English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Новата членка на ЕС: горда, независима и в рецесия

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Присъединяването на 28-ата членка към ЕС определено отбелязва края на европейския политически романтизъм, обхванал съюза след края на Втората световна война и засилил се значително след падането на Берлинската стена. С членството на Хърватия може да се каже, че една голяма глава в европейската история беше затворена. И въпреки че предстои ЕС да се разширява още към бивша Югославия - Черна гора и Сърбия са в процес на преговори - това ще бъде по-скоро технически процес, изпълнен с реализъм и прагматизъм. Романтиката, ако изобщо бъде застъпена, няма да преобладава в приветствените речи. Тенденцията за това беше видна още през 2007-а година, когато вече се говореше за умора от разширяването, но с присъединяването на Хърватия се усещаше недвусмислено. 

"Исторически и културно Хърватия винаги е била част от Европа. Днес с присъединяването си към ЕС, Хърватия се завръща на правилното си място в европейското семейство", каза председателят на Европейския парламент Мартин Шулц на първи юли сутринта по време на откриването на Къщата на Европа в Загреб - сградата, която ще приюти представителството на ЕК и информационното бюро на ЕП. Г-н Шулц като социалист и идеалист може би единствен беше най-емоционален в изказването си. Според него Европа все още е магнит за мир и промяна, а членството е от полза за всички. Той обаче бързо припомни и реалностите. "Да, госпожи и господа, живеем в трудни времена. Рецесията удря жестоко Хърватия и много други страни в ЕС. Нека бъдем откровени - членството в ЕС няма да предложи вълшебни решения, но ще помогне на много хора да излязат от бедността и за модернизиране на икономиката". Шулц каза също и че на Хърватия й предстои да получи много еврофондове, с които да построи пътища, да почисти околната си среда и да увеличи изследователската и развойна дейност.

В изказването на Жозе Мануел Барозу романтизмът също беше оскъден. Нещо повече, след като похвали скромно постиженията на Хърватия за последните 20 години, той моментално посочи и очакванията си към 28-ата членка: "Както хърватите промениха Хърватия, така вашата страна може да помогне за промяна на тази част на Европа", каза още г-н Барозу, с което показа ясно, че очакванията на Европейската комисия ще бъдат Хърватия да води бившите си съквартирантки от Югославия към новия им дом - един променящ се динамично, а може би и скоро рязко Европейски съюз. 

Европейският президент Херман Ван Ромпой беше изключително лаконичен и подсказа и към други ангажименти, които могат да произтекат от членството на Хърватия в ЕС - не само да е двигател на балканското разширяване, но и да споделя солидарността си с останалите. "Докато се появяват нови предизвикателства, ще откриете, че членството не е само въпрос на спазване и оформяне на правила, но също толкова и споделяне на отговорност за нашите общи усилия. В добри и лоши времена, към по-добро или по-лошо, ние трябва да останем единни като Съюз", бяха думите на шефа на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, с които затвърди усещането на много хървати в нощта на присъединяването, че са свидетели на сключването на брак. 

Със самочувствие и амбиция

Сякаш в отговор на всички очаквания и изявления за "завръщането на Хърватия към европейското семейство", премиерът Зоран Миланович направи философско-исторически напречен разрез на Хърватия, с което отправи изключително ясно послание към новите членове на семейството - Хърватия винаги е била част от европейския цивилизационен кръг и е готова да изпълни своята роля. "Независимо какво са ви казвали за нас, знайте, че това е страна на рационални хора, които реално възприемат себе си и държавата си, и ролята на страната си в Европа и света", каза Миланович в нощта на 30 юни на централния загребски площад "Бан Йелачич", който ако не бяха няколкото сцени, щеше да изглежда неучтиво празен, особено на фона на посрещането на хърватските национални герои от войната по отделянето от бивша Югославия - генералите Анте Готовина и Младен Маркач, за почитателите на които този огромен площад в центъра на хърватската столица се оказа малък. Тогава имаше само една сцена и никакви мерки за сигурност. 

