество не са спрели и не биват достатъчно категорично осъждани от управляващата партия Хърватски демократичен съюз. Някои крайно десни се отделиха и създадоха нова партия.

Всичко това е благодатна почва Русия да започне да пуска корени. Ако влезе в хърватската икономика през "Агрокор", няма да мине много време до купуването на медии и разпространяването на вируса на дезинформацията, национализма, евроскептицизма и корупцията. Това вече сме го гледали в Унгария, България, Сърбия, Черна гора, Македония, както и в Западна Европа и в САЩ. Така че това интервю в никакъв случай не бива да се смята за безобидно. То е част от хибридната война на Русия, за да успее най-сетне да включи и Хърватия в орбитата си. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required