euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Само изследване отблизо може да разкрие, че изборите в Латвия, противно на медийните съобщения, не показват масова подкрепа за строгите решения на правителството, насочени към овладяване на ефектите от икономическата криза в страната, за която се смята, че беше най-тежко засегната от кризата. Но светът е прав, когато става дума за оценка на високите надежди на латвийските гласоподаватели, вложени в съвременния мит, във формулата, че най-строгите мерки са равни на перспективите за светло бъдеще.

Когато се разглеждат изборните резултати в други страни, нюансите често биват изключени просто защото местните особености имат малко отражение, но колкото повече човек се вглежда в подробностите, толкова повече въпроси възникват. Вместо това цялата изборна игра и резултатите от нея се дефинират просто и повърхностно на принципа "леви, десни, десноцентристи, левоцентристи, коалиция, управляваща партия" и т.н. Всъщност, тези определения всеки път имат коренно различно значение в зависимост от местните особености. А в Латвия има няколко. Само като пример имайте предвид, че руски-говорещите партии се смятат за по-ляво ориентирани, а латвийските - десни или центристки.

Но, нека видим какво стои в основата на парламентарните избори в Латвия 2010. Медиите твърдяха, че след като именно премиерът г-н Валдис Домбровскис, който въведе строги мерки за овладяване на кризата и оттогава е символ на политическия съюз "Единност", e спечелил изборите, това означава, че страната е гласувала за неговата икономическа политика. Друго заключение е, че е дадена зелена светлина за налагане на още по-строги мерки, ако това се наложи. Това заключение, обяснявано с лекота от чуждестранни медии и наблюдатели, е като цяло вярно, но не обяснява в действителност формулата. Напротив.

Зад изборната победа стои букет от причини. Макар и да има основание в горните твърдения, в изчисленията трябва да включим и протестния вот срещу свързаните с Русия политически сили и срещу дългогодишните политически партии. Трябва да бъде взет предвид и феноменът, който се появи с последните избори - гласуване с празен плик. Макар и пренебрегната от медийните съобщения (както чуждестранни, така и местни), в последните избори се появи нова тенденция (дори рекламирана по радиото и насочена към младата аудитория) - гласувайте с празни пликове, тоест без бюлетина вътре.

Така вотът е законен и дори се брои, което в замяна доведе до висока избирателна активност. И не на последно място - никой не взе предвид латвийските граждани, напуснали страната, за да работят в чужбина. Броят им може само да бъде налучкван, но дори и десет хиляди означават много на фона на малко под милион гласоподаватели, възползвали се от правото си на глас.

Семантиката има много общо

Всяка от политическите сили, регистрирана за изборите, излезе със собствено послание. А посланието на политическия съюз на премиера беше кратко и откровено - стабилност. Думата изглежда има някаква вълшебна сила в Латвия в момента. Най-вероятно очакванията са неоправдано високи, тъй като икономиката на държавата направи рязък завой нагоре по стръмното. Ако сумираме коментарите на икономическите и политическите експерти, както и на правителството, тогава общото послание е, че Латвия се е отправила в правилната посока и ако сегашните тенденции се запазят, перспективите ще бъдат светли. За един обикновен гласоподавател това означава нещо като обещание от времената преди 2 години.

"Стабилност" е тежко натоварена със семантика дума в Латвия. Тя внушава предвидимост, чуждестранна подкрепа, връщане на интереса на чуждестранните инвеститори, повече никакви съкращения на социалните разходи и така нататък. Стабилността е основното послание на политическия съюз "Единност" и премиерът е олицетворението на тази дума. С други думи, разочарованието може да се окаже по-близо до реалността от това, което вижда външният наблюдател.

Зад кулисите

Избори 2010 бяха белязани от гласуване за партийни коалиции вместо за отделни партии. Особено що се отнася до партията на премиера или, по-скоро - коалицията, представлявана от премиера на Латвия г-н Валдис Домбровскис, чийто партиен съюз "Единност" (Vienotiba) не е точно монолитна формация. По-скоро това е съзвездие от най-малко три слънчеви системи, всяка от които си има свое слънце. Предизборният период за съюза не беше лесен, не само защото трябваше да се отблъскват политически съперници, но и защото той изглеждаше изкушен да допусне пукнатини в собствената си основа. Независимо от това, основното послание на коалицията надделя - премиерът Валдис Домбровскис е единственият гарант за стабилността. Вярвам, че именно за това са гласували хората, когато са предпочели "Единност".

Човек може само да се пита какви щяха да бъдат резултатите, ако партиите не се бяха обединили на базата на проста математика - заедно в политически съюз, демонстрирайки най-добре продаваните им лица на публиката и обещавайки стабилност, точно както направи премиерът - неговата позиция, поведение и изненадващо самообладание. Няма нужда да се влиза в прекалено много подробности за другите политически коалиции, които спечелиха места в парламента. Струва си да се спомене само Saskaņas centrs (не особено подходящо преведено на английски като "Център на хармонията"), чиято политическа риторика е свързана с Кремъл и руските политически и икономически интереси в Латвия.

Независимо от голямата разлика в резултатите, все пак този съюз се яви като втора политическа сила. Тази политическа коалиция събра сериозни симпатии заради амбициите си да излезе със собствена рецепта за управлението на кризата в латвийската икономика (и те изглежда подкрепят различна позиция спрямо международните донори от тази на управляващата коалиция). "Център на хармонията" е политическа сила, доминирана от Русия. Независимо, че етническият принцип в партиите все по-малко е важен въпрос, той все още играе някаква роля. Страхът от Кремъл все още се усеща. Това, вероятно, е донесло допълнително привърженици на "Единност", независимо че икономическата програма на "Център на хармонията" изглеждаше по-изкусително.

И последното, което си заслужава да се спомене е политическа коалиция, формирана от две сериозни партии в Латвия - на бившия министър на транспорта г-н Айнарс Шлесерс и бившия премиер и дългогодишен лидер на Народната партия г-н Андрис Шкеле. Отчаяната кампания им донесе 8 места в парламента, което е много за тандема.

Какво следва?

Независимо от радостта, Латвия е на път да има "висящ парламент", което означава да се търси коалиционно управление. Партиите и политическите коалиции още в първите дни след изборите се натъкнаха и на първите проблеми при формирането на коалиционно правителство. Със сигурност основна роля по време на преговорите ще имат политическите или икономическите искания на партньорите, но дори и тогава може да се очакват сериозни проблеми, особено предвид някои сигнали за още по-строги съкращения на публичните разходи (за които най-много настоява действащото правителство). С други думи това, което ги доведе на власт, скоро може и да ги свали оттам.

*Имантс Фредерикс Озолс е латвийски журналист, магистър филолог и семиотик