И въпреки че програмата предвиждаше забавления за всеки вкус - от симфонична музика до рап - не бяха много желаещите да станат свидетели на живо на този исторически момент за Хърватия. Голяма част от площада беше заета от общо три сцени и трибуна, на която да седнат високите гости. В другия край на площада пък бяха издигнати временните студия на телевизиите, които предаваха пряко. И въпреки "техническото" запълване, споменът от ноемврийското посрещане на генералите показваше многото празни места на "Бан Йелачич" в нощта на 30 юни срещу 1 юли. Доста показателно впрочем за нагласите. 

От площада, на който генерал Готовина призова хърватите да се обърнат към бъдещето, премиерът Зоран Миланович обяви, че с войната за независимост Хърватия е доказала своята преданост към свободата. Той обясни и каква е хърватската национална идентичност. Тя, както "всяка колективна идентичност" е съставена от много и противоречиви съставки. От едната страна е централноевропейската принадлежност на Хърватия, както и западното цивилизационно влияние. Към тази "политкоректна" идентичност, Миланович добави и принадлежността към "люлката на цивилизацията" - сладко-горчивото Средиземноморие, което е било първи източник на "нашите хуманистични идеали". От другата страна обаче стои принадлежността към Балканите, "термин, съдържащ в себе си ориенталски влияния, е важен и неизбежен елемент от нашата идентичност и история". 

А на следващата сутрин, която си беше обикновен работен ден за вече европейските граждани на Хърватия, Миланович говори за липсата на махмурлук и трезвото отношение към работата, която предстои. По време на откриването на Къщата на Европа той опонира на председателя Шулц като заяви, че не всичко се свежда до еврофондовете. "Пътища и инфраструктура до голяма степен си построихме сами", каза Миланович. И не че нямаме амбицията да усвоим всички пари, които са заделени за нас, продължи Миланович, но по-важно е да участваме активно в изграждането на един политически съюз. Премиерът каза също, че приоритет трябва да бъде поощряването на "интелектуално любопитство" и на държава от щастливи хора с помощта на ЕС. Безспорно хуманни цели, но за целта ще е нужно доста по-сериозно осмисляне на постюгославската история, а също и на югославската, от това, което витае в момента в хърватското общество.

Хърватия няма да се размине с опита за признание в първия европейски ден на страната, когато премиерът заяви, че хърватите са имали и истински, но понякога и измислени неприятели. "Имахме трудна история и платихме висока цена", е опит да се затвори книгата на миналото и да се брои като прочетена, но в процеса на присъединяване на Сърбия, много от общите спомени ще преследват и Хърватия. Те ще поставят на изпитание амбицията на страната да бъде лидер на европейската интеграция на Остатъчните Балкани, както много сполучливо ги нарече британският журналист и познавач на региона Тим Джуда (игра на думи от Western Balkans към Restern Balkans). 

Не само отношенията със Сърбия и други съседни страни ще бъдат изпитание за Хърватия обаче, както показа и опитът със станалия известен като lex Perkovic закон за съдебно-полицейското сътрудничество със страните-членки на ЕС. Промените в закона бяха приети удивително бързо (по-малко от две седмици) и гласувани буквално в 12 без 5 - последния петък преди членството. Те поставят времево ограничение за изпълнение на европейските заповеди за арест за престъпления извършени от 2002-а година нататък. Това освобождава бившия служител на югославските тайни служби (UDBA) Йосип Перкович, търсен в Германия по подозрение за убийството на хърватски имигрант. Още в първите часове на членството към Хърватия буквално заваляха европейски заповеди за арест, сред които беше и тази за Перкович. Само че тя няма да бъде изпълнена, заради промените в закона.

Правителството се опита да обясни, че тепърва ще има дискусии по промените и че те ще бъдат съгласувани с ЕК. А в последните дни преди лятната парламентарна ваканция, водещата партия в управляващата "Кукурику" коалиция - социалдемократите на Миланович (SDP) - официално лансира инициативата си за промени в Конституцията, чрез които да се премахне давността за политическите убийства. Към този момент инициативата среща съпротивата не само на опозицията, експерти и медии, но и на младшия коалиционен партньор - либералите от HNS на първия вицепремиер Весна Пусич. Зоран Миланович се закани обаче да се бори докрай за тези промени още от началото на новия политически сезон. 

