English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Няма пари за България и Румъния

публикувано на , , Страсбург

Днес Европейският парламент гласува важен доклад за бъдещето на структурната политика на Европейския съюз, предвид ефекта от разширяванията на съюза върху нея. Докладът е по инициатива на германския депутат Маркус Пипер, заместник говорител на ЕНП по регионалната политика. От този доклад стана ясно за пореден път нещо, което българските политици усилено криеха в месеците преди присъединяването ни към Европейския съюз, а именно, че България и Румъния не са включени в бюджета на общността за периода 2007-2013-та година. Заради това, сега съюзът търси спешно 150 милиарда евро, за да финансира структурната и регионалната си политика.

Европейският съюз е изправен пред много сериозни предизвикателства, заради които пропастта между отделните региони ще се увеличава, вместо да намалява. За база на доклада си, Маркус Пипер е направил анализ на състоянието на Европа като цяло, на централна и на Източна Европа. Изводът е стряскащ – състоянието на източноевропейските страни е по-лошо, отколкото е било при предишното разширяване на изток. С други думи, през последните години към съюза са се присъединили много по-неподготвени икономически държави, отколкото с присъединяването на Гърция, Испания и Португалия.

Като изключим този извод, по-тревожна се оказва необходимостта да се намерят допълнителни 150 милиарда евро, извън бюджета на Европейския съюз за периода 2007-2013-та година. Може би някои от вас ще си спомнят тежките дискусии преди година и половина, които добиха почти истеричен оттенък по време на британското председателство, когато бюджетът бе одобрен с цената на тежки компромиси и най-вече доста по-нисък от заложеното. Целият проблем идва оттам, че заради неподготвеността на България и Румъния за членство, лидерите на Европейския съюз тогава взеха решение да не ги включват в сметките си за бюджета. Оказа се обаче, че политиката надделя и се присъединихме на първи януари, без обаче да има пари отделени за нас, нещо, което, както сме забелязали, упорито се отрича и до днес от политиците. Когато говорим за 7 милиарда евро, заделени за страната ни, трябва да имаме предвид няколко неща: 1. Тези пари не са заделени за нас, а са планирани за финансиране на проекти. Иначе казано, ако няма проекти за 7 милиарда евро, ще вземем толкова за колкото има проекти.

2. Второ, тези пари се пренасочват за нас от други пера, най-вече Общата селскостопанска политика, която междудругото е въпрос, който от години поражда разделение в Европейския съюз. Най-големият нетен получател на земеделски субсидии е Франция, а най-големият враг на това е Великобритания. Полша също е страната, която се бори за лъвски пай от средства за своите фермери. От тази гледна точка, можем само да гадаем каква ще е тяхната реакция, когато се окаже, че парите за тях са свършили, защото са дадени на нас.

3. Третият момент е усвояването на парите от фондовете. Европейският парламент, като взима предвид всички тези фактори и трудни политически решения, които ще съпътстват дискусията за допълнителните пари, препоръчва да се гледа под лупа разходването им, за да не се окаже, че тези пари се наливат на халос.

Друг важен аспект от представянето на доклада е, че 63 на сто от тези 150 милиарда евро, които се търсят, са предназначени ... за Турция. Идеята е да не се допуска повече присъединяването на неподготвени не само политически, но и икономически страни. Знаете, че Турция има изключително много бедни райони, които са в рязък контраст с иначе добрите показатели на турската икономика.

Маркус Пипер наблегна на това, че оттук-нататък трудно ще разчитаме на прословутата европейска солидарност в момент, когато глобализацията мести цели производства от Западна Европа все по на изток и европейските избиратели се чувстват постоянно обедняващи и ограбвани. Затова ще бъде необходимо, смята той, освен да се направи цялостен анализ на ситуацията, да се променят правилата така, че финансиране да получават само онези райони, които биха генерирали реален икономически растеж, откъдето следва и възвръщаемост. А регионите, които не могат да генерират растеж, ще трябва да се оправят, както досега.

Другата тема, по която работиха евродепутатите снощи и днес, беше криминализирането на нарушаването на интелектуалната собственост. В доклад за проектодиректива по въпроса, се посочва, че фалшификацията и пиратството не са простъпки без жертви, защото подобни действия пряко застрашават потребителите, подриват конкурентоспособността на европейската промишленост, особено на малките и средни предприятия, водят до загуба на работни места и на практика финансират престъпни организации. В документа се посочва и фактът, че от 1998-ма година до 2004-та случаите на фалшификации в рамките на Европейския съюз са се увеличили с 1000 процента. Затова в доклада се призовава Европейският парламент да вземе дейно участие в решаването на този проблем.

Тук бе разпространен и докладът на Европейската централна банка за изминалата 2006-та година за състоянието на икономиките в еврозоната. Като цяло оценката в огромния доклад е добра, като се подчертава, че през последните години по отношение на структурните реформи, страните от еврозоната все повече осъзнават нуждата от нагаждане към предизвикателствата на глобализацията.

коментари
anonymous
4 юни 2009 13:34
защо трябваше да се пришпорват нещата. за да отчетем политически позитиви а сега икономически негативи. кому беше необходимо това. на обикновинете българи това не беше необходимо. стряскащи са тези изводи
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.