За ценностите и хората

Историкът Твъртко Яковина написа в коментар за Jutarnji list, че Югославия отдавна се е стремила към по-тясно обвързване с ЕС, бидейки необвързана. За членството в ЕС "или завръщането в къщи" не е достатъчно да се споменат няколко фрази за хърватската култура. "Днес знаем, че публичното хвалене с европейската цивилизация не само не е достатъчно, но е и смешно". Защото, смята историкът, "Да бъдеш в Европа означава да демонстрираш, че си част от европейските ценности, демокрацията, основните права. А такова нещо ние не сме имали". 

Между другото, в обръщението си към България по случай присъединяването й към ЕС на 1 януари 2007 г., председателят Барозу каза следното: "Вашите усилия показаха желание за свобода и демокрация и съпричастност към европейското семейство и общите ценности". Звучи изключително сходно, нали? А шест години по-късно, България върви в друга посока - към фасадни ценности. За времето от присъединяването на България до влизането на Хърватия в ЕС много неща са се променили - настъпи глобалната финансова криза, която извади на показ някои структурни и направо архитектурни проблеми в конструкцията на ЕС. Тези проблеми промениха очакванията на присъединяващите се, че вече не получават членска карта за клуба на богатите, а от тях все повече ще се иска да демонстрират "солидарност". Някои страни в ЕС фалираха, други се съвзеха бързо и в момента отбелязват завидно оздравяване. 

И ако много неща се променят както в устройството на ЕС, така и в представата за него, то  членството на България продължава да стои с голяма въпросителна. Страната не е мръднала и стъпка напред към премахване на компромиса, с който влезе - механизъм за сътрудничество и проверка, чиято цел беше да помогне на страната да завърши успешно реформите в съдебната система и да започне необратима борба с организираната престъпност и корупцията. Вместо това, държавата вече изцяло е предадена на организираната престъпност. За разлика от Хърватия, България все още не е сигурна за своя цивилизационен път. В зависимост от това кое правителство е на власт, тя се лашка между Русия и ЕС. 

В деня на присъединяването си към ЕС тогавашният президент Георги Първанов заяви: "Нека сме наясно, нашият бъдещ успех като нация зависи не от европейските фондове и ресурси, а от собствената ни работа". Това каза и премиерът Миланович, като уточни обаче, че голяма част от инфраструктурата "сме си построили сами". Вече седма година основната връзка на България с ЕС са еврофондовете и ресурсите. "Никога в нашата най-нова история, съответно в цялата ни история, съдбата ни не е била повече в наши ръце и нашият успех зависим от нашите желания и способности, а нашият неуспех резултат единствено от нашите слабости", каза премиерът Миланович в нощта на хърватското присъединяване 6 години и половина след българското. Разбира се, че има съмнения дали е възможно някога и Хърватия да размисли за пътя, но като се има предвид постигнатото до момента, засега има основания за оптимизъм. Важно е обаче и каква роля ще играе ЕС през това време - дали пасивно ще наблюдава, както досега правеше с България или ще се включва по-активно, когато съзре проблем. 

На този етап Хърватия има сериозно "предимство" - тя е вече в продължителна рецесия, а участието в Европейския семестър със сигурност ще осуети усилията на правителството да работи популистки. България с нейната "безупречна" фискална дисциплина е трудно досегаема за наличните инструменти за натиск. Все пак важно е да се отбележи разликата и в нагласите. За хърватите първият ден на членството беше обикновен работен ден. Вместо да запретне ръкави и още от първия работен ден да покаже, че няма да подведе партньорите си в решимостта си да пребори корупцията и организираната престъпност, България обяви 2 януари за почивен ден по повод присъединяването. И така вече седем години. Лъч на надежда за Хърватия е, че тя иска и прави необходимото, за да бъде пътеводна светлина за Сърбия, Черна гора и останалите от Остатъчните Балкани. Това е сериозна причина страната да не се провали като България. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required